Банкеръ Weekly

Общество и политика

ГАМЕНСКАТА ДРЕШКА НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛИЗЪМ

Прословутата българска толерантност към чужденците май ще се окаже мит. Поне така излиза от социологическо проучване на агенция Галъп, направено в над 70 държави. В него България се нарежда сред трите страни в Европа (заедно с Турция и Сърбия и Черна гора), където отношението към чужденците, които остават да живеят там, е най-лошо. Едва 7% от населението в Турция се отнася положително към имигрантите, показват резултатите от изследването на международната социологическа агенция. На второ и трето място по нетолерантност към некоренните жители се класират България и Сърбия. В двете държави едва всеки десети гледа с добро око на пришълците. За сравнение - половината от американците се отнасят положително към имигрантите, сочи Галъп.
На фона на тези констатации не е за чудене политическият пробив на Атака в изборите за 40-о Народно събрание. Освен това те ни подканят да не игнорираме изявите на тази формация, дори и когато ни изглеждат смехотворни. Със самото си съществуване тя продължава да отправя най-сериозното обвинение срещу т. нар. политическа класа в България, която се оказа неспособна да решава големите проблеми на обществото. Задълбочавайки се, много от тези проблеми се превръщат в обективни предпоставки за възникването на нови и нови радикални националистични формации у нас, чийто фашизоиден характер ще става даже още по-очевиден от този на Атака.
Впрочем организацията на Волен Сидеров бе наречена неонацистка дори в сградата на самия Европейски парламент на 14 декември, когато бе подложен на обсъждане докладът на Джефри ван Орден за готовността на България за членство в Евросъюза. Квалификацията бе използвана от холандската депутатка от партията на зелените Ели де Грун, която обвини страната ни, че не прави нищо за подобряване на положението на малцинствата. Нейните думи предизвикали възмущението на евронаблюдателя от Атака Димитър Стоянов, който се разкрещял в залата, че Ели де Грун е лъжкиня и клеветничка. Добре е все пак, че младият атакист не е решил да прибегне до същите обидни квалификации, които неговият лидер отправи неотдавна по адрес на някогашния министър-председател Филип Димитров в българския парламент. Тогава скандалът със сигурност щеше да бъде много по-голям. Не че сега не е достатъчен, за да накара евродепутатите да се замислят над въпроса
какво става в България
и защо толкова силно се чува говоренето в стил Волен Сидеров у нас? И едва ли можем да очакваме, че отговорът им ще ни хареса. Нищо че голяма част от нашите политици не спират да се опитват да им доказват, че просто става въпрос за поредното окарикатуряване - след д-р Георгиев и отец Гелеменов - на българския национализъм.
Да, но съгласно резултатите от последното социологическо проучване на НЦИОМ карикатурната партийка на Волен Сидеров се нарежда на трето място по популярност от всички партии в страната и е почти наравно с втората - НДСВ. Показателно е и това, че според 300 представители на политическия, културния и светския елит нейният лидер бе посочен за политик на годината заедно с Бойко Борисов. Анкетата бе проведена по време на купона за 10-годишнината на класацията на Дарик радио за Политик на годината, в която, както е известно, триумфира кметът на столицата.
Много точна се оказа прогнозата на Антонина Желязкова, председател на УС на Международния център за изследване на малцинствата, която малко след парламентарните избори у нас каза, че Атака може и да се разцепи в парламента, но това не означава, че в страната няма достатъчно широка обществена подкрепа за създаването на други формации от нейния тип, които в едни следващи избори биха могли да получат още по-голяма подкрепа.
И наистина, напоследък лавинообразно
расте интересът към национализма
което се изразява в появата на нови и нови партии, прокламиращи, че ще отстояват изконните интереси на българите. Така например на 10 декември политическият кръг Зора взе решение за учредяването на партия, която ще се казва Нова зора. Съюзът на патриотичните сили Защита пък преизбра за свои лидери депутатите от групата на коалиция Атака Йордан Величков и Петър Берон. Българският национален съюз, предвождан от Боян Расате, който допринесе много за влизането на Волен Сидеров в парламента, също се кани да учреди национално движение до края на годината. Говори се, че и друг депутат - Станчо Тодоров, влязъл в Народното събрание като представител на Атака, също ще прави самостоятелна формация. Тези процеси подсказват недвусмислено, че акциите на национализма се покачват и все повече са политиците, които бързат да се облагодетелстват от това.
Големият проблем, за съжаление, не се корени нито в Атака, нито в нейния лидер и учениците му от типа на Димитър Стоянов, а в неуспешния български преход, който запокити огромната част от народа в обятията на бедността.
Може и да не ни се вярва, но крайният национализъм има почва у нас и той все повече ще избуява, ако управляващите продължават да повтарят, че влизането ни в Европейския съюз ще реши всички проблеми. Напротив, може дори да задълбочи националистичните тенденции по примера на някои от най-големите западни страни. Така например притесняващо е положението във Франция, където само 39% от хората смятат идеите на националиста Жан Мари льо Пен за неприемливи, според изследване по поръчка на парижкия всекидневник Монд. Всеки трети френски гражданин дори предполага, че скандалният крайнодесен политик ще отиде на балотаж на президентските избори, които ще се проведат в страната след година и половина. Не е изключено до подобно развитие да се стигне и в нашите избори за президент през 2006 година.
Друго социологическо проучване, извършено от френската национална комисия по правата на човека, разкрива, че расист вече не е мръсна дума във Франция. Всеки трети французин признава, че би използвал именно тази дума, за да се охарактеризира. В селските райони на страната за расисти се самоопределят близо 48% от населението. Подобен проблем съществува и в Белгия, където в големи градове, като Антверпен например, националистите имат мнозинство в общинския съвет.
В класацията на Дарик радио за събитие на 2005-а година на първо място е подписването на договора за присъединяване с Европейския съюз (39.2%). Следват го - наводненията (28.9%), смъртта на папа Йоан Павел II (11.0%), показните убийства (10.7%) и изборите (10.1%). Но пробивът на крайнонационалистична формация в българската политика така и не е попаднал в числото на най-значимите събития на годината. А би трябвало, защото онова, което изглежда като тревожен симптом, не е по-малко значимо. И неговото подценяване може да ни струва скъпо. Защото твърдението, че националистическите партии са обречени на неуспех в България и техните лидери ще продължават безславно да слизат от сцената със същата бързина, с която скачат върху нея в началото, напоследък започва да изглежда доста спорно. Както и това, че у нас нямало почва за ксенофобия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във