Банкеръ Weekly

Общество и политика

Европейска глазура за български киселици

Изборът на Сергей Станишев за редовен председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС) предизвика учудващо сдържани и повърхностни реакции у нас. Доколкото ги имаше, те издават неумение да се оцени станалото и да се предвидят последиците (ако има такива) за БСП и за страната. Някои анализатори, които напоследък менят позициите си с феноменална бързина, дори заявиха, че липсата на официални поздравления към Станишев е израз на ниската ни политическа култура. Но това не е най-същественото. Става дума за неспособност да се формулират критериите, които дават основание едно явление или една личност да бъдат определени като важни и доказано полезни за България и българските национални интереси. Защото само


приносът към националните интереси

може да бъде достоверен критерий за величината на една политическа личност.


Искам да направя уговорката, че мотивите за последващия анализ не произтичат от личното ме отношение към Станишев.


Не крия и никога не съм крил, че според мен в негово лице се персонифицира станалата вече трайна и може би необратима неспособност на социалистите да излъчат лидер и партиен елит, които да ги поведат към действително водеща позиция в политическия живот на страната. Според мен, такава позиция се завоюва не просто с факта на победа на изборите, нито със спечелен и завършен докрай управленски мандат.


Такава позиция БСП би могла да спечели само ако предложи и реализира по-добри (от другите) и автентично леви (по стандартите на XXI век) стратегия и политики за решаване на най-сложните проблеми на нацията. Досега това не се е случило и една от основните причини е ниското и непрекъснато влошаващо се ниво на политическото лидерство в лявото пространство.


Да не говорим за факта, че Станишев се издигна в партийната йерархия не в резултат на доказани качества, пълноценен практически опит и постигнати резултати, а по силата на тайните пружини на посткомунистическата наследственост. Той наистина помогна много за приемането на БСП от западноевропейските социалдемократи, но не с личния си принос, а по силата на връзките на баща си Димитър Станишев. Обстоятелството, че не само българските, но и европейските социалисти припознаха и легитимираха като ръководител човек, издигнал се благодарение на трансфера на влияние от предишния режим, е многозначителен. Това много напомня на циничното, но вярно обяснение на една известна, прилепила се в точния момент към БСП личност, за внезапно пробудилите се леви убеждения: Влакът е мръсен, но вози.


Ясно личи, че западноевропейските леви (по-точно създадена от системата левица) по нищо не се различава от съответната десница. И двете се ръководят от прагматичен интерес, а не от ценности или морални принципи. ПЕС смятат, че Станишев ще им свърши работа по същия начин, както ЕНП вярваха, че Бойко Борисов ще защитава интересите им въз и чрез България. Европейските десни вече разбират, че са се заблуждавали, по всяка вероятност това ще бъде и крайният резултат от избора на европейските леви. Но това си е техен проблем.


Нашият проблем е друг и той се свежда до няколко въпроса. Първият въпрос е каква е


истинската стойност на Станишев

като политик и държавник? Може би наистина той е политически титан, непризнат от собственото си завистливо и ограничено племе? Може би като министър-председател той е направил неща, които ние сме се оказали неспособни да оценим по достойнство? Може би, затънали във всекидневните си борби за оцеляване, не сме забелязали трасираното от него стратегическо бъдеще на нацията?


Според мен - не. Изборът на Станишев за председател на ПЕС не може да промени фактите за последиците от управлението на ръководеното от него правителство. Управлението на тройната коалиция наистина изглеждаше по-солидно и по-професионално от днешната попаднала по недоразумение на жълтите павета компания. Шлифованите политици на онова управление рядко правеха такива видими гафове, по-рядко изговаряха такива дразнещи глупости.


Тези повърхностни белези обаче не променят същността на последиците от управлението на тройната коалиция, за които основна отговорност носи министър-председателят. Това бе


едно провалено управление

което ни докара големи беди. Това бе управление, което крадеше много, въпреки че го правеше напълно професионално. Те просто бяха по-предпазливи и даваха на мнозина, даваха и на народа с пълното съзнание, че после ще му го вземат с лихвите. Днешната власт кара направо през лука, в пълно потвърждение на максимата на Птигрили Колкото по-прост, по-смел. Това, че днешното управление е много слабо и вредно, но променя оценката за предходното. Сравнението не може да подмени абсолютните величини.


Друг, но също много важен въпрос е защо ГЕРБ и Бойко Борисов не извадиха наяве всички пакости на предшествениците си, защо се впуснаха в евтини пропандно-репресивни акции, които завършиха по единствения възможен начин. Днешното управление така и не направи задълбочена политическа оценка и оценка на политиките на правителството на тройната коалиция. Това нямаше да вкара Станишев и компания в затвора, но щеше да посочи ясно кои са пороците, които непременно трябва да бъдат изкоренени в бъдеще. Едно от вероятните обяснения на това фактическо укривателство е желанието да бъде сменена не системата, а само малката група от хора, която се облагодетелства от системата.


Изборът на Станишев начело на ПЕС не може да промени оценката за него като български министър-председател и не може да отмени, нито да даде индулгенция за провалите му. И тъй като Станишев не прояви и намек на самокритичност, опитите той да бъде нарисуван като държавник, на които България може да разчита, е не само нечестен, но и опасен.


Някои твърдят, че за периода начело на правителството Станишев е израснал. Да оставим настрана безспорната истина, че не това е мястото, където предполагаемо надеждните политици се учат и израстват. Но къде са доказателствата за подобно израстване? Дори собствените му съпартийци (изключвам лично преданите и заинтересованите от неговото оставане) са пределно критични към него. Невъзможно е да се идентифицира нито една голяма идея, нито един запомнящ се проект с негово реално участие. Дори успешната тактическа игра с референдума за АЕЦ Белене най-вероятно ще се окаже стратегически бумеранг за БСП (да не говорим за България).


Станишев не е в състояние да изпълни дори най-лесната (противно на разпространеното мнение) задача - да критикува успешно и убедително за обществото днешното управление и единствената му опора - Бойко Борисов. Митът за ГЕРБ и Борисов е практически развенчан, харизмата е изчезнала, гафовете и откровените простотии - всекидневни. Нужна е конкретна и убедителна критика, съчетана с ирония и дори сарказъм.


Но критика, изречена от човек, който може да противопостави най-дефицитното за българската политика качество - сплав от интелект, ерудиция, опит и воля. Тези качества Станишев няма. Не за председател на ПЕС, за папа да го изберат, пак няма да ги има.


Следващият важен въпрос е


какво ще спечели България

от избора на Станишев начело на ПЕС? Отговорът е прост - нищо, нито дори локумче на клечка. България ще бъде призната и уважавана, ще има глас в европейската политика (според мащабите си) само ако има политически елит и гражданско общество, способни да изработват и отстояват позиции. Едно мюре на представителна позиция нищо няма да промени. А това, че Станишев е мюре, т.е. подставено лице на определени мощни интереси на част от западноевропейските елити, е вън от съмнение. Ако притежаването на този пост днес беше наистина важно за французи, германци, холандци и прочие, те нямаше да го дадат на българин, дори да беше с класи над Станишев. Както казва народът, когато канят магарето на сватба, от него очакват да носи дървата. Станишев е удобен, защото е зависим, защото ще лавира между силните, ще се огъва пред тях, няма да лансира никакви сериозни нови инициативи, най-вече такива, които да поставят под съмнение системата. ПЕС е част от системата, която предизвика глобалната криза и кризата в еврозоната, същата система, която се правеше, че не забелязва какво става в Гърция, Испания, Ирландия, Португалия. Станишев ще служи на тази система и на силните в нея. Нещо повече, БСП в този си вид и ръководена от Станишев е надеждна преграда, че в България няма да се появи нищо ново от типа на Сириза в Гърция.


Накрая, може би най-важното. Ставащото около избора на Станишен наистина е белег за ниска политическа култура и политически провинциализъм. Но не заради липсата на овации за българския председател на ПЕС, а заради склонността ни да се прекланяме пред чужди, при това очевидно продиктувани от различни от нашите интереси оценки. Разликата ще настъпи, когато в Европа започнат да оценяват българските политици заради постигнато у нас в името на нашите интереси, а не заради готовността им да слугуват за лична изгода против тези интереси.


Александър Маринов

Facebook logo
Бъдете с нас и във