Банкеръ Weekly

Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в Загреб:

ЕС получава безпрецедентен шанс за промяна

Сгрешихме, когато изнесохме важни производства извън Европа

Огнян Златев, ръководител на Представителството на Европейската комисия в Загреб.

- Г-н Златев, каква е Вашата оценка за мерките, които предприеха европейските институции срещу пандемията? Смятате ли, че ЕС ще излезе от кризата по-единен, след като днес държавите членки демонстрират принципна солидарност?

Нека не забравяме, че сме в безпрецедентна ситуация в съвременната ни история и- никой не е имал подготовка за справяне с подобен вид криза. Ако се опитаме да преброим, само в последните десетилетия сме свидетели на около 15 кризи (финансова, бежанска, икономическа и др.), но такава като сегашната не сме преживявали. Да не забравяме също, че кризата започна като криза в системите на здравеопазването, което е въпрос национална компетентност. Затова не е коректно да се хвърля вината върху Европейския съюз, че не е реагирал бързо или че няма адекватна подготовка да отговори на кризата около коронавируса. В материал на Ройтерс подробно се описва, че още в началото на годината Европейската комисия е направила допитване до държавите членки дали имат готовност да се справят с опасността, а те са декларирали пълната си готовност. Сега се вижда, че това е не е точно така. 

Конкретно на Вашия въпрос – както и във всички досегашни кризи, ключово за успешното им преодоляване са единството и солидарността между държавите членки. Убеден съм, че с научените от тази криза уроци, ЕС ще излезе още по-силен и единен.

- Брюксел пренасочи огромна част от парите по фондовете си, за спасяване на европейските икономики и за разработване на ваксини. Смятате ли, че тези средства ще се окажат достатъчни? 

Ситуацията в момента е безпрецедентна, затова и мерките са такива. Европейските институции отговарят с различните видове инструменти за икономическо подпомагане. Съвкупната сума от всички финансови инструменти и облекчения, която се предвижда за справяне със ситуацията в държавите членки е огромна - досега са пренасочени 2.48 трилиона евро. ЕС разполага с извънредни инструменти, с помощта на които да помага на последиците от кризи. Те могат да бъдат използвани за преодоляване на щетите, причинени от коронавируса. Освен парични, са предвидени и икономически мерки. Предложени и приети са промени в регулацията за държавната помощ, нещо за което настояваха много държави. Освен максималната гъвкавост на режимите за отпускане на такава помощ, се облекчават и режимите за движението на стоки. Одобрени бяха исканията на държавите членки и за временно освобождаване от мита и от ДДС при вноса на определени стоки. Също така са предвидени мерки срещу безработицата, схеми за подпомагане на малки и средни предприятия, помощ за научните изследвания, за да можем да разработим и открием по-скоро ваксина срещу коронавируса. На ниво ЕС наблюдаваме нещо, сравнимо единствено с Плана Маршал от средата на миналия век, който бе приложен за спасяване на европейската икономика след Втората световна война. Целта на всички тези усилия е икономиките на страните членки да продължат да работят и да се развиват, за да имаме добра основа по-бързо да се възстановим. 

- Смятате ли, че заради кризата ЕС ще преформатира схемите, по които се „раздават“ парите по оперативните програми през следващия програмен период? 

Тази ситуация със сигурност ще промени начина на функциониране на европейските институции, както и отношенията между държавите членки. Тя показва, че сме в нова ситуация. Едва ли когато е създаден Европейският съюз, някой си е представял, че подобно нещо може да се случи. Промените са неизбежни, но и самите страни от общността настояват за това от години. Затова вече няколко години тече дебат какъв да е ЕС, в който живеем и какъв е ЕС на бъдещето. Неизбежно тези промени ще се отразят във всички области, както и във финансирането. Една от поуките е, че ще имам промяна в начина на преразпределяне на средствата и в препрограмирането. Сегашната криза е добра възможност да видим къде имаме проблеми. Например при начина на производство на продукти. В последните десетилетия бяхме свикнали да „аутсорсваме” различни производства в трети страни, затова сега когато ни потрябва медицинско оборудване, маски и други консумативи, се налага да внасяме. Над 90% от производството на суровини за ваксини е изнесено извън Европа, а сега си даваме сметка, че не би трябвало да е така. Тепърва обаче ще се обсъжда и ще се прием в каква посока ще вървим напред.

- Какви мерки взе Хърватия за спасяване на предприятията си?  Хърватите по-дисциплинирани ли са от нас при спазване на ограниченията?

В Хърватия мерките бяха наложени една седмица преди тези в България. Но тук няма извънредно положение, а ограничения за движение, затворени са ресторанти, заведения и спортни обекти. По всички медии непрекъснато се говори да се стои вкъщи. Нещата в България и Хърватия са сходни, но има и някои различия.  Тук хората тежко изживяват невъзможността да посещават фермерските базари. Последната седмица обаче данните за развитието на заболяването са в линеарна прогресия, което означава, че можем да очакваме да разрешат отварянето на тези базари, разбира се, при определени условия – при спазване на дистанция между хората и всички ограничителни мерки. 

Относно мерките на държавата, Хърватия предприе няколко амбициозни хода за справяне с последствията от епидемията. Преди две седмици прие пакет от 63 нови закона и изменения във вече съществуващите. Тези мерки са, за да предпази икономиката от сътресения и да продължи да функционира при новите обстоятелства. Голяма част от икономиката на страната – над 20% от брутния национален продукт, е туризъм. В тази област се очаква да бъдат нанесени сериозни щети. Освен това в страната почти няма семейство, което да не е свързано с туризма. Проблемът е, че все още не може да се направи оценка колко време ще продължи и какви ще са щетите. Въпреки това, мерките, които взема държавата са адекватни. Хърватия, както и България, се стреми да се присъедини към еврозоната. Така че независимо от кризата, правителството и Централната банка продължават да работят в тази посока. 

- Каква е Вашата прогноза за развитието на европейските политики през следващите две-три години? Зеленият пакт и кохезията отново ли ще бъдат на дневен ред?

Кризата е катализатор на процеса за промяна и повод за преосмисляне. Зелените политики и кохезията ще продължават да бъдат приоритет, защото са част от пренастройването на живота в общността по нов начин. Зеленият пакт и дигитализацията ще ни дадат възможност да използваме по-малко природни ресурси, да оптимизирме новите технологии, като щадим природата и направим живота си по-добър и по-лесен. Чрез тези политики ще отделяме повече средства за наука и изследвания, защото видяхме, че сега стотици милиони евро ще отидат за търсене на ваксина. Нека не се заблждаваме, че подобни кризи няма да се появяват в бъдеще. Това е начин да сме подготвени, защото живеем в глобален свят и не можем да останем изолирани. 

Кохезионната политика ще продължи да бъде в центъра на внимание. Северна Македония и Албания вече получиха покана за започване на преговори. Регионът около нас - Западните Балкани, както и държавите от Източно партньорство, също се нуждаят от нашето внимание. Страни като България и Хърватия , които изключително много разчитат на кохезионните фондове ще продължават да са в центъра на вниманието. Това ще бъде така, защото Европейският съюз е изграден върху принципите на солидарността. А кохезионната политика е проявление именно на този принцип. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във