Банкеръ Weekly

Общество и политика

ФАТАЛНИТЕ ОСЕМ

Властите в София и Букурещ могат да си поемат глътка въздух в навечерието на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе на 15 и 16 юни в Брюксел. Очаква се по време на форума държавните и правителствените ръководители на 25-те да повдигнат евробариерата пред тръпнещите в очакване две балкански държави. Според различни дипломатически и информационни източници, срещата през следващата седмица би трябвало да приключи с официално заключение, което на практика да потвърди присъединяването на България и Румъния от 1 януари 2007 година.
Независимо от все по-ясно очертаващите се на хоризонта граници на общността обаче българските политици продължават да се държат така, сякаш страната ни се намира в началото,а не в края на преговорите с общността. Поредното доказателство, че отношенията ни с Еврокомисията и страните членки минават под формулата всяко ново е добре забравено старо, дойде през тази седмица. А тя премина под знака на посещенията в Брюксел на премиера Сергей Станишев и на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева. Целта на тяхното пътуване бе да убедят комисаря по разширяването Оли Рен в чудотворния правителствен план, чрез който пропуснатото за петилетка време да бъде наваксано за два-три месеца. Държавните ( а и някои частни медии) у нас пък вкупом подеха новината за новата стратегия на властта, сякаш през последните години никога не са разработвани подобни планове.
Половин година преди евентуалното ни членство в ЕС управляващите в София отново показаха, че са наясно с това какво се иска от тях, но не и как точно ще го изпълнят.
Покрай усилията на правителството да се хареса на Еврокомисията и тя да смекчи гнева си при публикуването на решителния доклад на 26 септември малко встрани остана темата за ратификацията на присъединителния ни договор. А тя съвсем не е за подценяване, като се има предвид че осем от 25-те членки все още не са одобрили споразумението от Люксембург. Документът все още не е гласуван от парламентите на Германия, Франция, Финландия, Люксембург и Дания. В ход е, но не е приключила напълно и процедурата в Белгия, Холандия и Ирландия. Както е известно, ако дори една от тези държави каже не до декември тази година, България ще остане извън борда на европейския кораб. При това независимо какво е препоръчала Еврокомисията.
Разбира се, подобен песимистичен сценарий е все още само в сферата на предположенията. Това, което буди тревога, е, че след разразилия се през пролетта на тази година у нас лобистки скандал по повод договора между външно министерство и израелеца Шимон Шевес, на практика почти не се говори по казуса с ратификациите. От дипломатическото ни ведомство все още не са заявили черно на бяло как ще похарчат спестените около 2 млн. лв. след провала на сделката с израелеца.
Факт е, че София така и не успя да наложи пред партньорите си в ЕС своята позиция за разграничаване на процеса на ратификация от този на наблюдението от Брюксел. Дори външният министър Ивайло Калфин, който бе радетел на тази идея, вече рядко отваря дума по темата. Няма и как да бъде по-различно, след като в края на май депутатите от Комисията по евроинтеграция към германския Бундестаг се обявиха за продължаване на стриктния мониторинг на България през първите три години от членството й. Ратификацията във федералната република може да се окаже сериозен проблем за нас дори и от чисто техническо естество. Поради сложната система на одобряване на международните договори и двукамарната структура на германския парламент процедурата ще отнеме минимум четири месеца. Проверка на в. БАНКЕРЪ установи, че първото обсъждане на ратификацията на договора ни в Бундестага ще бъде насрочено най-вероятно за 22 септември. Това е само четири дни преди публикуването на доклада на Еврокомисията. Очаква се самото гласуване да бъде на 26 октомври. Известен оптимизъм за неговия изход дават последните изявления на канцлера Ангела Меркел, която настоява след очакваното присъединяване на България, Румъния и Хърватия, ЕС да преосмисли своята политика.
Доста по-оптимистично за нас изглеждат нещата край Триумфалната арка в Париж. По информация на френските медии договорът на България и Румъния ще бъде разгледан от Комисията по външни отношения на Националната асамблея (долната камара) на 20 юни. Седмица по-късно той трябва да бъде гласуван и в пленарната зала. Отново според пресата във Франция, проекторатификацията е била внесена и в Сената в сряда (7 юни). Румънският президент Таричану пък заяви след неотдавнашната си среща с френския му колега Жак Ширак, че е получил уверение, че Париж ще се произнесе по общото ни споразумение най-късно до началото на октомври. Доста по-рано добри новини за членството ни се очакват от следващата председателка на ЕС Финландия, където ратификацията е насрочена за следващия понеделник (12 юни). Договорът вече бе подкрепен в края на май от външната комисия на парламента в Хелзинки. Известно напрежение за кандидатурата ни може да възникне ден по-късно (13 юни), за когато е насрочено обсъждането на документа от Люксембург в Горната камара на холандския парламент. При първото четене тази пролет срещу скорошното присъединяване на България към ЕС се обяви една немалка част от депутатите от правителственото мнозинство в страната на лалетата. По-скоро въпрос на време, отколкото на реален дебат е ратификацията на договора ни в Белгия (където трябва да премине през цели седем одобрения) и в Ирландия, където предстои трето четене. Дания, която традиционно е една от проблемните страни при ратификациите на евроспоразумения, ще изчака публикуването на септемврийския доклад на Еврокомисията и ще се произнесе през есента на тази година. Тежката си дума трябва да кажат и депутатите в Люксембург. Едва ли обаче точно Великото херцогство ще сложи прът в колата на петото разширяване.

Facebook logo
Бъдете с нас и във