Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГЕНЕРАЛЪТ НА МАЖОРЕТКИТЕ

Всички обичат победителите. А най-много от всички ги обичат мажоретките. Младите момичета, облечени в униформа от къса поличка, куртка и ботушки, обикновено с шапка, които маршируват с жезъл пред оркестъра, не са нашенски феномен. Има ги навсякъде. Описахме ги така, както е в последното издание на речника на чуждите думи в българския език. Етимологията на думата се търси в латинското major, което от своя страна означава бодро, радостно, тържествено, енергично... Въобще мажоретките са явление в стил сексмилитер. Хем се държат дисциплинирано като военизирани, хем са явление приятно за окото. На парад мажоретките имат неоценим принос в произвеждането на триумфално настроение. На спортния терен в малко по-оскъдна униформа тези красавици, дори и да не извършват смислени движения, имат огромни заслуги за покачване на адреналина и на тестостерона. Сигурно и на духа на публиката в името на любимия отбор. В политиката мажоретките вероятно вдигат и рейтинга.Обикновено на победителите...

От края на март се знае, че в политическото пространство има нов победител. Името му е Бойко Борисов. Това показаха данните от последното национално представително проучване на НЦИОМ. Следващите замервания вероятно ще излязат в началото на май или веднага след Великден и картинката ще бъде по-различна само в частта за обществения рейтинг на Волен Сидеров. По понятни причини. А ако лидерът на Атака запази популярността си, то ще е по непонятни за разумните хора причини. Прочие политическите наблюдатели и социолозите вече отчитат, че симпатиите на електората му на огромни порции се прехвърлят към формированието на столичния кмет, наречено ГЕРБ. По същия начин реагират доста от симпатизантите на СДС. Подобно е положението с тези, които на избори традиционно гласуваха за царя. Същата участ ще избере и разочарованата от БСП публика, дисциплинирано пускала червената бюлетина. В редичката ще се строят и доста от негласувалите. Това поне внушават прогнозите, които се сипят от два месеца.
Още преди да излезе
на политическия тепих
ГЕРБ на Бойко Борисов събирал близо половината от гласовете, ако би имало избори в момента, в който НЦИОМ си прави проучването. Друг е въпросът защо се измерват симпатиите към едно сдружение, което не е политическа партия. Отговорът е прекалено прост, дори да не е особено научен от гледна точка на социологията. Ами измерват се, защото ГЕРБ вече се държи като партия, макар че лидерът на сдружението по съдебна регистрация дори не е вписан в управата му и люто се ядосва, като му кажат, че развива партийна дейност.
Нямаме никакъв събитиен повод да занимаваме читателите с тези факти, защото през миналата седмица генерал Бойко Борисов не стори нищо друго, освен да покаже в една столична детска градина, че може да чете книжки. Не че от началото на мандата си градоначалникът свърши кой знае колко много работа. Всъщност политическата му работа я свършиха другите партии. От много време те работят по въпроса и правят всичко възможно, ако избирателите се разочароват от Волен Сидеров, бързичко да припознаят своя човек в Бойко Борисов. На него му остава само да се държи
като звездата на отбора
С други думи - да гледа малко сърдито, но топло, да се гневи на лошите и да прави поне по няколко показни изпълнения седмично. А политическите му противници успяват доброволно да му партнират. Миналия уикенд например депутатката от БСП Татяна Дончева откри, че сдружението ГЕРБ действа като политическа партия, а лидерът му - като политик. Потресаващото откровение провокира част от социалистите, начело с нея, да пожелаят забраната на ГЕРБ, защото там имало много хора от МВР. Интересно дали пък някой от заместник-председателите на БСП не работи в МВР и няма работа със службите, ехидно попитаха феновете на генерала. Останалите политически сили и част от съпартийците на Дончева пък препоръчаха забрана на самата Татяна.
Всичко това едва ли ще има някакви политически последици, но предизвиква електорална тръпка. Която от своя страна предизвиква последици и изненади след избори. Както и да е, дори формално да не действа, всъщност Бойко Борисов действа.
Това явно се харесва на феновете. Няма значение, че дупката пред НДК, която беше запълнена в нощта на кметската му победа, пак зейна. Няма значение, че на един запълнен кратер по софийските улици зейват два нови, а на столичани още не им е ясно какво ще се прави с тях. Не се знае и каква ще бъде участта на софийския боклук, нито кога ще се види краят на източването на общинските фирми. За сметка на това Бойко Борисов с поведението си обещава да се разправи с
парламентарния боклук
и да тури там нов. Мажоретният състав за победния мач вече е строен. Това, което трябва да се скандира, вече е ясно. Европейско развитие на България, колективна сигурност в НАТО и национално самочувствие за българина, ако харесва Бойко Борисов и се държи като него. Не че от другите отбори не скандират същото, но генералските хора още не са губили мач, а публиката обича победителите.
А някой случайно да е разбрал
как се прави това
Или как точно лозунгите на ГЕРБ ще се сбъднат?
Ясно е само че от самото начало на политическата си кариера Бойко Борисов не е крил амбициите си да направи партия. И започна от най-милото - от поруганото самочувствие на българите. Хората у нас често казват, че са свикнали да се трудят, а плодовете от труда им са оскъдни или заради системата, или заради политиците, или заради бандитите и сивата икономика. Повече от очевидно е, че като кмет генералът прави същото, каквото правеше и като главен секретар на МВР. Той присъства лично на всяка акция, а вината за това, че тя не води до нищо, изсипва върху някой друг. Крилатата фраза Ние ги ловим, те ги пускат, оправда пред публиката пребиваването на Бойко Борисов в силовото ведомство. Част от въпросните те - юристите от съда и прокуратурата, вместо да се обидят, взеха че се записаха при него. Вероятно целта им е да покажат, че не са като тях, че са от добрите. По същата схема действат и част от кметовете. По време на последните два местни вота - редовния през 2003 г. и частичния през 2005 г., излезе модата на независимите кандидати. Целта беше да се разграничат от дискредитираните в очите на избирателите политически партии. Само през последния месец, независимо коя политическа сила ги е подкрепила, кметовете хукнаха да се записват в ГЕРБ.
Простичката опозиция
ние сме от добрите, а те - от лошите
се оказва универсална не само в екшън филмите и по време на спортно състезание, но и в политиката. Не че е нещо ново. Десет години я наблюдавахме в демодираното дерби БСП - СДС. Сега сюжетът е същият, но преди състезанието ни прожектират екшън. В едно потънало в корупция, разврат и разруха пространство нахлува мрачен и мъжествен герой, който се обявява срещу всички. Отчаяни вече, но добри люде решават, че му вярват и че с негова помощ ще се върнат към живота (или към политиката). И тръгват досущ будители сред хората. Да им държат сказки и беседи и да им говорят против лошите. А лошите не закъсняват да им пречат всячески
за да помогнат на развръзката
Очарованият народ започва да се пробужда и да им вярва. Какво ви разказваме ли? Изберете си сами - филма с Жан Пол Белмондо Професионалистът или романа на Иван Вазов Под игото. Схемата е същата. В подобен вид присъства в почти всяка холивудска продукция. Може и да работи при естествения подбор в природата, но не е ясно с какво е помогнала за духовното развитие на човечеството например. Е, със сигурност е допринесла за днешния маниер на поведение на състезателите, на мажоретките и на някои военни.
На миналите парламентарни избори през юни 2005 г. малко над три милиона гласоподаватели извършиха стереотипното движение пускане на бюлетина в урна. Волята им, наред с волеизлеянието на въздържалите се, доведе до пъстър и странен парламент и до извода, че в родната политика има пробойни и незаети ниши. В една от идеологическите дупки се разположи коалицията Атака и до ден-днешен лидерите й не се умориха да доказват, че всъщност гласувалите за тях са се държали като мажоретки. Електоратът на всички партии, уви, е склонен към същите упражнения.
В един от ИНТЕРНЕТ форумите шегобиец беше объркал мажоретките с марионетките. С онези кукли, които отиват натам, накъдето им подръпнеш конците. Грешката отчасти е вярна. Ако кукловодите са добри, то марионетките могат да се държат бодро и жизнерадостно като същински мажоретки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във