Банкеръ Weekly

Общество и политика

Европейският банков съюз изпълзя от пелените

Европейската централна банка се пребори да осъществява контрола над повече от 150 от най-големите кредитори от еврозоната и получи право да интервенира в по-малките банки при първите признаци на опасност. Решението бе взето след продължилото 14 часа съвещание на финансовите министри на общността в Брюксел, което приключи в 4.30 ч. сутринта на 13 декември.


На пресконференцията след мъчителните преговори еврокомисарят по финансовите услуги Мишел Барние заяви, че това е голяма крачка към банков съюз. Споразумението трябва да бъде оформено окончателно до март 2013-а, а новият Единен механизъм за надзор трябва да поеме функциите си на 1 март 2014-а, след като получи одобрението на Европейския парламент. Този срок обаче може да се удължи, докато ЕЦБ стане напълно готова за извънредните си функции.


Следващият стълб на банковия съюз ще е създаването на централна система за закриване на проблемни банки. Директната рекапитализация на банки от обременените с дългове държави с пари от Европейския стабилизационен механизъм (ESM) ще може да започне едва след 1 март 2014-а.


Постигнатото споразумение е плод на серия от компромиси между ръководителите на отделните страни членки от еврорегиона, които спорят от месеци за параметрите на сделката.


Първият е, че на директен надзор от ЕЦБ ще подлежат кредитори с активи над 30 млрд. евро, или над 20% от БВП на съответната държава. По този начин се удовлетворяват претенциите на Германия спестовните и кооперативните банки на страната да останат под контрола на националните регулатори. Докато Франция искаше надзор над целите национални банкови система. Но пък ЕЦБ си запазва правото да интервенира във всяка по-малка институция, ако възникне проблем, и да изпраща инструкции на местните контролни органи.


Вторият компромис е, че Берлин се пребори да не се фиксира краен срок за въвеждане в действие на единния надзор и в текста няма крайна дата, на която ЕЦБ да поеме директния контрол върху най-едрите кредитори от еврозоната. По този начин се постига още една германска цел - ESM да не може да рекапитализира директно банки поне до март 2014-а.


Третият препъникамък бе свързан с правата на държавите от Европейския съюз, които не са членки на еврозоната. Той също бе преодолян, след като страните от общността приеха исканията на кръга около Великобритания за прилагане на принципа на двойно мнозинство в Европейския банков орган. За да не се подкопае автономията на английския надзор по отношение на европейския финансов център - лондонското Сити, Англия поиска да се промени системата на гласуване. Сега надзорниците от ЕС се срещат под шапката на Европейския банков орган и Лондон се страхува, че държавите от еврозоната ще наложат принудителното приемане на наредби в своя полза. Затова финансовите министри се съгласиха да има две гласувания - едно в рамките на банковия съюз, и второ - за страните, които не искат да се присъединят към него. След което ще се вземат решения за общо регулиране в ЕС.


Четвъртият проблем - за потенциален конфликт на интереси между ролята на ЕЦБ като надзорник и като страж на паричната политика, също бе преодолян. Финансовите министри се договориха да въведат посредник, който да разрешава споровете с националните контролни органи и да служи като противовес на властта на управителния съвет на ЕЦБ. Това ще е комитет, който ще направлява дейността на надзора, който пък ще е подчинен на управителното тяло на ЕЦБ. Или в резюме: европейските централни банкери ще имат последната дума.


Решенията от ранното утро на 13 декември са силен сигнал към инвеститорите, че 17-те страни членки на еврозоната - от могъщата Германия до потъналата в дългове Гърция - могат да вървят в общ впряг, за да решат проблемите на общността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във