Банкеръ Daily

Общество и политика

"Галъп": Нарастват съмненията в ефективността на COVID ваксините

Две години след първите случаи на COVID-19 хората изглежда все повече привикват към живота в пандемия. Глобалното обществено мнение обаче е по-критично към идеята за жертване на човешки права (спад от 10 процентни пункта спрямо предходната година), макар че готовността да се жертват права в борбата срещу вируса все още преобладава. Сянката на съмнение в ефективността на основното средство в борбата срещу заразата – ваксините – расте. Половината от участвалите в изследването по света не са сигурни дали ваксините наистина работят. Възприятията за ковид като заплаха по-скоро се запазват. 

Това са някои от акцентите от ново глобално изследване на нагласите към COVID-19, проведено от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в края на 2021 г. Проучването включва 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани. По време на пандемията световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ проследи промяната в нагласите. Резултатите, представени по-долу, са от последната вълна на глобално изследване.

Степени на съмнение в ефективността на ваксините

Мненията изглежда са разделени по въпроса с ефективността на ваксините – половината от анкетираните по света имат в една или друга степен съмнения дали ваксините са наистина ефективни, докато 43% не са склонни на съмнение или дори напълно отхвърлят хипотезата за неефективност.

Несигурността към ваксините е най-изразена в Африка (64% от анкетираните там се съгласяват или твърдо се съгласяват със съмненията за това дали ваксините срещу ковид наистина са ефективни), Близкия Изток (56%), Индия (53%), Азия (52%) и Русия (52%).

Най-малко се съмняват в ефективността на ваксините хората в Австралия (78% там в различна степен отхвърлят съмнението в реалната ефективност на ваксините срещу ковид, ЕС (53%) и САЩ (51%).

Този значителен глас на съмнение в ковид ваксините има потенциала да наруши рутинната ваксинация.

Ако се направи преглед по отделни страни, вижда се, че хората в Албания (86% съмняващи се или силно съмняващи се в ефективността на ваксините), Гана (73%), Филипините (68%), Кения и Палестина (67%) и Пакистан (66%) изразяват в най-голяма степен съмнение в ефективността на ваксините. Хората в Австралия (със 78%, които по-скоро не се съмняват или твърдо не се съмняват в ефективността на ваксините), Испания (67%), Обединеното кралство (63%), Италия (61%) и Австрия (58%) са най-уверени в ефективността на ваксините.

Колко сериозна е заплахата?

Две години след избухването на пандемията има 44% по света, които вярват или дори твърдо вярват, че заплахата от коронавирус е преувеличена. Все пак, малко повече – 49% – не се съгласяват или даже напълно отхвърлят това твърдение.

Въпреки че в някои държави се говори за „живот с ковид“ и „края на ограниченията“, тези нагласи към заплахата остават непроменени от две години насам.

Сега нагласата, че заплахата е преувеличена е най-силно изразена в Индия (65% там смятат така), Близкия изток (61%), Западна Азия (55%), Африка (53%) и Европейските държави извън ЕС (50%).

Австралия (78% не се съгласяват или са твърдо несъгласни с твърдението, че заплахата е преувеличена), Латинска Америка (62%), Европейският съюз (61%), Източна Азия (54%) и Русия (52%) са сред големите нации и региони, където несъгласието с твърдението, че заплахата е преувеличена е най-силно.

На ниво държави гражданите на Филипините (69% са съгласни или твърдо съгласни, че заплахата е преувеличена), Нигерия (67%), Палестина (66%), Индия и Молдова (65%) и Пакистан (63%) са най-склонни да вярват, че заплахата е преувеличена. На другия край на скалата притеснени са във Виетнам (79% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват, че става дума за преувеличение), Австралия и Мексико (78%), Албания (77%), Испания (74%) и Япония (72%).

Правата по време на пандемия

Две години след началото на пандемията, хората изглежда са по-малко склонни да жертват човешките си права с цел да предотвратят разпространението на вируса, макар че готовността все още надделява. Сега 60% от запитаните по света декларират, че са готови или дори твърдо готови да жертват някои от човешките си права, ако това ще предотврати разпространяването на заразата. 31% не са съгласни или твърдо не са съгласни. Останалите се колебаят в своя отговор. Преди година 70% от респондентите по света твърдяха, че са готови да се откажат от някои от правата си в борбата с вируса. Една четвърт се противопоставяха на идеята за жертване на човешки права.

Гражданите на Индия (80% се съгласяват или твърдо се съгласяват с твърдението „Готов съм да жертвам права, ако това ще помогне“), Австралия (75%), Близкия изток (75%), Африка (65%) и Азия (62% в западните части на континента и 61% в източните) са най-готови да жертват правата си, за да спрат вируса. Най-критични към идеята за жертване на човешки права са хората в Латинска Америка (40% не се съгласяват или твърдо не се съгласяват с такава възможност), ЕС (35%) и САЩ (35%).

На ниво нации Виетнам (93% там са съгласни или твърдо съгласни да жертват права), Ирак (84%), Пакистан (81%), Индия (80%) и Филипините (77%) са най-склонни да жертват някои от правата си в борбата срещу разпространяването на ковид. Най-слаба готовност за отказ от човешки права изразяват хората в Албания (66% не са съгласни или твърдо не са съгласни), Япония (58%), Мексико (54%), Полша (48%) и Казахстан (45%).

Къде сме ние

61% у нас се съмняват в една или друга степен в ефективността на ваксините, а 27% с различна степен на твърдост отхвърлят съмненията дали ваксините наистина действат. Малко над една десета не могат да преценят. Съмненията в нашата страна са видимо по-високи на фона на света, а и в сравнение с държавите от ЕС и страните от нашия регион. Средно за ЕС, например, делът на съмняващите се е с 20 процентни пункта по-нисък отколкото у нас – 40% в ЕС се съмняват или силно се съмняват в ефективността на ваксините, 53% от населението в държавите в ЕС няма колебания за това дали ваксините наистина работят.

38% от пълнолетните българи са склонни да се съгласят (твърдо или не), че заплахата от коронавируса е преувеличена. 49% не са съгласни или твърдо не са съгласни с такава хипотеза. Останалите не могат да преценят. По този показател страната ни е по-близо до средните за ЕС стойности, където  една трета се съгласяват или твърдо се съгласяват, че опасността е преувеличена, отрицанието на идеята, че заплахата се преувеличава обаче е по-силно в ЕС, отколкото у нас – 61% средно за ЕС.

След две години живот в условията на глобална пандемия българите са във все по-малка степен склонни да пренебрегнат опасността от ковид. Така през март 2020 г. 72% от анкетираните у нас смятаха, че опасността е преувеличена, в края на миналата година бяха 42%, а сега са 38%. Разбира се, следва да се има предвид, че текущата вълна на изследване беше проведена в разгара на последната тежка вълна на коронавирус в страната и това допълнително изостри обществената тревожност по темата.

Въпреки че обществото ни не гледа с пренебрежение на заплахата, готовността за жертване на човешки права у нас спада през последните две години. Сега 47% у нас заявяват или твърдо заявяват, че са готови да се откажат от някои от правата си, ако това ще помогне да се спре разпространяването за заразата. 37% са на противоположната или на крайно противоположната позиция. 16% не могат да преценят.

На фона на ЕС и държавите в региона обществото ни като че ли се противопоставя по-ясно на идеята за отказ от човешки права в борбата против пандемията. В ЕС, например, 56% от анкетираните биха жертвали някои от правата си, ако това ще спре заразата, а 35% изразяват несъгласие с твърдението. Делът на колебаещите се е 8%.

Така, въпреки че обществото ни все по-ясно осъзнава заплахата, критичността към загубата на основни човешки права расте. В началото на пандемията делът на изразяващите готовност да се откажат от някои от човешките си права достигаше до 83%.

Методология:

Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Региони:


  • ЕС Общо + Швейцария – включва ЕС Изток и ЕС Запад и Швейцария

  • ЕС Запад + Швейцария – Австрия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство и Швейцария

  • ЕС Изток – България, Чехия, Полша, Румъния

  • Европейски държави извън ЕС – Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Молдова, Сърбия, Украйна

  • Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу

  • Близък изток – Ирак, Йордания, Палестина

  • Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам

  • Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Пакистан, Турция

  • Африка – Нигерия, Гана, Кения

Размер на извадката и метод на регистрация:

Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.

Facebook logo
Бъдете с нас и във