Банкеръ Daily

Общество и политика

ГЕРБ пое по „булеварда на залеза”

Даниел Митов
S 250 6c1e40b3 2ae6 4b79 a446 187b6652a998

Форумът на ГЕРБ, който се проведе на 11 май, се различаваше съществено от предишните не само защото беше онлайн. Настроението не бе бодряшко, както предишни години, а минорно. Лъхаше на примирение, че властта се изплъзва между пръстите на премиера и партията и на този етап нищо не може да се направи. Пролича си, че ГЕРБ е в низходящ тренд на партийното развитие. Отгоре на всичко обявеното от президента служебно правителство тотално измести фокуса от отиващата си формация към новите министри.

Близо месец публиката беше подгрявана, че Бойко Борисов ще направи грандиозни промени в ръководството на партията, които ще я възродят и едва ли не тя на мига ще придобие друг облик и така преоблечена ще се запъти към предсрочните избори след два месеца. Нищо такова не се случи. Или както се казва в онази поговорка „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия”.

Смяната на досегашните заместници на Борисов – кметовете на София и Бургас Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, беше очаквана. Фандъкова загуби София на изборите през април - в два от трите столични района ГЕРБ беше позорно бита от „Демократична България”. Това нямаше как да бъде простено от вожда. Резултатите от вота в „крепостта” Бургас също не бяха такива, каквито се очакваха, макар и не толкова лоши. Впрочем бургаските делегати на Националното събрание се противопоставиха на предложението на лидера за освобождаването на кмета им от зам.-председателското мяст. И този своеобразен протест също е показателен за процесите на деградация и разпад, които са започнали в ГЕРБ според повечето анализатори.

Губейки властта, този път наистина и вероятно завинаги, а не както при предишните хвърляния на оставка само за два месеца, Борисов реши да спасява поне партията. Тя ще му трябва не само, за да се яви пак на избори, но и като легитимация пред чуждестранните партньори. Затова, посочвайки Даниел Митов за свой заместник, лидерът се опитва да направи

реверанс на Запад и отвъд океана,

а и да позиционира формацията си като едва ли не единствения пазител и защитник на евроатлантическите ценности у нас. В неговия типичен начин на мислене Митов очевидно се явява като някакъв голям актив пред европейските и атлантическите партньори на страната. Само че това изобщо не е така и този, който му е казал, че ексвъншният министър от втория му кабинет, е човекът на Америка в България, просто грозно го е излъгал.

Бързото издигане на Митов беше странно и от гледна точка на това, че той от съвсем скоро е член на ГЕРБ. Бившият външен министър се изстреля светкавично до партийния връх, след като дойде от средите на традиционната десница и след като премина през ДСБ и ДБГ.

Израстването на Томислав Дончев в партийната йерархия беше очаквано. В края на краищата той бе дясната ръка на довчерашния премиер и най-доверения му човек през последните години.

В Изпълнителната комисия на ГЕРБ или т. нар. тясно ръководство също бяха направени промени, но дали те са в унисон с желанието на предводителя да промени облика на партията си е много съмнително. Или

кадровата банка на ГЕРБ е обедняла твърде много

откъм коректни и подготвени хора, или това е най-обикновена мимикрия, също характерна за стила на вожда. От ръководния орган бяха освободени знакови лица като дългогодишната шефка на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и верния страж и отдаден партиец Красимир Велчев. Твърди се, че е по тяхно желание, още повече, че те не бяха включени и в кандидатдепутатските листи за вота на 4 април. Според някои просто са се пенсионирали, според други – Борисов иска да си измие ръцете с някого за слабия изборен резултата (загуба на 300 000 гласа), въпреки че ГЕРБ запази първото си място.

Случаят с русенския бивш полицейски шеф Пламен Нунев е малко по-различен. Той беше един от най-приближените на втория човек в партията Цветан Цветанов и при все че светкавично взе завоя и засвидетелства лоялност към лидера след низвергването на „сивия кардинал”, очевидно това не е забравено.

Разбира се, по традиция още от Тодор-Живково време, Борисов от една страна обясни, че причините за кадровата промяна са лошите изборни резултати и нуждата от обновление на партийния връх. От друга, изпрати "уволнените" с горещи благодарности:

По-интересното е обаче

кои партийни функционери заместиха освободените.

На първо място това е бившият пловдивски кмет Иван Тотев, за чието двумандатно управление повечето пловдивчани не си спомнят с тъга и съжаление. Член на тясното ръководство стана и новоизлюпеният гербер и бивш здравен министър Костадин Ангелов. През почти едногодишното си пребиваване на поста той по неповторим начин полагаше големи усилия да угоди на всички прищевки на премиера и старателно замазваше гафовете му, свързани с пандемичната обстановка и ваксинационния процес.

Ексминистърът на културата с неподражаем изказ и поток на съзнанието Вежди Рашидов също стана член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ. Неговата вярност и лоялност към лидера са широко афиширани и известни.

В партийната йерархия се издигна още един пресен член на партията – досегашният социален министър Деница Сачева. И тя положи немалко усилия да се хареса на поредния си партиен началник и премиер на страната, като с нейна помощ предизборно бяха раздадени милиони без да е много ясно какъв е ефектът от тях за обществото.

Към състава на Изпълнителната комисия бяха добавени още Тодор Кръстев – шеф на Софийската организация на ГЕРБ и бившият депутат Илтер Садъков от Шумен.  Местата си запазиха бившата председателка на парламента Цвета Караянчева, ексшефката на парламентарната група Даниела Дариткова, Тодор Тодоров от Силистра и Живко Тодоров - кмет на Стара Загора. 

В крайна сметка от обещанията за драстични и кардинални промени в ръководството се получи една бутафория. Която се подсилва още повече от факта, че „тежката артилерия” на Борисов, председателката на парламентарната група на ГЕРБ в 45-ото Народно събрание Десислава Атанасова не влезе в ръководния орган на партията.

Facebook logo
Бъдете с нас и във