Банкеръ Weekly

Общество и политика

Фитилът на коалицията догаря

Картината на Йеронимус Бош "Корабът на глупците".

Александър Маринов

 

След края на "потвърдилото европейската ни идентичност" (по думите на премиера Бойко Борисов) председателство  властта е принудена да забрави безоблачните европейски небеса и да се върне на родна земя. А тук времето е навъсено, ехтят гръмотевици и по всичко личи, че се задава порой. Казано по-прозаично, управляващата коалиция трябва да запретне ръкави и да се зарови в купищата тор, задръстили оборите на държавата. Ако някой си е въобразявал, че натрупалите се проблеми ще се решат от само себе си и с помощта на хвалбите от Брюксел, горчиво се е лъгал. У нас пороищата унищожават (справка - Бисер, Мизия и Аспарухово), а не почистват (авгиеви обори).

След като цяла година управляващите не си мръднаха пръста да изпълняват собствената си правителствена програма, днес сметката им предявява действителността, а не опозицията или активното гражданско общество. Когато правителството прилага правилото  "има коза - има проблем, няма коза - няма проблем", срещу него се изправят народните маси, въоръжени с подръчни средства. Случилото се в Шарково напомня силно описанията на селските бунтове в Дуранкулак или поемата "Септември" на Гео Милев. Обществото е разбунено, защото държавата се управлява лошо и проблемите се задълбочават, достигайки до всеки. Само шепа самозабравили се властници продължават да я карат постарому, досущ като от картината "Корабът на глупците".

Броженията, породени от поголовното изтребление на дребен рогат добитък в Югоизточна България, са симптоматични за състоянието на държавата и начина й на управление. Без да влизаме в подробности (по тях би трябвало да се произнесат експертите), вече звучат основателни въпроси към кабинета (засега в лицето на Агенцията за безопасност на храните). Например как и с какъв ефект са изхарчени десетки милиони, предназначени за профилактика и превенция (включително в рискови райони - като засегнатите до момента). Представете си в колко други области на обществения живот положението е същото, че и по-лошо. А най-тревожното е, че на върха на държавата господства убеждението, че така могат да я карат до безкрайност - с медийна психотерапия в стил Кашпировски и периодични финансови порции за моментно потушаване на недоволството.

Една от основните последици на задаващите се сериозни изпитания пред властта е засилващият се натиск върху стабилността на управляващата коалиция. Засега в публичното пространство преобладава мнението, че коалицията на ГЕРБ и "Обединени патриоти" стои здраво, въпреки че самите аргументи, с които се обосновават тези твърдения, са доста крехки. Дори ярките апологети на кабинета "Борисов 3" признават, че тази коалиция се крепи, защото съставляващите я партии и техните върхушки са се вкопчили във властта и се страхуват да се пуснат. Това, което засега ги държи заедно, не е споделената отдаденост на някакви големи обществени цели, а невъзможността да преследват егоистичните си интереси по друг начин. Както знаем, историята на отношенията им е достатъчно обременена и няма никакви сериозни аргументи, че събитията от края на 2016-а няма да се повторят. Точно обратното, процесите се развиват така, че политическият "развод по италиански" ще претърпи ново, още по-драматично издание.

Това е така, защото властта неизбежно, дори и в България, предполага носене на отговорност, а рано или късно тази сметка се плаща с лихвите. Нашите политици обаче не обичат да поемат отговорност и да се отчитат пред народа. Това, на което са отдадени и в някакъв смисъл са развили до съвършенство, е прехвърлянето на отговорността другиму, най-често на партньорите във властта. През последните години основната интрига в края на всяко правителство (особено ако този край е преждевременен) е кой кого ще прецака.

През 2009-а ролята на излъганата камила изпълни БСП под мъдрото ръководство на Сергей Станишев; същото се случи в още по-драстична форма при скоропостижната кончина на кабинета "Орешарски" (единствената полза за левицата бе, че най-после намери начин да се отърве от "Мистър поражение"). Второто управление на Борисов мина под знака на разприте между ГЕРБ и "градската десница", а финалът потвърди, че Реформаторският блок може да е съсредоточие на "красивите", но не и на "умните". Днешните управляващи успяха някак да се измъкнат за сметка на Реформаторите, а Патриотите даже спечелиха, но бедата им е, че сега трябва да се лъжат помежду си.

Иначе казано, управляващата коалиция е поставена пред много трудна дилема. Едната възможност е да носят стоически бремето на непопулярните, съзнателно отлагани решения на задълбочилите се проблеми. Другата - да се опитат да намерят претекст да се измъкнат от властта, но тогава възниква въпросът кой ще е виновникът. Трудно могат да се надяват на щастливи обстоятелства като кризата от зимата на 2013-а, следователно едните могат да запазят политическа репутация само за сметка на другите.

В това отношение Патриотите като че ли са леко облагодетелствани, защото измъкванията на Бойко Борисов от властта станаха повече от сватбите на Иван Асен II. Но и при тях няма да е лесно, тъй като Симеонов и Каракачанов са вече прекалено вътре в играта, а опитите за инсцениране на принципни конфликти с ГЕРБ не са много талантливо режисирани. Освен това  търпението на Борисов към игричките на съюзниците се изчерпва и той открито ги заплаши при конфликта около акциза за бездимните цигари.

Тези, които внимателно следят и са опознали манталитета на ГЕРБ и неговия водач, вече виждат някои симптоми на подготовката за повторение на коронния номер с измъкването. Сега обаче това ще бъде много по-сложно и опасно изпълнение, отколкото през 2013-а и 2016 година. Партията и нейната върхушка са силно изхабени от десетилетието във властта, три четвърти от българите имат негативно отношение към ГЕРБ и не виждат някаква добра перспектива за държавата при тяхно управление. Партийна алтернатива наистина няма, но за сметка на това все по-голяма заплаха идва от укрепващия позициите си в обществото президент.

Времето за вземане на решение изтича. Часовниковият механизъм цъка и вероятно още наесен ще трябва да се предприемат действия. Вероятно Борисов ще пробва да изпусне напрежението с няколко смени в правителството, но вероятно и той започва да си дава сметка, че номерът с "лошите боляри и добрия цар" вече се изтърка. А и Патриотите ще бранят със зъби и нокти своята плячка.

С една дума, задава се гореща есен, освен ако нещата не излязат от контрол още по-рано.      

Facebook logo
Бъдете с нас и във