Банкеръ Weekly

Общество и политика

Двойният аршин като стандарт у нас

Александър Маринов

 

Аршинът, съгласно тълковния речник, е дървена или метална летва с дължина около 70 сантиметра. Навремето майсторът-шивач освен за мерене го е използвал, за да вразумява и възпитава чираците и калфите. Аршинът е бил нещо полезно във всяко едно отношение, но само когато е използван правилно, най-вече когато се е прилагал като единна мярка за различните случаи. В българската (а и не само в българската) обществено-политическа практика обаче често се случва еднакви постъпки на различни държави, организации и хора да се оценяват по съвършено различни критерии.

Последната и наистина достойна за съжаление проява на този т.нар. двоен аршин бе

отказът на президента Радев

да освободи от длъжност своя секретар по правни въпроси и борба с корупцията Пламен Узунов, чиито снимки, предрешен и гримиран като Адолф Хитлер, с вдигната ръка за нацистки поздрав, излязоха в публичното пространство. При подобни случаи неотдавна - съвсем основателно - президентът поиска извинение от други провинили се и заяви, че всякакво (дори и шегаджийско) заиграване с нацизма е недопустимо. Сега, по някаква странна логика, той прецени подобно поведение като "окарикатуряване на Хитлер". При достатъчно умело използване на аршина такава оправдателна оценка би могла да бъде използвана и по отношение на заклеймените (отново казвам - с пълно основание) и отстранени кадри на Патриотите във властта.

Ако изключим самия Узунов, най-големият губещ от този двоен стандарт е президентът, който бе създал впечатление за принципен и честен човек. Още по-неприятното е, че това не е прецедент - по същия начин Румен Радев раздаде похвални оценки за назначеното от него служебно правителство, въпреки че то допусна редица грешки и на практика бламира поставените от самия държавен глава задачи. Ако продължава в същия дух, президентът едва ли може да се надява да запази уважението, което успя да спечели по време на предизборната кампания и в началото на политическата си кариера.

Разбира се, Радев не е нито единственият, нито дори най-грешният сред българските политически дейци, проявяващи склонност да използват двоен аршин. Всяка нашенска партия се е проявявала в това амплоа, особено

в сферата на кадровата политика

Типичен пример е отстраняването (по принцип напълно правилно) на Георги Гергов от ръководството на БСП, както и последвалите тотални персонални промени в Изпълнителното бюро. Корнелия Нинова не успя (а и не се постара) да обоснове ясно и убедително защо отстранява едни, а други оставя и издига, което създава впечатление за лична пристрастност. Някой би казал, че право на лидера е да си избира оперативното ръководство. Но ако лидерът подбира сам, той трябва да носи и лична отговорност за подбраните от него. Да не говорим, че не само Гергов от партийното ръководство е известен със склонността си към неясни сговори (за което и самият той намекна).

Наред с партиите към двойния аршин често посягат и българските институции. Неотдавна БСП внесе жалба до Конституционния съд, с която поиска отмяна на текстове от Закона за публичните финанси. Социалистите изтъкнаха като основен мотив прилагането на двоен аршин от правителството спрямо общините. Тези с кметове от БСП били системно ограничавани от гледна точка на финансирането и достъпа до европейски програми. Между другото по време на кампанията за местните избори не друг, а самият Цветан Цветанов агитираше да се гласува за кандидатите на ГЕРБ с аргумента, че така ще се постигне разбирателство с правителството и подкрепа за местните приоритети.

Няма как да пропуснем подвизите и на законотворците в двойноаршинстването. Каквито и да са мотивите, промените в Изборния кодекс от миналата година, предвидили различни правила за гласуване в страните от ЕС и извън него, на практика разделиха българските граждани на две категории въпреки изричната конституционна разпоредба.

Своя значим принос за масовото приложение на двойния аршин има и съдебната система. Преди години американският посланик у нас отбеляза, че в страната ни

има две правосъдни системи

Първата - съдебна система за богатите и влиятелни хора, които благодарение на нея са недосегаеми, втората - за обикновените граждани. И заключи, че голямото предизвикателство пред България е да установи върховенство на закона, т.е. да гарантира, че няма двоен аршин в правораздаването. Между другото, далеч преди посланик Уорлик този факт бе отбелязан от (поп)фолклора с песента "За кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Сроден феномен и до днес установяваме при процедурите за регистрация на политически партии - някои ги получават светкавично, други преминават през деветте кръга на ада, а трети в крайна сметка получават регистрация, въпреки цялата основателност на отказа на по-долна инстанция.

Би било израз на комплекс за национална непълноценност, ако приписваме тази слабост единствено на себе си. Според унгарския премиер Виктор Орбан главната причина за кризата в ЕС е, че двете най-големи европейски придобивки - общата валута и единният пазар, защитаван от Шенген, както и ограниченията на бюджетния дефицит непрекъснато се нарушават от правителствата

с мълчаливото съгласие на Европейската комисия

прилагаща двойни стандарти към отделните страни. В същия дух миналата година се изказа и Бойко Борисов, който призова да се спре с двойния аршин за приемането в Шенген по отношение на България и Румъния, дори привидя в това явление една от големите заплахи за запазването на жизнеността на европейския проект. Неотдавна пък правителството специално обсъди наличието на двойни стандарти при предлагането на едни и същи продукти на различните пазари, като бе подчертано, че България е потърпевша. Народна представителка от партия "Воля" дори нарече подобни практики "стоков расизъм".

Разбира се, всичко изброено може да ни се стори нетолкова съществено, ако отчитаме лавината от фрапиращи нарушения на международното право, когато идентични случаи на подкрепа за сепаратизъм, военни интервенции, окупиране на територии и прекрояване на граници се характеризират с коренно противоположни етикети.

Накрая, един трагично-ироничен случай. Стана известно, че изданието "Шарли Ебдо", подложено на ислямистка терористична атака заради карикатури на пророка Мохамед (защитавани като проява на свободата на словото), е уволнило през 2009-а свой колумнист заради творба, иронизираща евреите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във