Банкеръ Weekly

Общество и политика

Феноменалният Бойко...

Конкретен повод за този текст е един от поредните социологически плонжове в нозете на властта, внушаващ ни, че Бойко Борисов и отчасти ГЕРБ се радват на подкрепа, небивала при преходни управления на страната в последната година на мандата им. Оттук се постига ивнушението, че тези управляващи ще бъдат първите, които ще повторят самостоятелен мандат.


Блюдолизничеството не е чак толкова рядко у нас (въпреки трудно повторимите постижения на въпросната персона). Нито пък за пръв път виждаме как от името на социологията баламосват властниците, за да развържат кесията (с нашите пари), а много скоро въпросните властници се валят в прахта. Темата за


изключителността на днешното управление

и на неговия символ е важна с оглед на способността на нашето общество да се учи от грешките си (и, разбира се, са припознава и утвърждава успехите си). Преди обаче да подложим на по-внимателен анализ тезата, че днешната власт се радва на непознато през годините на прехода доверие в навечерието на изборите, бих си позволил една метафора.


Метафората ми бе поднесена от прозаичната социална действителност, същата, която развенчава митовете за успешните правителства. Чакам автобуса на селския площад и пред очите ми се разкрива величествена гледка. В средата на площада пъпли с пет километра в час огромна фадрома. Точно по средата, така че да не може нито кола, нито дори велосипед да премине в една от двете посоки. В кабината величествено седи фадромаджията, който управлява голямата машина ... без ръце. Защото с едната отпива от чашка кафе, а в другата държи мобилния телефон, по който говори оживено с някого. Отсреща и зад него бързо се образува опашка от по десетина автомобила. Някои дори си позволяват да натиснат клаксона - вероятно закъсняват за работа. Фадромаджията не е впечатлен - бавно и достолепно преминава през площада, за да завие в една уличка (и да запуши и нея).


Това удивително напомня на поведението на българските управници, вкл. и днешните. С едната ръка се грижат за своето материално благополучие, с другата ръка обгрижват медиите (кога с ласки, кога с шамари), защото са убедени, че там - в медиите - се коват бъдещите им успехи. А междувременно държавната машина се движи нанякъде


без ръце на кормилото

Не сме катастрофирали само защото всичко у нас става ужасно бавно, подобно на пъплещата фадрома. Ако управлението на държавата ни действаше нормално динамично, както го изисква съвременният свят, какво ли щяхме да преживеем?


nbsp;


В контекста на тази метафора днешното управление начело с феномена Бойко Борисов не е никакво изключение, поради което, в крайна сметка, няма да го сполети и някаква изключителна участ. Жонглирането с процентите няма да помогне - участта на управляващите, слава Богу, се решава не от докладите на угодливите социолози, а от социалните реалности. По същия начин, както отказът от решаване на реалните проблеми или хаотичното подхвърляне на псевдорешения , бързо подменяни от други, още по-псевдо, рано или късно води до струпване на непоносими тежести върху огромната маса от граждани.


Затова добрите политици, както и истинските учени знаят, че в едно управление, ако наистина искаме то да се докаже и има основания за ново доверие,


най-трудната година е първата

а не четвъртата. През първата година на мандата се правят (или поне започват) тежките реформи, дори по прозаичната причина, че е нужно доста време те да се случат и да намерят адекватно признание от хората. В края на мандата реформи и дори обикновени непопулярни действия се прилагат по изключение, защото, дори да се подсладят с някакви социални бонбончета (като обещанието за символично увеличаване на заплатите и пенсиите), ефектът е добре известен. Такива неизбежни трудни стъпки предприемат само истинските държавници, които мислят не за бъдещия си мандат, а за бъдещето на нацията. Както знаем обаче, подобни водачи у нас още не са се появили.


За разлика от социолозите (или поне част от тях), които винаги проявяват особена загриженост за управляващите в края на мандата им, милионите граждани правят равносметката на управлението постоянно, всекидневно, макар и без да боравят със сложни статистически показатели или рейтинги.


nbsp;


Като изключим клиентелата на всяко управление (а днешното бързо се обзаведе с многолюдна такава), равносметката на повечето българи е ясна и не може да бъде повлияна нито от социолози, нито от медии, нито от еврочиновници, нито дори от Бойко Борисов. Днес живеем доста по-зле, отколкото преди четири години, което, разбира се, не означава, че предишното управление е било по-добро от това. Просто днешното управление е извън всякакви нормални класации. Както се казва, виждали сме фадромаджии, ама чак такива ...


Тук стигаме до едно друго илюзорно измерение на изключителността на управлението на ГЕРБ и особено на Бойко Борисов. Твърди се, че за разлика от предходните три правителства, настоящото не е допускало стратегическия провал да нападне медиите и окончателно да загуби симпатиите им. В интерес на истината, феномен наистина е налице, но това не е някаква умела политика на публични комуникации, а чисто и просто


тоталното обяздване на медиите

чрез формалния или фактически контрол над повечето от тях. Разбира се, има и заслужаващи уважение изключения, но периметърът на контрола е достатъчен, за да създаде лъжлива представа.


Но законите на обществото са неумолими. Не говоря за тези, приемани от парламента - те, както знаем, създават условията за двете системи и двата стандарта на правосъдие, за които говорят всички, включително чуждите посланици. Имам предвид законите на общественото функциониране, които в края на краищата пращат всяко нещо на мястото му. Цената на медийното и социологическото баданосване на властта е тежка и е пред нас - вече няма реален медиен и социологически пазар, читателите на повечето големи преди издания си отидоха. Жълтенията и простотията дават ограничен ефект, но само краткотраен. Така в името на конкретните интереси на определени калпави властници бяха пожертвани два от стожерите на съвременната демокрация. Дали и кога ще се възстановят, можем само да гадаем.


Най-любопитното е, че дори големите усилия на услужливата социология са напразни. Ако погледнем по-внимателно числата, ще видим, че нито парламентът, нито правителството като екип имат по-високо доверие в сравнение с колегите си отпреди четири, осем и дванадесет години. Като управляваща партия ГЕРБ стои малко по-добре, но само в сравнение с НДСВ през 2005-а - ненадеждно сравнение, защото движението на Симеон така и не успя да се създаде като що-годе нормална партия. Сравнението с БСП през 2009-а също е доста рисковано, защото социалистите - поради посредственото си ръководство и вероломните партньори - инкасираха основната вина за провала на тройната коалиция.


nbsp;


В основната и ГЕРБ, и Бойко Борисов потвърждават закономерността на прехода - недоверието и неодобрението към тях надхвърлят около два пъти доверието и одобрението. Малките, понякога статистически незначими разлики в процентите не променят тази картина.


Никоя не може да отрече, че публичното, най-вече медийното поведение на Борисов бе коренно различно от това на предшествениците му премиери. Някои дори виждат голямо предимство в този тип комуникация, която определят като простовато директна и неестествено откровена(от което напълно верен е единствено първият епитет). Проблемът на Борисов е в това, че не можа и не може да разбере разликата между две съвършено различни неща - да управлява като човек от народа и да


плещи каквото му скимне

Един сериозен политик, още повече един премиер - трябва да си дава сметка, че думите му тежат и остават - и за добро, и за лошо.


Това, което е съществено, не са социологическите рейтинги, нито дори едни отделно взети изборни резултати. Твърде вероятно е ГЕРБ да останат и в следващото управление с цената на големи компромиси, защото не могат да си позволят лукса да отидат директно в опозиция. Същественото е, че в обществото (или поне в значително по-голямата част от него) се утвърждава убеждението, че през XXI век една европейска държава не може да се управлява като фадрома на селски площад.


Александър Маринов


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във