Банкеръ Daily

Общество и политика

Финален тръс към парламента след никаква кампания

S 250 ea7ada04 1366 408e 8160 539081b8ef38

Вече сме на финалната права преди вторите за тази година парламентарни избори. Предизборна кампания на практика нямаше. Тя беше вяла, скучна, безлична, незабележима, без ярки послания, разгорещени дебати или яростни сблъсъци. Всичко премина по-скоро под формата на паралелни монолози на политическите сили, насочени към собствените им електорати.

Причините за това поведение на партиите и коалициите, които се състезават за влизане в 46-ия парламент, са няколко, не само умората и поизтънелите бюджети.

Вотът на 11 юли беше изненадващ за тях, още повече че е почти веднага след гласуването на 4 април. Политическите формации хвърлиха големи усилия в предишната предизборна кампания. Тогава т. нар. партии на протеста изговориха идеите и посланията си. Не спряха да пропагандират тезите си и в просъществувалото по-малко от месец и провело едва девет заседания 45-то Народно събрание. И сега всъщност няма какво ново да кажат.

Това се отнася и за БСП, и за ДПС.

При ГЕРБ положението е по-различно. Лидерът Бойко Борисов и тогава, и сега

пое кампанията на ръчно управление.

Преди 4 април обикаляше магистралите и други строежи с прословутата джипка като основно се хвалеше. Сега ходи по партийни събрания из страната с партийна кола, обграден от пиарите си, младежи и верни активисти, прегръща наред баби, лели и деца, снима се с тях и громи служебното правителство. Борисов почти забрави политическите си опоненти от БСП, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, от време на време се сеща за Слави Трифонов и „Има такъв народ“. Вниманието му почти изцяло е фокусирано върху президента Румен Радев и назначения от него кабинет. Особено го дразни вътрешният министър Бойко Рашков, който се захвана да чисти МВР и подгони купувачите на гласове. А МВР, както знаем, е стара слабост на Борисов.

Силен дразнител за бившия премиер е и „харвардският“ икономически екип, заровил се надълбоко във финансовите далавери и безконтролното разхищение на обществени средства от предишното управление. Което издава не само част от множеството негови комплекси, но и голямата болка, че му спират паричните потоци, които смяташе за свои, и силовите бухалки, чрез които държеше хората в страх.

Друга вятърна мелница, срещу която Борисов размахва ръце, е машинното гласуване – сякаш то е въведено от служебния кабинет нарочно, за да бъде открадната победата на ГЕРБ. А истината е, че машините „изяждат“ купения вот и невалидните бюлетини, което се видя на двата тура за кмет на Благоевград.

Що се отнася до останалите политически субекти, те изобщо не си дават труд да правят каквото и да било. Или по-точно

возят се на гърба на служебното правителство.

В момента то е събрало фокуса на общественото внимание с разкритията и действията си, които всъщност обществото очаква. Това до голяма степен съвпада и с посланията на „партиите на протеста“, така че те на практика няма какво да правят. Ето защо политическите фигури изнесоха кампаниите си в социалните мрежи в кръга, с който по принцип общуват и който е приятелски настроен към тях.

С други думи, политическите сили насочиха усилията си да мобилизират твърдите си електорати, а не да търсят нови попълнения или периферия.

Отливът на гласоподаватели при ГЕРБ е налице. И той не е от вчера, а от месеци. Затова партията на Бойко Борисов се затваря в ядрото си. Безумно е основните предизборни послания на ГЕРБ да бъдат с образа и гласа на Борисов, което отблъсква избирателите. Но те са насочени към твърдите симпатизанти, където хващат дикиш. „Кампанията им е насочена навътре, залогът е да се спре ерозията до границите на това електорално ядро. Каквото и да се случи на тези избори, ГЕРБ няма да управлява“, обяснява политологът Страхил Делийски.

БСП разчита предимно на партийната си телевизия,

която е много активна в тази кампания, но се гледа от твърди привърженици на левицата. Срещите на живо по места също са с избрана публика, при все че формацията на Корнелия Нинова има нужда от периферия, за да подобри резултата си. Е, само с Бузлуджа и клишета това няма как да стане.

"Има такъв народ" продължава да поддържа

стратегията и тактиката от предишната кампания.

Слави Трифонов комуникира само чрез Фейсбук (срещата със студенти в Пловдив беше някакво изключение), а когато се наложи някъде публично да бъдат изговорени вече познатите им тези, това прави сценаристът Тошко Йорданов. Останалото е мълчание и загадъчност. Според някои това поведение е нож с две остриета и може да има изненади. Според други – то все още е печелившо.

ДПС отново се придържа към познатата кампания с

пътуващото ръководство от град на град

и от село на село в регионите, в които е силно. Интересен беше епизодът с изненадващата визита при турския президент Реджеп Ердоган, тъй като гласовете на изселниците са важни. А на тези избори може би ще са още по-важни, след засилените акции на МВР срещу търговията с гласове. Прокуратурата, макар и неохотно, също се включи в тази борба за провеждане на честни избори.

"Демократична България" прави някакви опити да излезе

извън твърдия електорат на градската десница.

Обединението единствено се възползва от всички възможни съвременни начини за комуникация – телевизии, радиа, преса, онлайн и други послания. Насочеността им е изключително към младите хора. И засега според социолозите този целеви подход дава резултат, процентите за "Демократична България" са се покачили.

При "Изправи се! Мутри вън!" няма нищо ново. Основното острие на кампанията е Мая Манолова, която е навсякъде, където гръмне скандал или се открие проблем. На нейния фон останалите се губят, само Татяна Дончева успява от време на време да привлече вниманието с остро изявление или свирене на цигулка.

Интересни са патриотите, особено ВМРО, които полагат неимоверни

усилия да се разграничат от предишното управление,

в което бяха съвместно с ГЕРБ. Много искат да влязат в някакъв нов образ, отричайки се от доскорошния си коалиционен партньор. Това обаче едва ли ще им помогне да прескочат парламентарния праг. Вярно е, че народът ни е късопаметен, но все пак трябва да измине някакъв период от време.

Като обобщение може да се каже, че основната част от кампанията я правят служебните министри.

„Служебното правителство с действията си подготви, разпредели нещата така, че едни политически сили да се асоциират с неговите действия и по този начин посланията им да вървят по-добре, а други политически сили да се опитват да ги оборват – къде добре, къде яростно, къде нервно, къде трудно“, казва комуникационният експерт доц. Александър Христов . То като че ли е поставило рамката, в която политическите сили провеждат кампаниите си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във