Банкеръ Weekly

Общество и политика

Европа скокна протестите да брани

"Българският въпрос" вече е в дневния ред на съюза

S 250 8ea3e788 ce02 4897 91db dce8c776ddac

Александър МАРИНОВ

 

Доста се коментира по въпроса какво постигнаха протестите през последните два месеца. Освен насаждания с години песимизъм и неверие в собствените сили, донякъде за съмненията допринасят колосалните ресурси, хвърляни от властта, за да компрометира или поне да принизи ставащото. Чуват се и се внушават прокоби, че „пак нищо няма да се получи”. Но истината е друга – въпреки че тиранията още се крепи, гражданската съпротива постигна трайни и важни промени, както във вътрешен, така и в международен план. Най-същественото изменение е необратимото делегитимиране не просто на това правителство, а на цялата система на присвояване и употреба на публичната власт в България.

Вътрешнополитическият аспект на промяната е по-видим – към властимащите се отнасят като към прокажени, с изключение на най-зависимите, най-алчните и най-тъпите й слуги. Разпадът на ГЕРБ и на другите присъдружни партии неслучайно се активизира именно сега, а хиперактивността на „изживелия катарзис” Цветан Цветанов е само една от причините. Нещо повече, с породеното от страха упорито вкопчване във властта Борисов и компания си нанесоха вече непоправими щети – ликвидираха шансовете за някакво политическо и въобще публично бъдеще. Те все още заемат кабинетите си, но не знаят, че

вече са политически бездомници.

Както са я подкарали, не само че няма да получат някакви лични гаранции, а точно обратното.

Но някак в сянка остава другият важен аспект на ускореното делегитимиране на властта, резултат от антиправителствените протести. Само за два месеца разбунтувалите се граждани задействаха това, което у нас лекомислено се подценява – общественото мнение, в случая - в повечето страни от Европейския съюз. За разлика от България, там нито един политик не може да си позволи да игнорира мненията и преценките на сънародниците си. Проблемът не е в тамошните тревоги за действителното положение у нас (на повече европейци нашите проблеми са дълбоко безразлични), а в поведението на техните политици и най-вече в прилагания от тях двоен стандарт.

За кратък период събитията у нас постепенно привлякоха вниманието на все повече и все по-влиятелни европейски медии и така проникнаха във всекидневието на нарастващ брой граждани на европейските държави. Разчу се, че в една страна от съюза, пък била тя и най-бедната, не просто има корупция, а властта изцяло е

завзета и употребявана от мафията.

Човекът, който персонализира това управление, години наред се прегръща с европейските лидери и се хвали наляво и надясно, че е даван за пример и едва ли не „колегите” му завиждат. И изведнъж … Средният европеец стига до едно просто и доста убедително заключение – след като проявяват подобно двуличие спрямо България, нищо чудно родните му политици да го правят и в собствената си страна, а това вече е напълно недопустимо.

Тези, които днес мърморят нещо от рода на „Какво пък толкова се е променило в отношението на Европа?“, или не знаят, или се правят, че не знаят колко мудни и предпазливи са европейските политици, институции и чиновници. Те са способни да се размърдат по-енергично, само ако са изправени пред предизвикателството на открито неподчинение, какъвто е случаят с Полша и Унгария. В противен случай не забелязват (или се правят, че не забелязват), че ги премятат по най-безобразен начин „с двеста километра в час“ (цветисто описан от глас, поразително приличащ на гласа на премиера Борисов и дори определен като негов от някои експертизи).

Разбира се, и там не всички партийни семейства и политици реагираха едновременно и еднозначно. Европейската народна партия продължава да се ослушва, но тази (липса на) позиция започва да й носи недопустими негативи. Европейската комисия можеше да си позволи да се прави на разсеяна, но това приключи с

активизирането на депутатите от европарламента.

„Българският въпрос“ вече е в дневния ред на Европа, при това конкурирайки се с редица други кризи и проблеми с обективно по-сериозна значимост за общността (Беларус, отношенията Гърция-Кипър-Турция и т.н.). Колкото повече време минава, толкова по-трудно става за европейците да разберат защо българските властници така упорито отказват да разберат и приложат аксиоматични правила на демократичната политика. А тази аномалия поражда основателни съмнения за „дълбокото дъно“ на българската криза и засилва убедителността на каузата на протестите.

Сривът на легитимността пред европейските институции, политици и обществени нагласи страшно притеснява властниците, независимо че някои от говорителите им демонстрират непукизъм по темата. Причините са няколко – като започнем от разрушаването на мита за външното признание и свършим с неизбежното затягане на контрола над изразходването на европейските фондове. Не е за подценяване и фактът, че драматичната смяна на публичния образ на българските управници силно ще ограничи възможностите да се оттеглят на престижно място, за да харчат необезпокоявани присвоените публични средства.

Темата за върховенството на правото и борбата с висшата корупция попада в полето на новосъздадената европейска прокуратура и независимо от предпазливото засега поведение на Кьовеши, засилената чувствителност на европейското обществено мнение ще играе ролята на фактор, мотивиращ специално внимание на тази институция към положението в България – сега и в бъдеще. В допълнение,

все по-ясни стават и сигналите от Вашингтон,

вкл. чрез убеждаването на някои покровителствани оттам нашенски „инфлуенсъри” да прекратят медийното и експертното обслужване на властта. Това е още един симптом, че времето на необезпокоявания грабеж отмина безвъзвратно.

Фокусирането на европейското обществено мнение и подкрепата за антиправителствените антикорупционни протести не бива да се възприема като аргумент в полза на наивното твърдение, че „Европа ще ни оправи”. Това е само една предпоставка, създаваща по-добри условия ние като народ да си подредим дома и да го почистим от паразити.  Нека подчертаем, че тази задача съвсем не се ограничава до отстраняването на днешната клептокрация. Оставките и разследването на злоупотребите с власт през последните десет години са само първата стъпка.

Без да влизаме в терминологични нюанси (особено когато се използват метафори) предстоящата задача не е „рестарт”, а смяна на операционната система. Необходимо е българската държава и отношенията й с върховния суверен да се преизградят на здрава основа, съответстваща на най-добрите европейски и световни стандарти за добро управление. Тук трябва да се прави разлика между ситуационните реакции на едни или други европейски институции и нашата собствена убеденост в необходимостта от провеждане на

последователна пълноценна демократизация

– като се започне от гарантирането на честни и свободни избори и се свърши с контрола над упражняването на властта.

Голямото изпитание ще бъде как да се трансформира протестната енергия в постоянно действащ ефективен ресурс за подкрепа и усъвършенстване на демократичните механизми на обществения живот – в политиката, но не само в нея. А в това отношение готови, директно приложими рецепти няма. Стъпвайки на най-доброто от това, което наричаме европейска демократична традиция, ще се наложи сами да настроим нашата система в съответствие с особеностите на националните ни ценности, проблеми и перспективи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във