Банкеръ Weekly

Общество и политика

ЕКСТРАВАГАНТНИ УПРАЖНЕНИЯ В ТУРСКАТА ПОЛИТИКА

Напрежението в политическия живот в Турция отново достигна до температурата на кипене. Южната ни съседка е не просто в шок, тя е на прага на нервна криза. Виновни за ситуацията този път не са сепаратистите от Кюрдската работническа партия (ПКК), нито сривът в курса на турската лира. В ролята на този път се превъплъти касационният прокурор Абдулрахман Ялчънкая. Той внесе в Конституционния съд в Анкара иск за разпускане на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и за забрана на 71 нейни членове, сред които премиерът Реджеп Ердоган и президентът Абдула Гюл, да извършват политическа дейност в продължение на пет години. В обвинението се посочва, че управляващата от шест години политическа формация е огнище на дейност срещу светската държава.
Действията на прокурора без съмнение идват в отговор най-вече на неотдавнашното емблематично решение на доминирания от ПСР парламент. През февруари 2008 г. депутатското мнозинство одобри оспорвана реформа, позволяваща носенето на ислямски забрадки в университетите. Това никак не се понрави на защитниците на светската държава в Турция, които имат най-силни позиции в магистратурата, във висшите учебни заведения и в армията. Военните от доста месеци обвиняват ПСР, че иска да ислямизира страната, където 99 на сто от населението изповядва мюсюлманска религия, но управлението й е подчертано светско.
От идването си на власт през 2002 г. ПСР и нейният лидер Реджеп Ердоган, бивш ислямист, лежал в затвора за антисветско изявление, са подложени на остри критики заради някои свои проекти. Съпартийците на настоящия премиер опитаха - кога успешно, кога - не, да криминализират прелюбодеянието, да забранят употребата на алкохол на обществени места, както и да легализират носенето на забрадки в университетите. Поредицата от важни проевропейски реформи, които формацията вече извърши, все пак не успя да й спечели доверието на просветските кръгове.
Турският премиер разочарова враговете си, като не направи грешки и на още един фронт. Бавно, но последователно Ердоган успя да издейства мълчаливата подкрепа на съюзниците на Анкара и проведе мащабна военна операция срещу кюрдските бунтовници в Северен Ирак.
Колкото и да изглежда логичен, внесеният иск спокойно може да се определи като безумен и дори самоубийствен. Няма друго обяснение на това действие, насочено срещу политическата формация, която честно си спечели разгромяваща победа на последните парламентарни избори. Статистиката показва, че през юли 2007 г. за партията на Ердоган са гласували 47.5% от населението на Турция или повече от 16 милиона души, хора, които в огромното си мнозинство едва ли са благоприятна среда за антисветска дейност. Зад действията на прокурора явно прозира почеркът на светските среди и най-вече на военните. Не е преувеличено да се каже, че това е последният им коз в опита да предизвикат повреда в кабинета на Ердоган и в политиката му на реформи.
Опитът за съдебен преврат дава знак не просто за некомпетентност на част от турската опозиция. Тя вече допусна огромна политическа грешка, когато се противопостави по дилетантски на гласуването за президентската кандидатура на Абдула Гюл. Именно демонстративният им бойкот на този избор доведе до триумфа на Ердоган в гласуването през юли. Безплатен урок по тактика получиха и всяващите респект и винаги готови за преврат турски генерали. В предишни години военните едва ли биха се колебали, преди да се намесят. Но този път подчинените на генерал Яшар Бююканът не можеха да разчитат на две важни предпоставки - подкрепата на обществото и на международния фактор - САЩ.
Каквото и да е бъдещото решение на Конституционният съд, Турция е изправена пред продължителен период на политическа несигурност. Това реално може да подкопае икономиката на страната и домогванията й към членство в Европейския съюз. Спокойствието, с което управляващите посрещнаха атаката, показа, че хората на Ердоган контролират ситуацията. Дясноцентристката партия най-вероятно ще устои на юридическото предизвикателство. С досегашната си политика управляващите в Турция подкрепиха бизнеса и формиралата се средна класа и реално могат да разчитат на подкрепата им. За по-малко от година Ердоган успя да докаже по убедителен начин на страната си, че й е нужен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във