Банкеръ Weekly

Общество и политика

Двуликата опозиция: разярен бик и умряла лисица

Александър Маринов

 

По всичко личи, че изборите за Европейски парламент ще се превърнат в епитаф на "ерата ГЕРБ". Неизбежната развръзка бе силно ускорена от скандалите за корупция и злоупотреба с власт, както и от невероятно неадекватното, арогантно поведение на управляващите. При това положение погледите разбираемо се обръщат към парламентарната опозиция - БСП и ДПС. Не че тя предлага кой знае каква алтернатива, но е ясно, че - поне за момента - други претенденти няма.

Опозицията обаче върви към евроизборите с вътрешни колебания, специфични надвиснали заплахи и съществени различия в прилаганата тактика. Единственото, което я обединява, е, че държавата агонизира, управлението блокира и идва време за трудни решения. Да се поеме инициативата сега е опасно, да се бездейства - гибелно, тъй като последното би означавало открито да се даде простор за нещо ново и различно. А това е последното, което БСП и ДПС биха искали да видят.

Разбира се, и двете партии искат властта. Но предпочитаната от тях схема - размита и споделена отговорност за управлението - вече е невъзможна. През 2001-а и 2005 г. вътрешната обстановка и външните условия го позволяваха, днешните - не. Ножът е опрял до кокала - във всяко едно отношение, а най-вече с оглед на изчерпаното обществено търпение и (не)възможността за неговото словесно манипулиране. Последният управленски мандат преряза клона, на който седяха не само ГЕРБ и партньорите им, но и цялата политическа класа. Дойде време да се плаща сметката. Очакванията за дълбока и необратима промяна са императивни, опитите за имитация - обречени на провал и водещи до тежки последици. Все още има някакви изгледи всеобщото омаскаряване да предизвика отвращение и апатия, но по-вероятната динамика на масовите настроения е по посока на гняв и радикализиране.

Тези вътрешни колебания стават все по-видими при двете основни опозиционни формации, макар и по особен начин. Ръководството на БСП залага на странна комбинация от парламентарен бойкот и пълна поведенческа пасивност, нещо като анонс "парол" в политическия покер. Социалистите гледат с кръвясали очи и рият с копита като разярен бик, искат да внушават страх, но не нападат. На свой ред ДПС е възприело тактиката на "умряла лисица", не прави нищо и дори вече спря да говори. И двете партии като че ли изчакват развръзката да настъпи от само себе си. Донякъде това е обяснимо с оглед развихрилите се корупционни скандали, които за момента удрят днешните управляващи, но неизбежно ще се пренесат върху цялата политическа класа.

Това инстинктивно поведение обаче се сблъсква с императивната необходимост да се осигури участие във властта и контрол върху институциите. И за двете партии властта е животоспасяващ ресурс, макар и по различни причини. При БСП причините са главно вътрешнопартийни, при ДПС - външнополитически.

Спечелването на евроизборите и свалянето на ГЕРБ от власт е решаващ въпрос за политическото оцеляване на Корнелия Нинова и нейния кръг (колкото и разнороден да е той). Председателят на БСП вече воюва на всички възможни вътрешни фронтове, направи дори немислимото, за да обедини враждуващите опозиционни групи, и се нуждае от успех (или поне нещо, изглеждащо като успех) на всяка цена и веднага. Победата на евроизборите няма да е достатъчна, но ще даде време и ресурс за укрепване на позициите. При сегашната динамика на ситуацията и задълбочаващия се срив на управляващите всеки друг резултат ще бъде основание за незабавна и масирана атака отвътре и отвън.

Положението на ръководството на БСП бе усложнено до крайност от собствените му тактически решения. Липсата на гъвкавост и политическа инициатива сведе до минимум ефекта от едно по принцип смело и решително действие  като напускането на парламента. Всеки трезвомислещ човек разбира, че парламентарният бойкот е средство, а не самоцел. Но средство за какво? За предизвикване на предсрочни парламентарни избори? Тогава защо липсват другите необходими стъпки и инициативи в тази посока?

Възможно е в по-тесни среди на ръководството и парламентарната група на БСП да се обсъждат детайлни анализи на ситуацията и разчети за предстоящи стъпки. Но за страничния наблюдател остава впечатлението за съчетание от импулсивност и инат, в което започва да се засилва нюансът на безизходица. БСП сама се напъха в ситуация, от която не знае как да излезе и разчита на случайността или грешките на другите, за да се измъкне. Грешки има - всеки ден и все по-сериозни, но нали трябва да умееш да се възползваш от тях?

Проблемите пред ДПС са от друг, доста по-сериозен, външен характер. Движението се нуждае от официално участие във властта, тъй като това се превръща в надежден инструмент за защита от засилващия се натиск от турската държава. По редица причини днешното правителство не може и не иска да се противопостави на все по-явната намеса на южната ни съседка във вътрешните ни дела. Видимият инструмент за изнудване е ясен - миграционната маса, която чака с нетърпение да я пуснат да тръгне на северозапад. Сигурно има и други, не по-малко ефективни лостове за натиск. Турция безцеремонно показва, че иска да постигне пълен контрол над българските турци (от двете страни на границата), за да ги използва за своите цели. В днешната си кондиция българската държава е прекалено слаба, за да се противопостави успешно, дори да иска. Да не говорим - ако не иска.

След местните избори Ердоган има време и свобода да се обърне към реализацията на тези планове. Има и формален повод - смята се, че свързаните с ДПС изселнически организации са работили активно и са помогнали съществено за изборните резултати на опозицията. Налице са данни, че посредством различни канали турската държава засилва влиянието си върху отделни сегменти от електората на ДПС, активно инфилтрира свои верни хора на различни позиции в движението. Именно това бе основната причина за активните усилия за обезсилване на преференциалното гласуване. Разпадът на управлението ще създаде още по-благоприятни условия за засилване на натиска от юг.  Въпреки значителните си ресурси и влияние в някои държавни институции ДПС няма да може дълго да удържи положението, ако няма ясна позиция и решителни действия от страна на българската държава. А такава позиция и действия са нужни, тъй като посоченият процес поражда сериозни проблеми не само за ДПС.

При това положение движението се опитва да извлече максимума от все още действащото правителство, но трябва все по-конкретно да мисли какво да прави утре. Засега, изглежда, доминира идеята, че хаосът от корупционни скандали ще предизвика спад на избирателната активност и по този начин - механично покачване на тежестта на твърдия електорат на ДПС. Но подобен сценарий вече нито е сигурен, нито дава отговор на въпросите какво да се прави на 27  май.

Накратко казано, опозицията има в ръцете си силни козове срещу управляващите. Дали ще успее да ги изиграе успешно, остава да видим. А напълно възможно е междувременно да се сменят играта и нейните правила.        

Facebook logo
Бъдете с нас и във