Банкеръ Daily

Общество и политика

Фердинанд I е най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава

Цар Фердинанд при обявяването на Независимостта на България.

На днешния ден през 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.

Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България. След това от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 година той е цар на България. Фердинанд I управлява страната в продължение на 31 години и е най-дълго управлявалият монарх в Третата българска държава.

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 27 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. В родния си град посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница, чин който запазва до избирането му за български княз.

Изборът на Фердинанд за княз става в един сложен период, известен като Българската криза. През лятото на 1886 г. е извършев русофилският преврат в Княжество България. Той е последван от контрапреврат и поредица от политически събития, които водят до абдикацията на княз Александър I Български, както и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на проливите, свързващи Средиземно и Черно море.

В тази обстановка български пратеници разговарят във Виена с Фердинанд Сакскобургготски и на 25 юни 1887 г. (7 юли нов стил) Великото народно събрание го избира за княз на България. Същият ден принцът подава оставка от австро-унгарската армия и уведомява австрийския външен министър, че приема избора. Руската политика среща решително противодействие от Великобритания и Австро-Унгария, които отхвърлят руското предложение за назначаване на бившия военен министър генерал Ернрот за наместник в страната.  Измествайки Русия, Австро-Унгария установява преобладаващо влияние над България до средата на 90-те годинr на XIX век. От своя страна, Петербург пренасочва трайно усилията си към Сърбия като подкрепя аспирациите ѝ към Македония дълго след възстановяването на българо-руските отношения през 1896-а.

Фердинанд полага клетва пред Великото народно събрание в Търново на 2/14 август 1887 година. Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Англия заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта, съгласно Берлинския договор. Австро-Унгария, Италия и Великобритания обаче поддържат назначеното от Фердинанд правителство на Стефан Стамболов.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата "Свети 40 мъченици Фердинанд I е обявен за "цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909-1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915-а. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември – октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония и Солунското примиерие България обявява капитулация на 30 септември. А цар Фердинанд е принуден от обстоятелствата на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната. 

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

 

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност.

От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава , както и за нейната Независимост. От друга страна, Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във