Банкеръ Daily

Общество и политика

Двойните стандарти пробиха и при гражданството

Край нямат хитринките, с които политическата класа в България - мощно подкрепяна от задкулисието в юридическата гилдия - съчинява, чете и прилага действащата нормативна уредба. От край време се знае, по-точно - от приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г.  - че нормативните актове се пишат на разбираем за всички език. С думи прости, с ясни изречения и с понятия, които предполагат еднакво тълкуване и от специалистите, и от простосмъртните граждани и данъкоплатци.

 

В ушите на корифеите в адвокатурата и съдебната система подобни умозаключения сигурно звучат като бръщолевене на селски идиот, но е крайно време да си кажем нещата такива, каквито са. А не онакива, каквито ужасно много ни се иска да бъдат. Поне от 25 г. насам, от гледна точка на здравия разум и фундаменталния принцип на демокрацията "Върховенство на закона", работата на българските законотворци е под всякаква критика.

Нормативните актове са написани така, че

всеки да ги прилага както си пожелае.

А дали после ще се окаже виновен - зависи от благосклонността на корифеите, които ще ги тълкуват и ще решават дали човекът е стъпил накриво, или само така ни се струва. 

Един от прътовете в колелото на Темида, например, е обикновената четирибуквена думичка "може". Да обясняваме какво означава, ще е обидно и за нас, и за аудиторията ни. Така че се задоволяваме само с най-важното: щом един човек МОЖЕ да извърши едно нещо, той спокойно може и ДА НЕ МОЖЕ да го извърши. Просто е, точно като при други подобни опции: "трябва - не трябва", "искам - не искам" и т.н.

В днешната редакция на НПК въпросната думичка се среща 336 пъти, а в

Гражданския процесуален кодекс "само"... 521 пъти!

Всъщност, някой дали си представя за какво иде реч? И какви точно своеволия се случват, когато един магистрат НЕ Е ДЛЪЖЕН да извърши дадено процесуално действие, а МОЖЕ да го извърши?

Същата е работата и с двойното гражданство на доскорошния служебен министър Кирил Петков. Толкова неразрешима драма, че чак Конституционния съд трябва да ни обяснява какво трябва да разбираме под прозирно ясните словосъчетания "Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които ОТГОВАРЯТ НА УСЛОВИЯТА за избиране на народни представители" и "За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който НЯМА ДРУГО ГРАЖДАНСТВО..."

На някого да не му е ясно какво означават думите "Отговарят на условията" и "Няма"? Едва ли някой ще си признае официално, но у нас е така - защо трябва да е просто и общовалидно, след като може да е сложно и всеки да си го тълкува както му изнася в момента?

За да замажат "протоколния" гаф с назначаването на Кирил Петков за служебен министър, политическите врагове на Бойко Борисов и на ГЕРБ неглижираха ситуацията до такава степен, че за никого вече не би трябвало да има значение какво прогласява конституцията. И като нищо утре някой хубостник ще поиска от Конституционния съд да му обясни защо президентът е държавен глава, след като България е република с парламентарно управление? 

Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Нютон го е казал още преди около 360 години. В най-популярния български вариант, третият закон на гениалния британец звучи така:

"Много внимавай какво си пожелаваш!"

Само за два-три месеца Кирил Петков така разрита уютно действащите и тихомълком узаконени схеми за източване на държавната хазна и европейските фондове, че на задкулисните бизнес ортаци на Борисов и компания свят им се зави. И поради са напът да му го върнат тъпкано. В смисъл такъв, че Конституционният съд ще признае очевидното - да се откажеш от чуждото си гражданство е едно, а да нямаш друго гражданство е нещо съвършено различно - това от една страна. А от друга - те, предишните управляващи, коалиционните им партньори и задкулисните им ортаци - ще предприемат масирана атака за дискредитиране и отмяна на всички заповеди и решения, писани и подписани от Кирил Петков като министър на икономиката. 

Тайната "отвара", даваща сила и вдъхваща оптимизъм на Бойко и хората му идва от очевидния хаос, предизвикан от шизофренното битие и двойното дъно на българския закон.

По принцип всички нормални хора знаем, че решенията на Конституционния съд нямат обратна сила и винаги действат само напред във времето. Като под понятието "по принцип" трябва да се разбира датата 16 август 1991 г., когато в "Държавен вестник" е обнародван Закона за Конституционния съд.

В частност обаче през годините бе наложена и порочната практика едни решения на КС да действат само напред, други само назад, а трети - напред-назад и обратно.

Така че като едното нищо юридическите корифеи около ГЕРБ ще извадят правилната съдебна практика, ще атакуват министерските решения на Кирил Петков пред Върховния административен съд, тамошните слуги на Темида

ще допуснат предварително изпълнение

където трябва и... току виж колелото на историята се завъртяло назад, а уволнените от Петков ятаци на задкулисието в Българската банка за развитие, Държавната консолидационна компания и Агенция "Пътна инфраструктура" се върнат в старите си кабинети.

Лека тревога за подобно развитие на ситуацията би онзи ден (четвъртък, 14 октомври) специалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова, която в ефира на една от националните телевизии заяви в прав текст: „Не може въз основа на тълкувателното решение от Конституционния съд (КС) да отпаднат всички актове на Кирил Петков, ако има решение, че е бил с двойно гражданство, докато е бил служебен министър“. Трябва да се изследва всеки един от актовете, подписани от него. Автоматизъм в правото не можем да търсим, защото няма правно основание. Отговорността по отношение на действията му като министър може да бъде търсена, но първо трябва да влезе в сила решението на КС и след това да се изследва, защото може никой да не оспори актовете...“

Направо прекрасно. Защото, след като реши казуса "Кирил Петков" по току що описания законосъобразен начин и го изхвърли от предизборната надпревара, задкулисието и ГЕРБ ще съставят редовно правителство и ще поискат от Конституционния съд да реши

по същия начин и казуса "Алексей Трифонов".

Според разследване на Валя Ахчиева от преди една година, при влизането си в съдебната система този човек е скрил руското си гражданство и до ден днешен дори не се е отказал от него. До ден днешен обаче никой не е сезирал нито Конституционния съд, нито прокуратурата, нито Европейската комисия за престъпното поведение на Трифонов. Защото, ако Кирил Петков е попълнил само една декларация с невярно съдържание, все още председателят на Софийския градски съд е направил това поне пет пъти досега. Само че той е "наш човек" и затова още минава между капките...

Facebook logo
Бъдете с нас и във