Банкеръ Weekly

Общество и политика

Гафовете на кабинета „Герджиков” – мними и реални

Александър Маринов

За досегашното си съществуване служебният кабинет не се открои с нещо особено - поне с нещо, което вече да не е било правено от предишни служебни правителства. Това даде основание на някои анализатори да го определят като "безличен" - епитет, който не е непременно негативен. Все пак основната задача на служебното правителство е да подготви и проведе предсрочните избори, а в това отношение то трябва да е като добрия футболен съдия, който не се забелязва на терена. В това отношение екипът на Огнян Герджиков не получи особени упреци от "играчите и треньорите" (с изключение на ДОСТ) и в интерес на истината трябва да се признае, че отминалите избори бяха едни от най-спокойните през последните години. Което съвсем не означава, че типичните пороци като нарушенията в кампанията и контролирания вот бяха елиминирани - просто не бяха толкова демонстративно-арогантни.

Служебното правителство не може да бъде обвинявано (или поне не би трябвало да му се вменява основната отговорност) за някои

предопределени слабости на изборния процес

които бяха заложени от предишното правителство и други институции. Кабинетът нямаше как да реализира изискването за алтернативно машинно гласуване, нито имаше политическите ресурси да пресече толерираната дълго време и ескалираща турска намеса в българския политически процес. Още повече че донякъде пасивното (някои го нарекоха страхливо) поведение на министрите бе в унисон с подчертано предпазливия и лаконичен стил, възприет от президента Румен Радев в началото на мандата му.

Накрая, служебният кабинет трудно може да бъде упрекван за една част от колективните си кадрови решения, най-вече за смяната на част от областните управители. Същественият аргумент в случая е свързан не толкова с факта, че всички предишни (редовни и служебни) правителства са го правили, а с появилите се в публичното пространство доказателства (снимки и клипове) за участие на действащи областни управители в предизборни организационни сбирки на ГЕРБ.  Както казва народът,

на зла круша зъл прът

Далеч не така убедителни бяха предприетите кадрови промени в министерствата и подчинените им административни структури. Най-уязвимата точка на тези стъпки бе неспособността (или нежеланието) персоналните промени да се обосноват с фактологично доказани грешки и нарушения в провежданите политики, с каквито несъмнено изобилстваше недовършеният мандат на предишното правителство. Ако прибавим пораздухания от медиите крайно нескопосан начин на кадруване, усещането, че поне част от министрите са водили някаква собствена игра, става доста натрапчиво.

В този контекст демонстративното уволнение на медийния съветник на премиера Иван Гарелов загуби доста от прокламирания си ореол на саможертвена безпристрастност след непредизвиканите откровения на Герджиков за личното му гласуване в полза на Реформаторския блок поради

"принадлежност към едно и също котило"

Неясните мотиви на интензивните кадрови промени изпъкнаха драматично на фона на безспорния голям провал на служебния кабинет - превръщането във фарс на възложения от президента Радев "задълбочен експертен анализ на състоянието на всяко едно министерство и на държавата като цяло". Това, което направи екипът на Огнян Герджиков, бе толкова далеч от разумните представи за задълбочен експертен анализ, че породи основателни съмнения за умишлено прикриване на наследството, оставено от кабинета „Борисов-2”. Може да се спекулира дали това се дължи на масираното участие на лица, заемали отговорни позиции в предишни управления, на лични ангажименти, на нежелание да се поема риск, или просто на липса на управленски капацитет. Но няма как да се оспори, че неглижирайки или замитайки под килима съществени (вкл. документирани) недостатъци на предишното управление, служебното правителство на практика осъществи нечестна намеса в изборния процес -

кабинетът Герджиков "подпря” ГЕРБ

и ограничи възможността за информиран избор от страна на гражданите.

Начинът, по който бе поставена и изпълнена задачата, бе класическа илюстрация на техниката "отбиване на номер”, особено предвид редуцирането на анализа до формално-административната страна (процедурната законосъобразност) на една-единствена дейност - обществените поръчки (колкото и важна да е тя). С изключение на изнесените след официалния доклад (и по необясними причини невключени в него) данни от МРРБ, бяха "елегантно" елиминирани множество факти относно ефективността и ефикасността на ключови политики, за които бяха изхарчени милиарди левове и които породиха съмнения и критики в широки слоеве на обществото.

Друг резултат трудно би могъл да се очаква, като се има предвид и начинът на изготвяне на т. нар. анализи - от инспекторатите и одитните звена на министерствата, т.е. от структури, ръководени от назначени от предишното правителство хора, малцина от които биха тръгнали явно срещу вчерашните си (и вероятни утрешни) покровители. Поставената неадекватна задача бе изпълнена по "подобаващ" формално-бюрократичен начин.

Родената в този чутовен аналитичен напън мишка говори сама за себе си. Набързо скалъпеният и светкавично забравен (запратен по посока на прокуратурата) обобщаващ доклад бе безсъдържателно четиво, което видимо се разминаваше както със силните предварителни анонси на някои министри, така и с вече добили гражданственост факти и анализи.   

И все пак, ако има

"гаф на мандата"

това несъмнено бе разиграната бутафорна сценка около отмяната на Постановление № 208 за интеграцията на бежанците. Абсурдността на пожарно свиканото в петък вечер извънредно (и напълно неподготвено) заседание на Министерския съвет бе толкова очевидна, че не остави никакви съмнения за скритите намерения на премиера и на част от екипа му да се дистанцират от президента Радев, демонстративно да му прехвърлят отговорността и да обявят началото на завоя към стопляне на отношенията с евентуалните бъдещи управляващи.

В това отношение служебният премиер даде чудесен пример за някои от позабравените неподражаеми мурафети на юридическото лоби в отшумялата царистка партия и най-вече - способността да бъдат хлъзгави и комбинативни във всяко отношение, най-вече когато защитават личните си интереси.

Не е ясно дали държавният глава ще направи логичните изводи от тази вопиеща проява на нелоялност - както по отношение на нейните извършители, така и спрямо тези негови "приятели и съветници", които му натресоха Герджиков и компания. Но във всички случаи поведението му оттук нататък ще покаже дали наистина има капацитета да израства като политически лидер и най-вече - дали ще отстоява излъчването на човек, който иска и може да прави политика по достоен начин.

Facebook logo
Бъдете с нас и във