Банкеръ Daily

Общество и политика

Енигмата "Няма такава държава"

От нов началник и младо прасе не се знае каква свиня ще излезе, както казва народът. Това се отнася и за новоучредените партии.

Дългоочакваната формация на шоумена Слави Трифонов "Няма такава държава", която се роди в събота, тръгна с фалстарт по политическия си път. И по-скоро разочарова посрещачите си.

Странно е времето, в което Трифонов реши да я създаде. Обикновено нови партии се учредяват няколко месеца преди изборите, в които те искат да участват, за да имат време да запознаят обществото с идеите си. А същевременно и да не се преекспонират и да не омръзнат, да не ги прикачат хората към статуквото. "Няма такава държава" се появява дни преди местните избори, в които очевидно не може и няма да участва, и година и нещо преди редовните парламентарни. Освен ако Слави не разполага с някаква тайна информация, че ще има предсрочен вот. Засега обаче Бойко Борисов твърди, че при никакви обстоятелства няма да подаде оставка, дори и ако ГЕРБ загуби София.

Всъщност Слави Трифонов пропусна времето, в което можеше триумфално да влезе в политиката и то беше непосредствено след провеждането на инициирания от неговото шоу референдум през ноември 2016-а. Тогава на предсрочните парламентарни избори през март 2017-а неговата партия можеше да стане фактор или поне балансьор в новото Народно събрание. Сега, ако има избори, би влязла в парламента според всички социолози и политолози, но би приела ролята на "Воля" или формацията на Николай Бареков. По-голяма тежест едва ли ще постигне дори с цената на скандали а ла Волен Сидеров.

Посланията, доколкото има такива, които шоуменът отправя към обществото са същите, които бяха и на референдума. Няма нови, което е лош знак или признак за безидейност. Тези послания вече се поизтъркаха, а някои от тях бяха иззети и оползотворени от старите политици. Като например темата за намаляване на партийните субсидии на 1 лев за реален глас. Три години след провеждането на референдума, чийто резултати обаче не успяха да станат задължителни за парламента и поради това партиите в него се направиха на разсеяни и ги неглижираха, Борисов нареди на депутатите си държавната субсидия да бъде намалена. Естествено, той не го направи за да удовлетвори волята на суверена, а за собствени тяснопартийни цели и за да обезсили опозицията предизборно, но, така или иначе, тази тема е изконсумирана. Между другото, факт е и задължителното гласуване – поне на хартия, тъй като без да са предвидени санкции за неявяване пред урните, то на практика не работи.

Що се отнася до намаляването на народните представители от 240 на 120, както и за пряк избор от народа на главния прокурор и полицейските шефове, ще е необходимо свикването на Велико народно събрание. Нещо, за което Трифонов едва ли ще има сили, а и няма как да принуди останалите партии да го сторят. Реално погледнато не само по тези въпроси той не казва как точно ще стане работата, така че тези "стълбове", върху които смята да гради формацията си, просто си остават в сферата на общите пожелания и намерения. Както и посланието за справедливост, впрочем. "Аз не съм алчен за власт, алчен съм за справедливост", прокламира Трифонов в шестминутния клип на речта му пред учредителите на партията. Чудесно! И как ще я постигнеш?

Темата за смяната на пропорционалната избирателна система с изцяло мажоритарна в два тура с абсолютно мнозинство също донякъде е изконсумирана. През годините бяха направени няколко опита за въвеждане на мажоритарен елемент в изборите, които се оказаха не особено удачни. Освен това трябва ясно да се каже, че проблемът е в качеството на избраните за депутати, а не в количеството им. Няма никакво значение дали са 240 или 120 и как точно са избрани, ако те са посредствени във всяко отношение фигури.

Недоумение буди и начинът, по който беше учредена "Няма такава държава". Тази тайнственост и драконовски мерки за сигурност с право предизвикаха въпроси какво точно се учредява – политическа формация или масонска ложа, или секта, или някаква конспиративна организация за заговори и терористични действия? Заседанието (20 минути) би по краткост дори рекорда на ГЕРБ, чието последно събрание през юли продължи почти час. Медиите бяха напълно изолирани, делегатите сякаш бяха дали клетва за мълчание. Такова поведение противоречи на всяка нормална представа за създаване на нова партия. Обикновено всяка нова формация търси гласност и възможност за изява, а не се крие от медиите. Как иначе хората, потенциалните гласоподаватели, ще разберат какви идеи изповядва, какви решения на проблемите предлага, за какво се бори? С постове във Фейсбук? Не е достатъчно. Живият пример са партиите от "Демократична България".

На учредителното събрание на "Няма такава държава" дори не беше приет устава й. Формално беше избрано само ръководство, в което основните действащи лица са самият Слави Трифонов и сценаристите му. Къде са хората от кастинга за политици, който шоуменът проведе – онези млади, образовани и успели българи у нас и в чужбина? Делегатите, които три часа безропотно, строго охранявани и без телефони, чакаха да се появи навият спасител и месия, нямаха вид на такива.

Не на последно място стои въпросът с името на новата партия и евентуалният отказ на съда да я регистрира. Дали пък Трифонов нарочно не провокира, за да се изкара жертва и репресиран от статуквото?

В крайна сметка, защо Слави влиза в политиката? За да продължи шоуто с други средства и на друг терен или за да претвори в закони и дела волята на хората, както сам твърди? Какви идеи ще изповядва партията му или той ще е поредния, който ще яхне вълната на популизма у нас? Антисистемна ли ще е формацията му или патерица на управляващите, както подозират много от наблюдателите? Въпросите са твърде много и засега няма кой да каже каквото и да било.

Facebook logo
Бъдете с нас и във