Банкеръ Weekly

лиценз

Електронното образование недостъпно за българи

Виртуалната класна стая ще струва над 6 млн. лева

Тръгването на Националния образователен портал на училищата - http://start.e-edu.bg, бе обявено официално на 6 декември 2006 г. от тогавашния министър на образованието и науката Даниел Вълчев. Той ни струваше 550 хил. лв. и бе изграден в рамките на стратегията за въвеждане на информационно-комуникационните технологии в нашето средно образование. Проектът обещаваше невиждани дотогава чудеса на съвременните технологични постижения. Планирано бе учителите и учениците да създават интерактивни уроци и тестове, да качват мултимедийно съдържание, да участват в дискусионни форуми и работни групи. Порталът трябваше да предостави електронни помагала за гимназиалния курс и за по-малките ученици, допълнителна образователна информация и да има собствени потребителски профили. Той бе предназначен както за училищния, така и за домашния компютър.


Почти шест години по-късно нито учениците в държавните школа пишат домашните си в интернет,


нито родителите проверяват онлайн оценките

nbsp;


и неизвинените отсъствия на децата си. Порталът се провали с гръм и трясък, главно защото липсваше обществената популяризация на начинанието. И днес се ползва от шепа педантични учители и още по-малко техни възпитаници. А той бе част от тригодишната програма за компютризация на училищата ни, за която правителството на Тройната коалиция бе планирало да инвестира 140 млн. лева. Към 90 млн. бяха похарчени за 50 000 компютри, лаптопи и мултимедия, а над 95 000 учители преминаха обучение. Всяко от 2700-те училища у нас получи по три лаптопа, а в най-големите областни градове с преносими компютри се сдобиха всички преподаватели. Конкретно в София и Пловдив шест училища бяха напълно обзаведени. Такива са фактите, а резултатът от мини технологичната революция е нулев. Лаптопите май са останали за лично ползване, учителите продължават да драскат с тебешир по вече бялата дъска, а родителите вадят грешни пари за хартиени тетрадки.


В сюблимния момент, точно преди началото на новата учебна година, образователното ведомство реши, че старият портал вече не върши работа и пусна обществена поръчка за доставка, внедряване и поддръжка на


платформа за електронно обучение

nbsp;


Тя е с прогнозна стойност 6. 84 млн. лв. с ДДС. От Дирекция Информационни и комуникационни технологии в министерството, която е възложител по поръчката, едва ли могат убедително да се мотивират защо цената е скочила над 10 пъти. Шефът и Орлин Кузов опита да се пошегува, сравнявайки съществуващата и бъдещата платформа с лампов телевизор Опера и плазмен монитор. Но е ясно, че нещата опират до пари и по-скоро до това, кой ще ги вземе, а не до безнадеждна остарялост. Защото съществуващият сайт е базиран върху безплатната платформа мудъл, докато за лицензиран софтуер ще трябва да се плаща. И то солено, като добавим поддръжката и администрирането.


Между другото, в някои от българските училища успешно работят електронни мудъл платформи, които дават добри резултати. Разработени са виртуални класни стаи, учителите създават учебно съдържание, разпределят учениците в групи, проверяват дистанционно задачите, оценките се записват автоматично, отчитат се посещенията в системата. Тоест безплатно е постигната функционалността, за която образователното министерство се кани да плати над 6 млн. лева.


Отделно внимание заслужават изискванията за изпълнение на поръчката, които съвсем резонно бяха обявени за дискриминационни от българските участници, желаещи да участват в търга. Нормативно са заложени две сериозни пречки, които навеждат към съмнението за предопределен избор. На първо място кандидатите трябва да са изпълнили най-малко два проекта за доставка, внедряване и поддръжка на платформа за електронно обучение, които да са покрили общо 200 училища и 200 000 потребители. Това е


абсурдно и неизпълнимо изискване

съотнесено към спецификите на образователната ни система. Електронни проекти в нея напоследък не са реализирани, с изключение на някои ограничени по обхват частни инициативи.


Кузов обаче отговаря, че българските фирми отдавна не работели само за местния пазар, а и ако не покривали условията, спокойно можели да се обединят в консорциум. Правителственият експерт държал на пет-десет качествени участници с големи проекти. Проблемът е, че поръчката е написана така, сякаш се търси конкретен софтуер, предлаган само от най-големите в IT-индустрията. Към тази мисъл насочва и другото ограничително условие - участникът да има общ оборот от дейност, сходна с предмета на поръчката, минимум 15 млн. лв. за последните три години. Създателят на единната информационна система за интернет обучение School.bg (която е безплатна и се ползва от около 60 хил. потребители) инженер Величко Гърнев отбелязва по този повод, че няма български училища, инвестирали толкова милиони за електронно обучение. Според него заложените изисквания дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в конкурса, което противоречи на чл.25, ал.5 от Закона за обществените поръчки.


Председателят на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански вижда и други спорни детайли. Според изискванията платформата трябва да обхваща минимум 2500 училища и 1 млн. потребители. А


това на практика означава

над 90% от българските школа заедно с всички преподаватели и ученици. Министерството на образованието настоява и за минимален гаранционен срок на платформата три години, условия за удължаването му с цена на годишна база и безсрочен лиценз за ползване на софтуера. Цветански смята, че държавните експерти е необходимо да уточнят кой и как ще плаща за поддръжката след изтичането на проекта и дали това ще се отрази на разходите на училищата по делегираните бюджети. В случая сме длъжни да споменем и насилствения момент да накараш някой, чиято безплатна система работи отлично, да я замени с друга, която ще му струва скъпо и за която не се знае дали ще му върши същата работа.


По информация на БАНКЕРЪ над 15 компании имат намерение да участват в търга, като срокът за подаване на оферти бе удължен до 15 август. Експертите предвиждат, че големият сблъсък ще е между


Майкрософт България и представителя на Blackboard

nbsp;


- Балистик Сел. Майкрософт и образователното ведомство си сътрудничат още от 2003-а по глобалната програма Партньори в познанието за подкрепа на проекти и инициативи в средното образование. По нея техногигантът се ангажира да инвестира общо към 2.2 млн. долара до 2013-а. Преди две години просветното ведомство пък плати 9.8 млн. лв. срещу тригодишен договор за ползване на лицензите на Майкрософт в училищата и сред преподавателите.


От своя страна софтуерната компания Балистик сел представлява най-разпространената платформа за електронно обучение в света Blackboard. Тя е намерила приложение в над 9000 образователни институции и е популярна сред университетите и центровете за професионални обучения. Сред организациите, които я използват, са и Европейската комисия, Apple, IBM и много други. Портфолиото на компанията включва седем продукта - Learn, Collaborate, Connect, Transact, Analytics, Mobile и ProED. Blackboard е на българския пазар от края на 2010-а и до март 2012-а е инсталирана в три от водещите ни университети, като компанията Балистик сел приключи преговорите с още дванадесет вуза. От продукта се възползват и две от телекомуникационните ни компании, а интерес има и от държавната администрация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във