Банкеръ Daily

Общество и политика

"Галъп": ГЕРБ са първи, битката за второто място е между БСП и ПП

Ако парламентарните избори бяха в края на октомври, електоралните нагласи щяха да изглеждат така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 24,2% от гласуващите, за БСП – 15,7%, за „Продължаваме промяната“ – 13,7%, за „Има такъв народ“ – 11,3%, за ДПС – 11,1%, за „Демократична България“ – 9,8%. Следват „Възраждане“ с 3,3%, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ – 3,1% и ВМРО с 2,3%. За други политически формации биха гласували 5,5%. Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за OFFNews.bg, проведено лице в лице, сред 1081 пълнолетни българи, в периода 23-31 октомври.

 

ГЕРБ продължава да е водач, а интересна битка има и за второто място – между БСП и „Продължаваме промяната“. БСП засега води, но не е ясно как ситуацията с ковид и машинното гласуване ще повлияе на по-възрастния електорат. „Продължаваме промяната“ пък са най-добре представени сред колебаещите се и перспективите им зависят от степента на мобилизация.

Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в последната седмица на октомври, за Румен Радев биха гласували 47,6% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 25,1%, за Мустафа Карадайъ – 8,5%, за Лозан Панов – 5,7%, за Костадин Костадинов – 3,3%. Сред останалите кандидати личат имената на Милен Михов – 1,4% и на Луна Йорданова – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,5%, а за други кандидати – 4,8%.

Румен Радев запазва видима дистанция пред останалите кандидати. По всичко личи, че ситуацията около зелените сертификати и други проблеми би могла да прати изборите и във втори тур, където, според моментна снимка, Радев би срещнал Анастас Герджиков. От последната седмица на кампанията зависи дали подкрепата за Радев ще е под или над ръба за евентуална победа от първи тур.

Друг важен фактор е активността. 58,2% казват, че ще гласуват със сигурност за Народно събрание, а за президент – 57,1%. Разбира се, това са дялове не на база на формалния избирателен списък, а на база реално пребиваващите в България хора с избирателни права – които едва ли са повече от 5.5 милиона. В данните за активността, разбира се, има и декларативност, но, с всички уговорки, те показват потенциално гласуване около 3,2 милиона души. Дали то ще приближи и към прага от около 3,4 милиона (който е едно от условията да няма балотаж според формалния избирателен списък), зависи от последната седмица на кампанията. Зависи и от актуалната ситуация с ковид към 14 ноември.

Facebook logo
Бъдете с нас и във