Банкеръ Daily

Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов пред „БАНКЕРЪ“:

Европейски пари ще идват само срещу резултати

Г-н Пеканов, в свое публично обръщение при напускането си на поста в Министерския съвет, вие цитирахте красива фраза на Робърт Кенеди за това как всеки трябва да извърши своята част от промяната, за да се случи голямата промяна. Каква „малка вълничка надежда“ изпратихте вие за седемте месеца на мандата ви?

- Вълната на надежда идва по линия на това, че много хора вече искат да променят страната. Но вълната ще се случи капка по капка. Тези седем месеца бяха само началото. Нужни са реформи и смятам, че в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) заложихме много от тях. Установих, че често сме неглижирали проблематичните за нацията теми и сме си търсили виновници в Брюксел и на други места.

Съмишленици ли сте относно посоките на развитие с вашите доскорошни колеги от служебния кабинет Кирил Петков и Асен Василев, които тепърва ще управляват страната?

- Съмишленици сме в това, че България има нужда от промяна и нужда да се движи напред. Да вижда проблемите на 21 век и да ги адресира. В някои сфери сме виждали нещата по различен начин – дали ще е помощта към бизнеса, дали ще е енергетиката – това е съвсем нормално. Служебните кабинети събират различни хора.

Различията са хубаво нещо, те са територия на полемиката, но добре ли е по стратегически казуси да има взаимноизключващи се разбирания, както се случва с ПВУ?

- Не е учудващо. Макроикономистите виждат краткосрочното възстановяване по различен начин.

Но по философията на плана доста политици приемат евросредствата като ресурс, ако не за лично, то за партийно ползване – като гориво за машините за популистика. Приемате ли, например, тезите, че като дойдат парите по плана, народът ще бъде нахранен и отоплен, докато Брюксел очаква те да бъдат инвестирани в икономиката?

- Съгласен съм. Често имаме проблематично разбиране за европейските средства. Досега те са били рамкирани като усвояване по някакъв проект. Сега ще идват срещу резултат – не просто по темите "Енергетика" или "Здравеопазване", а срещу това какво постигаме по тях. С тези пари ще трябва да решаваме дългосрочните си проблеми. Те няма да помогнат утре за цените на тока, но ще ни поставят в нова траектория. Единственият краткосрочен стимул ще бъде по Програмата за икономическа трансформация, тъй като тези грантове ще увеличат инвестициите. Най-важни са реформите, а централната сред тях за върховенството на закона.

Прокуратурата системно дава алтернативно разбиране за критериите, по които Брюксел отпуска евросредствата.

- Те смятат, че по никакъв начин не са въвлечени в тази тема. Още през юни поканих представители на Висшия съдебен съвет (ВСС) и им обясних, че всяка година получаваме критики по темата за върховенството на закона. И няма нищо чудно, че изисквания по тази тема има и по ПВУ. На тази среща някои от членовете на ВСС отговориха, че ние нямаме проблеми с върховенството на закона и с корупцията. И че българското правителство трябвало да обясни това на Брюксел.

В просторно интервю  Янис Варуфакис посочи публичната тайна, че европарите, включително и тези по ПВУ, отиват в джобовете на местни олигарси от южните страни. Новина ли е това за Брюксел?

- Ясно е, че в годините това „усвояване“ не е отивало по най-точното предназначение. Ако беше отишло, страната ни щеше да се е развила много по-добре, а не да стои последна в ЕС по всички възможни параметри. Добре е обаче такива изказвания да не се обвързват с общ негативизъм към еврофондовете. Целта на кохезионната политика е да се помогне на проблемните държави и региони, но  с ясен фокус върху резултатите. В този смисъл аз не критикувам подхода на Брюксел в неговата детайлност. Изпратихме ПВУ на 15 октомври и по регламент очаквахме до два месеца официалното мнение на Европейската комисия, макар че след десетките разговори с партньорите аз много добре знаех какви ще са препоръките. Критиките са два вида. Някои са чисто технически. Например, заложихме важна реформа за ежегодно индексиране в социалното подпомагане – нещо, което не беше правено отдавна. Разписали сме, че тази реформа ще помогне на 116 873 души. ЕК поиска да изпратим изчислението защо мярката опира до 116 000, а не до 120 000 души. Това не е критика по същество. Голяма част от бележките са такива. Сериозните критики засягат върховенството на закона и енергетиката. И по двете сме заложили сериозни реформи.  Относно съдебната система това е контролът върху фигурата на главния прокурор. В енергетиката ще влязат целеви пари в две посоки – зелен преход и дигитална икономика. Заложихме проекти с ВЕИ. Заложихме и крайна дата за излизане от въглищата – след много дискусии, включително и със синдикатите - през 2038 година. Но ЕК иска реформа и в БЕХ, където се случват финансови транзакции извън европейските норми.

Има становища, че „климатичните данъци“ на ЕС ще доведат по веригата до добавена бедност. Приемате ли тази теза?

- Трудно ще бъде, съгласен съм. На Германия и Австрия им е лесно да кажат, че бързо ще излязат от въглищната енергетика. Ние сме заложили плавни трансформации, които може и да не се харесват на Брюксел, но сме длъжни да защитим и социалните аспекти, и енергийната сигурност на страната. Преговорите бяха дълги и сложни. Ако някои хора смятат, че ПВУ се разглежда с „да“ или „не“, те не разбират процеса.

Затова ли определени критици стигнаха ори до кулинарна терминология и обявиха, че в Брюксел ПВУ е „направен на кайма“?

- Това е непознаване на процеса. Обратната връзка, която получихме от ЕК на 1 декември, беше напълно очаквана. Преговорите са процес на защитаване на позиции. В Румъния, където също имаше проблеми в сектор "Енергетика", преговорите отнеха 5 месеца. Ние сме едва на осмата седмица от предаването на плана.

Тъй като и по тази тема мненията са много, кога реално „вълшебните“ пари по ПВУ ще постъпят в България?

- Това също трябва да бъде обяснено като процес. Освен сектор "Енергетика", всички други компоненти са готови и остава да бъдат изчистени само технически детайли. Проектите трябва вече да се имплементират. Министерствата трябва да подготвят обществените поръчки. Разходите ще започнат, а ЕК ще ги възстанови. Затова първостепенна задача за получаване на парите е подготовката на проектите, спрямо заложените резултати.

За 2022 г. ли говорим или за 2023-а, както някои прогнозират?

- За 2022 г. със сигурност, ако не се правят промени по ПВУ.

Пак политици посаждат сред обществото очакване, че с парите от ПВУ ще се бори инфлацията.

- Грешно разбиране! Парите по ПВУ във всички 12 сектора не са за краткотрайна помощ – нито срещу инфлацията, нито за пенсионерите. Те са целеви.

По зеления график каква част от средствата ще се влеят в преструктурирането на „болната“ ни енергетика?

- Темата е централна. По една или друга линия, най-малко 37% трябва да отидат за зеления преход. В нашия вариант на плана са 45 на сто. Но не всички са за енергетика. Част от тях отиват за енергийна ефективност. И то не за саниране, а за дълбоко реновиране, което пести много повече енергия. В градския транспорт се залага на по-екологични превозни средства. Нашата икономика е енергийно интензивна.  И въпросът не е само как произвеждаме енергията, а и как я използваме. В Австрия вече е въведена данъчно-социална реформа, която води домакинствата към спестяване на енергия – всяко домакинство получава бонуси, но и данъци, в зависимост от начините за разходване на енергията.

Чува се тезата, че Брюксел наказва с „климатични данъци“ страни с нашия профил, където разхищенията на енергия са нещо нормално и естествено. Пробва ли по този начин ЕС да ни превъзпита?

- По-важно е сами да се превъзпитаме. Но със сигурност ни дават стимул да ускорим напредъка.

Като човек, който живее и работи главно в германоезична Европа, как приемате прогнозата, че след зелените реформи и затварянето на ядрената енергетика германската икономика ще рухне?

- Не споделям тази прогноза. Зелените мерки там са започнати отдавна. Удвояването на инвестиции в нови технологии обикновено сваля техните цени с 20 процента. У нас по някои теми не са тръгнали дори обществени дискусии. А в Германия няма да останат на тъмно и на студено, бъдете убедени.

Как бихте подредили приоритетите по пътя на България? Как изглежда вашата пътна карта на страната?

- Крайно време е да започне дебатът къде искаме да бъде България след 10, след 20 години. По тази линия сега организирам известни български имена - икономисти от академичната общност у нас и в чужбина - да участват в съвет за икономически анализи, който да отговаря именно на тези въпроси – как нацията да зададе посоката си. Министерствата и институциите трябва да си говорят. Имаме нужда от стратегическо планиране. Да участваме активно в глобалните процеси. България невинаги защитава добре интересите си – виждал съм го на много места в Европа.

Вярвате ли, че на 1 януари 2024 г. България ще влезе в еврозоната?

- За момента няма нещо, което да предизвиква отлагане. Следващата година ще бъдат публикувани конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК. В тях ще ни кажат доколко сме готови. Аз смятам, че за България позитивите от еврото са повече от негативите. Но има много страхове. И в тази посока е необходима информационна кампания. Еврото се критикува главно от икономисти, работещи в САЩ. Механизмът за възстановяване и устойчивост ще помогне много на еврозоната.

Връщаме се към RFK. Друга фраза на Боби Кенеди казва, че свободният начин на живот предлага цели, но не предписва средства за постигането им. Смятате ли, че държавата трябва да поема ролята на разпределител на инструменти и ресурси в свободния пазар?

- Много ми допадна коалиционното споразумение в Германия. В него не се обсъжда повече или по-малко държава, а се говори за модерна държава. Ролята на държавата е да регулира модерните взаимоотношения между икономическите актьори.

Разговора води: Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във