Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕВРОПА МЕЖДУ ПРЕДИЗБОРНА АМЕРИКА И СЛЕДИЗБОРНА РУСИЯ

Светът е пълен с възможности, а толкова много хора очакват помощ и мир. Това са думи на италианския министър-председател Романо Проди. Каза ги пред някаква телевизия и в океана от световни събития едва ли са били забелязани. И въпреки това си струва тези думи да бъдат цитирани. Светът действително е пълен с възможности. Но те са преди всичко пропуснатите възможности. Може би това е по-точният израз, защото иначе не би следвало да има толкова много хора, които очакват помощ и мир, както казва Проди. Професорът от Болоня обаче е искрен. Думите на всеки политик на прага на политическата пенсия и на който му предстои излизане от играта, предизвикват доверие.
Романо Проди ще приключи с италианската политика след парламентарните избори в средата на април. Политическата лаборатория на Европа, както наричат Италия, отново е пред избори. И това едва ли учудва някого. По-скоро ще е чудно, ако в Италия някой успее да изкара два последователни мандата, както например успя да го направи испанския социалист Сапатеро. Така или иначе, Италия ще е следващата европейска изборна спирка, която ще окаже влияние на европейската политика, както Испания и Франция малко по-рано.
В Испания отново ще управлява прагматичният социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро, а във Франция консервативната партия на президента Никола Саркози претърпя временно поражение на първия тур от местните избори. Тези два факта естествено са важни преди всичко за хората в двете страни, но ще влияят и на Европа. Това е неизбежно, защото европейската политика функционира на принципа на скачените съдове, които си преливат политическо съдържание. За подобен принцип може да се говори и в триъгълника от взаимоотношения между Европа, Съединените щати и Русия.
В момента испанско-френско-италианските изборни настроения са интересни и защото се проявяват паралелно с тези в предизборна Америка и със следизборна Русия. Това съвпадение няма как да не направи впечатление. То е белег и за атмосферата, в която живее международната политика. Това че Сапатеро отново спечели, макар и без абсолютно мнозинство, не дава особен шанс за промяна на испанската политика по въпроса за Косово например. Това прави интригата около европейската рана още по-голяма. Това че Саркози претърпя поражение на първия тур от местните избори, може би донякъде ще забави френското темпо, което хиперактивният Саркози наложи на международната арена. Както се изрази издателят на сп. Експрес Кристоф Барбие, Саркози трябва да започне да се държи повече като генерал Де Гол и по-малко като Том Круз. При Саркози между впрочем има нещо уникално, което макар и в чисто вътрешнополитически план си струва да бъде отбелязано. Преди десет месеца Саркози предприе интересен ход, като покани представители на левицата в кабинета. Очевидно това трябваше да е жест към мнозинството за местните избори. Този ход обаче се оказа неособено сполучлив.
Така или иначе Европа е между предизборна Америка и следизборна Русия. Това е важно да се отбележи за цялостната картина. Страниците на европейските вестници вече започнаха да се пълнят с предположения кой американски кандидат за президент е предпочитан в Европа. Така се случва между впрочем винаги, въпреки че американците си избират президента и техните предпочитания не съвпадат особено с тези на европейците. Така беше например, когато преди осем години избираха Джордж Буш. Тогава Европа бе заложила на Ал Гор, но се случи друго. Сега, както твърдят много изследователи, европейските предпочитания са към харизматичния Барак Обама. Изводът е, че прибързаният рефлекс към предизборна Америка крие доста рискове. Докато по отношение на Русия може би важи по-скоро обратното. Закъснелият рефлекс може да се окаже минус. И това е така, защото има една принципна разлика между Америка и Русия. Докато в Русия президентските избори бяха предвидими като резултат, но ще останат дълго време с мъгливи последствия, то в Америка изборите са абсолютно непредвидими, но техните резултати ще бъдат със сравнително ясни последствия.
Може би най-бърз и прагматичен рефлекс към следизборна Русия показа Германия, която не е ангажирана с някакво особено предизборно настроение. Канцлерът Ангела Меркел първа от западните стъпи в Москва след изборната победа на Дмитрий Медведев и направи това посещение в момент, когато Медведев все още не е встъпил в длъжност (това ще стане на 7 май), а Владимир Путин все още е президент. Това във всеки случай е дипломатически ход, на който трябва да се обърне внимание, защото ще има значение за отношенията на Европа с Русия при президентството на Медведев. Меркел на практика се срещна с бъдещия президент и с бъдещия премиер на Русия. Двете страни потвърдиха готовността си и желанието си да си сътрудничат всестранно и да развиват руско-германските отношения, бе руската интерпретация на срещата от екипа на Медведев. За да не останат някакви съмнения Владимир Путин направи и допълнение: Това не е просто стечение на обстоятелствата, това е доказателство за привилегирования характер на двустранните отношения.
Факт е, че Берлин и Москва, независимо от сериозните си различия за НАТО и Косово, размениха важни сигнали, в които главното е заявката за стратегическо партньорство. Както и бързият рефлекс на Меркел не означава друго освен добре премерен дипломатически ход на германската дипломация в момент, когато желязото е още горещо. Берлин просто поема инициативата да бъде мястото, през което ще тече политическият ток между Запада и Русия. Ако американското темпо на Никола Саркози в отношенията със Съединените щати донякъде отслаби германската роля в американо-европейските отношения, сега очевидно руското темпо на Ангела Меркел цели да възстанови баланса в трудните отношения на Запада с Русия. Показателен е един пасаж от статия на бившия германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер. Според него стратегическото партньорство между Германия и Русия, между Европейския съюз и Русия, между Съединените щати и Русия е от централно значение за нововъзникващия многополюсен свят. Геншер обаче отиде много по-напред в прочита на посещението и възможностите, които се откриват. Той разгледа руската визита на Меркел като необходимост от нова източна политика на Федералната република и на Европейския съюз към Русия. Както НАТО се нуждае от нови инициативи за контрол над въоръженията и за разоръжаване. Защо 2008 г. да не отвори нови възможности и за отношенията Европейски съюз - Русия, написа Геншер. - Европа не свършва на полската граница. Опитният политик безсъмнено е прав. Нещата обаче явно не опират само до необходимост и от нова източна политика на Запада към Русия. Има необходимост от нова западна политика на Русия, за да се докаже поне в политическия смисъл, че Европа действително не свършва на полската граница.
Светът наистина е пълен с възможности…

Facebook logo
Бъдете с нас и във