Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГАЗ И ГНЯВ ЗАЛИВАТ РУСИЯ

Ако недоволството от поведението на Украйна продължи да се развива със сегашните темпове, през 2009 г. руснаците ще престанат да изпитват симпатии към украинците, твърди авторитетното руско сп. Власт. Ако през миналата година 26% от руснаците са смятали, че Украйна се стреми повече към сътрудничество с Русия, а 40% - към сътрудничество със Запада, то през 2005 г. мненията са се променили на 13% и 68 процента. Това прави 73.2 млн. недоволни руснаци срещу 47.2 млн. украинци (общото население на страната). Или на всеки украинец се падат 1.5 недоволни руснаци. През Украйна преминава по-голямата част от руския газ за Европа - 112 млрд. куб. метра. Търканията започнаха, след като оранжевите политици в Украйна започнаха да дават заден ход на проекта от 2002 г. за създаване на руско-украинско-немски газов консорциум.
Украинското коварство предизвика силен гняв в Москва, която реши да промени формата и цената на транзитните плащания. Вместо бартер от Украйна бяха поискани живи пари, а вместо домашните цени - европейски. Киев заплаши, че ще завърти кранчето на транзитите. Руският премиер Михаил Фрадков, бивш представител на Русия в ЕС, бързо замина за Брюксел. Киев обаче продължи да играе на инат. Две седмици по-късно бе открито строителството на руско-германския тръбопровод по дъното на Балтийско море, а Газпром обяви, че Украйна е изпуснала шанса да се договори и вместо 160 долара за хиляда кубически метра ще плаща от Нова година по 220-230 долара. Все пак бе назована цената на компромиса - създаването на съвместен консорциум.
Лошото настроение на Москва се пренесе и към Тбилиси. Чашата преля, след като грузинският парламент първо поиска изтегляне на руските миротворци от Абхазия и Южна Осетия, а след това заплаши да извади Грузия от ОНД. Цената на газа беше повишена незабавно на 110 долара за хиляда кубически метра, а пристигналият в Москва грузински премиер Зураб Ногаидели не бе приет от руския премиер Михаил Фрадков. Молдавия, която досега бе недоволна, че купува най-скъпо руския газ от всички останали постсъветски републики (по 80 долара), получи известие за повишаване на цената на 160 долара. Молдова разсърди Москва, след като през 2003 г. отказа да приеме руския план за регулиране в Приднестровието. След това президентът комунист Александър Воронин неведнъж доста неласкаво се изказа по адрес на големия брат.
Прибалтика също отдавна е обект на силна загриженост от страна на руските политици заради суровото отношение към местното руско население. Литва, Латвия и Естония, заедно с Полша и Украйна изказаха силно неодобрение за Севернобалтийския тръбопровод, който екологически бил опасен. Досега Латвия купуваше руския газ за 92-94 долара, Литва - за 85 долара, а Естония за 90 долара за хиляда кубически метра. От 1 януари 2006 г. трите републики ще купуват руския газ по 120-125 долара. Черният списък явно ще бъде допълван и с други несъобразителни съседи. Пристигналият в Москва белоруски президент Александър Лукашенко поясни, че беларусите са се научили да пестят и страната му ще плаща, както преди по 46.68 долара за хиляда кубически метра. Минск ще получи и кредит от 146 млн. долара, които смята да изразходва за покриване на дълговете за руския газ. Догодина в Беларусия предстоят президентски избори, а през страната преминава газопроводът Ямал - Европа, специално построен, за да заобиколи Украйна.
Този път провинилите се партньори на Москва няма да разчитат на резервни ходове през централноазиатските републики. Украйна например успяваше да намали разходите, като купуваше газ от Туркмения и Узбекистан. През септември 2005-а обаче Газпром сключи договор за транзит на газ през Узбекистан и Казахстан. Всички резервни мощности за транзит бяха изкупени до 2010 година. Това означава, че никой повече няма да може да купи евтин азиатски газ. Според сключения преди две години договор между Газекспорт и Туркменнефтегаз свободни количества газ в Туркменистан няма да има до 2028 година. Така газовият кръг е затворен и никой на постсъветското пространство няма да може да заобикаля или да пренебрегва волята на Москва. Така Газпром раздели съседите и бившите приятели на свои и чужди.
Два руски института - за естествените монополи и по енергетика и финанси, подредиха в три групи страните, които сега стават неволни съучастници в газовата война. Държавите, които купуват руски газ, са разделени на три групи: 1. Нефтени и газови сателити. 2. Държави, които живеят на руските енергийни инжекции. 3. Независими или слабозависими от руските доставки страни.
В първата група са Украйна, Молдова, Финландия, България, Чехия и повечето страни от Източна Европа. Сред тях като най-коректно се преценява поведението на Финландия, Чехия и България. Финландците даже се отказаха да влязат в НАТО, след като големият съсед изрази недоволство. Финландия внася от Русия 70% от нефта и 99% от природния газ. Поведението на останалите две страни се оценява от двата института като много лоялно и конструктивно. Някои от страните от Източна Европа смятат, че са били незаконно окупирани след Втората световна война, но нямат алтернатива на руските доставки на нефт и газ. Най-критични са отношенията на Русия с Полша и Латвия.
Сред държавите, където зависимостта от руския нефт и газ достига до 60%, са Германия, Франция, Италия, Австрия, Турция, Гърция, Казахстан, Белорусия. Големите европейски държави поддържат с Русия прагматична политика. Германия дърпа останалите европейски страни към по-активно енергийно сътрудничество с Русия, като самата инвестира в добива на газ в Сибир, но държави като Испания и Португалия гледат по-прохладно на перспективите за енергийно сближаване с Москва. Русия претегля внимателно аргументите в енергийните си отношения с всяка от европейските страни. Италия например получи право да реекспортира руския газ. Турция, която изгради пряк газопровод по дъното на Черно море с Русия, може да разчита и на алтернативни доставки от Иран и Азербайджан. В същото време Анкара реекспортира руски газ, а също така участва в проекти за алтернативни тръбопроводи, заобикалящи Русия.
Държави като Испания, Великобритания, Холандия, Норвегия, САЩ, Дания, Египет, Индия, Китай, Южна Корея, Япония практически не зависят от руските доставки. Но борбата за нови тръбопроводи към Китай и Япония трябва да отклони излишните количества нефт марка Urals от европейските пазари. По този начин, според експерти, Русия се опитва да качи цената му, а в същото време да пренасочи руски, казахстански и азербайджански петрол към перспективните азиатски пазари.
Емоционалната вълна в руско-украинския газов спор може да има последствия не само върху структурата на двустранните отношения. Киев заплашва да преразгледа наема за руската черноморска база в Севастопол. Украйна ще се опита да активизира добива на свой нефт и газ, да потърси кредити на Запад, а също да ускори приближаването си към НАТО и ЕС. Според някои предположения Киев дори би могъл да допусне чуждо присъствие - например в своите радиолокационни бази. Визитата на премиера Юрий Ехануров в Москва не свали градуса на емоциите, но най-вероятно политическият подтекст на затегналия се спор са предстоящите парламентарни избори през март, на които проруското лоби ще се опита да потърси реванш за несръчните си ходове по време на президентските избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във