Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПА В ОЧАКВАНЕ НА ЕРАТА СЛЕД БУШ

Навечерието на американските президентски избори e особено време за Европа и нейната външна политика. Освен всичко друго това е моментът, в който Европа се опитва да формулира своите очаквания към Съединените щати. На два пъти през последните осем години тя нямаше късмет с очакванията си. През 2000 г., ако Старият континент можеше да се нареди до урните на американските избиратели, със сигурност щеше да даде гласа си за кандидата на демократите Ал Гор, който спечели народния вот, но изгуби битката за Белия дом. Тогава Джордж Буш, когото наричаха младши, беше непознатият губернатор на Тексас, за който смътно се предполагаше, че ще концентрира вниманието си върху петрола в Близкия и Средния изток. Единственото сигурно нещо бе, че от него не може да се очаква да съобразява, пък камо ли да подчини американската външна политика на европейските интереси. В онзи ноември преди осем години даже се стигна до конфузна дипломатическа ситуация. Тогавашните европейски лидери - като френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер, побързаха да изпратят поздравителни телеграми до… Ал Гор. Те просто подцениха разликата в часовите пояси, не предвидиха особеностите на американската избирателна система и екстравагантността на американския избирател, приеха желаното за действително и се издъниха. Четиридесет и третият президент тогава стана Джордж Буш и Европа трябваше да заговори за външната политика на Съединените щати като за променлива геометрия от коалиции. После се случиха 11 септември, талибанският период на международната политика заради Афганистан, разширяването на НАТО и иракската война, която издълба безпрецедентен геополитически кратер, който през годините трудно се успокои.
Четири години по-късно, през 2004-а, когато срещу републиканеца Джордж Буш се изправи демократът Джон Кери, европейците бяха много по-внимателни и не предизвикаха носталгията си по времето на Бил Клинтън. Всички политици от старата Европа демонстрираха неутралитет по отношение на американските избори. Нямаше нито прибързани телеграми, нито особени очаквания освен пожелания в стил Съединените щати да се отнасят с Европа като с партньор. Така се изрази върховният представител на Евросъюза за външната политика Хавиер Солана, с което призна дефицита в партньорските отношения. От хилядите изявления тогава поне три донякъде точно пресъздаваха настроенията. Трябва да съм луд, за да изразя каквото и да е предпочитание към президента републиканец Джордж Буш или към съперника му демократ Джон Кери, възкликна бившият германски външен министър Йошка Фишер. Кондълиза Райс, по онова време съветничка по националната сигурност и бъдещ държавен секретар, бе по-описателна, като каза: Колкото до американо-европейските отношения, почти се опитвам да цитирам Марк Твен, който е казал за музиката на Бах, че е по-добра само когато звучи. Тогавашният британски премиер Тони Блеър пък поиска Европа и Америка да изградят наново съюза си. Крайно належащо е да го сторим, подчерта Блеър.
С други думи, политиката на Стария континент някак бе осъзнала разликата между европейските възможности и американските реалности. Европейската чувствителност от влошените трансатлантически отношения, която предизвика Джордж Буш, не стана силната карта на демократите и не засегна консерватизма на Америка. Освен всичко друго вторият Буш, въпреки бремето Ирак, разполагаше с икономика във възход и доктрината война срещу тероризма и война срещу рецесията само потвърждаваше известното status quo.
Сега, само дни преди изборите на 4 ноември ситуацията е друга. Разликите са съществени в сравнение и с 2000-а, и с 2004-а. Европейските възможности и американските реалности също са други. Голямата разлика е във факта, че близкото геополитическо бъдеще няма да се определя от иракския синдром, а от икономическия ефект на Уолстрийт. При това независимо дали президентът ще се казва Барак Обама, който има всички възможности да повтори триумфа на Бил Клинтън от 1996 г., или Джон Маккейн, който може да се облегне на консерватизма на Америка. Във всеки случай, който и от двамата да спечели, ще трябва да се справя с ерата след Буш. А в нея ще има едно ново и много важно обстоятелство. След Буш вече става дума не само за необходимостта от нов световен финансов ред, а за нов световен ред изобщо. Финансовата криза бе единствено стартът към това бъдещо и все още неясно приключение на международната политика. На нейния фон всъщност Европа няма как да не се опита да формулира и новите си очаквания от бъдещия американски президент и от една Америка, чиито геополитически представи за света не се определят от Джо Водопроводчика или Франк Заварчика. Очевидно е, че ще има ново начало и за Америка, и за Европа. И при това финансово начало няма как да не се мисли дали съставът на т.нар. глобални играчи няма да се увеличи и дали унилатерализмът не е модел от миналото? Къде сред индустриално развитите страни от Г-8 ще се позиционират държави като Китай, Индия или Бразилия? Това е въпрос, чийто отговор влече след себе си и въпроси за глобалната отговорност, за глобалното сътрудничество и, естествено, за глобалната подредба в международните организации, в които се прави външната политика. Първите сигнали ще дойдат от срещата на върха на Г-20, предвидена за 15 ноември. Сегашната финансова криза ще изисква безпрецедентно глобално сътрудничество за нейното разрешаване, тъй като нито една страна не е имунизирана срещу въздействието й… Много е просто: потъваме заедно или плуваме заедно, смята председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Това изказване, макар и направено в Пекин на Евроазиатската среща на върха(АСЕМ), е много показателно за европейските настроения и очаквания. И те засягат не само финансовите отношения.
В европейските очаквания закономерно се оглеждат трансатлантическите връзки. Те неминуемо ще имат необходимост от нови формули. Вечната тема за лидерството и партньорството със сигурност ще има следващи издания. Някога Збигнев Бжежински беше пророкувал, че без Европа Америка пак би била доминираща сила, но не и глобално всесилна, а без Америка Европа ще е богата, но безсилна. Сега след изборите и след като се появи доктрината на следващия американски президент ще се преценява дали тази прогноза ще се окаже вярна. Всеобщи са впрочем очакванията, че Америка и Европа се отскубват от трансатлантическото отчуждение заради Ирак и много повече ще си сътрудничат по теми като глобалното затопляне или премахването на Гуантанамо. Времето на Буш не предполагаше подобни отговори. Сега обаче предпоставки за отговори ще има и те ще са в стратегическата концепция на новия американски държавен глава.
Очакването на Стария континент за по-добро съвместно време и по-добър трансатлантически климат е видно. Но са видни и предупрежденията за повече европейска предпазливост и по-малко опасност от илюзии. Все пак Америка е с икономика на ръба на рецесията и води две войни на чужда територия. Следователно конфликтните полета не са малко. По-важните могат да бъдат подредени така: финансова криза, Афганистан и Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във