Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОВОТ С ПАЗАРЛЪЦИ И ВЪПРОСИТЕЛНИ

Заради предстоящите на 22 октомври избори за президент на никоя политическа сила сега не й е до това как и кога ще гласуваме за български депутати в Европейския парламент. Коалиционните партньори обсъждат два варианта, съобщи преди известно време премиерът Сергей Станишев, но още не е решено дали вотът ще се проведе самостоятелно, или пък заедно с този за местна власт. Според министър-председателя е необходимо да се преценят много фактори, включително и финансовият - кое ще излезе по-евтино за държавата. Отделно от това хората не са свикнали да участват в подобни избори и ще се преценява при кой от вариантите ще проявят по-висока активност.
Казано с други думи, по въпроса се работи, само дето законът за избор на евродепутати, който още 39-ото Народно събрание трябваше да приеме, се намира
точно под кривата круша
Подобен проект не е стигал до пленарната зала и вероятно се мотае в полуготов вид някъде из парламентарните комисии. Драматичното в случая е, споделиха пред в.БАНКЕРЪ депутати юристи, че вариантът, който прие през април 2005-а кабинетът на Симеон Сакскобургготски, не е съобразен с промените в избирателното законодателство, направени от сегашното Народно събрание. В проекта на царското правителство например пише, че ще се гласува с бяла бюлетина, на която е изписано името на кандидата и на организацията, която го издига. Според променените закони за избор на народни представители и на президент обаче гласуването става с интегрална бюлетина.
Изискването на ЕС е вотът за 18-те наши депутати в Страсбург да се провежда с кандидатски листи по пропорционална избирателна система. Кандидатите трябва да са навършили 21 години и
нямат право да бъдат депутати
в националния си парламент. Неяснотите около провеждането на първия вот за наши представители в европейска институция са повече, отколкото самите народни избраници си дават сметка, смятат експерти от неправителствения сектор. В бъдещия закон за избор на евродепутати се налага да се уточнят доста процедури. Необходимо е страната да бъде разделена на избирателни райони според изискванията на Евросъюза, които ще се прилагат само при гласуването за представителите ни в Страсбург. След определянето на районите квотата от 18 души ще бъде разпределена в тях. Партиите ще имат право да излъчат кандидати за всеки район. Но не се знае какви ще са изискванията за инициативните комитети, които могат да издигат партийно независими кандидати за евродепутати. Не се знае и какви ще са критериите за допускане на политическите формации за участие в евровота. При изобилието им у нас не е ясно дали формированието на колоритния политик Йоло Денев няма да представи и своя евролиста. Да не говорим, че като нищо може да възникне и инициативен комитет под лозунга
Митьо Пищова - евродепутат!
Героят от Биг Брадър вече се е пробвал както кандидат за кмет, сега ще се състезава за вицепрезидент и нищо чудно да отправи взор и на Запад.
Според експертите от неправителствения сектор няма как българските евродепутати да се избират по начин, различен от този за колегите им от останалите държави членки. Това означава вот по пропорционална избирателна система с възможност за участие на независими кандидати. И след като българската квота е малка, е по-разумно евродепутатите да не се избират от регионални листи, както е при избирането на народни представители, а всяка партия да има една национална листа. Така цялата страна ще е един 18-мандатен избирателен район. Същото мнение изказа в своя статия и доскорошният заместник-председател на ЦИК проф. Михаил Константинов.В публикацията си от началото на август той категорично заяви, че не е възможно изборите за евродепутати да съвпаднат с президентския вот, за което НДСВ настояваше близо година. Професорът подчерта, че освен по мотивация, те са различни и по използваните при тях технологии - едните избори са чисто мажоритарни с абсолютно мнозинство в два тура, а другите са пропорционални.
В последна сметка правителството на тройната коалиция се отказа от
варианта за съчетаване на двата
както по политически, така и по технически причини. Политическата мотивация е ясна - от левицата се опасяваха, че по този начин електоратът щял да се разсейва и възниквал риск за втория мандат на Георги Първанов. А техническата се свеждаше тъкмо до факта, че парламентът не е готов със закона за евровота.
Колкото и парадоксално да звучи, управляващото мнозинство е на път да забърка същата каша и ако реши евродепутатите да бъдат избирани догодина наесен, заедно с кметовете. Тогава не се знае как районирането на страната за изборите за Страсбург ще се съчетае с парцелирането за избор на управници за всяка паланка? И що за чудо ще представлява тогавашната Централна избирателна комисия, която трябва да се оправя и с двата вота?
По всичко личи, че
специално на стратезите от Позитано 20
им е повече по сърце да гласуваме за наши хора в Европейския парламент през пролетта на 2007-а. Причината е в сдружението ГЕРБ и неформалния му лидер и столичен кмет Бойко Борисов, който според социолозите в момента е най-популярният български политик. Борисов обеща ГЕРБ да стане политическа партия на 3 декември тази година, а и не крие, че формацията му се интересува от изборите за Европарламент... Логично е при това положение червените да се опитат да избързат с изборите за евродепутати, тъй като въобще не се знае с колко още ще спадне популярността на правителството през тази зима и дали последователите на кмета-генерал няма да поемат курс към предсрочни избори. Ако вотът за Страсбург се забави и ако бъде изпреварен от предсрочни парламентарни избори, на БСП ще й се наложи да дели европейската баница с депутатите от партия ГЕРБ. И съвсем не е ясно дали тъкмо тя ще вземе най-голямото парче.

Facebook logo
Бъдете с нас и във