Банкеръ Daily

Общество и политика

Гербът на България е резултат от продължителни спорове между политическите партии

На днешния ден през 1996 г. XXXVII Народно събрание  приема Закон за националните символи и герба на България.

Това е второто обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 година. То работи от 12 януари 1995 г. до 13 февруари 1997 година. Народното събрание е разпуснато преждевременно поради дълбоката криза, в която навлиза страната.

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз "Съединението прави силата".

Това е първият герб на България след края на социалистическото управление в края на 80-те години на ХХ век. Точният вид на герба е бил предмет на продължителни спорове между политическите партии. Някои от тях настояваха за възстановяване под някаква форма т.нар. царски герб, използван преди септември 1944 година. Други пък искаха създаването на нов герб. В крайна сметка се постига обединение около визията на герба, който предлагат художниците Кирил Гогов и Георги Чапкънов. 

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".

В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV "За герба на царството, за печата и за народното знаме“" на Търновската конституция, в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Димитровската конституция (от 1947 г.), в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Живковата конституция (от 1971 г.).

Глава X от действащата в момента Конституция на Република България носи заглавието "Герб, печат, знаме, химн, столица". Член 164 от Конституцията гласи: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.

 

Най-старият български герб датира от около 1295 година.

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство (от 681 до 1018 г.). Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.

Най-старият български герб датира от около 1295 година. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ.

През 2004 година друг член на БХВО - д-р Стоян Антонов, открива "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник. До  2003 година се смята, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във