Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДВА НАЧИНА ДА СЕ ПОПРАВИ ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

/Продължение от миналия брой/


Има начин да се усъвършенства и сегашният модел на социалната здравноосигурителна система, тя да бъде съобразена с най-доброто от практиката в европейските страни. За целта е необходимо:
- Да се въведе умерено доплащане, примерно до 20-30% от цената на извън болничната и болничната медицинска помощ.
- Да се разшири допълнителното доброволно здравно осигуряване чрез освобождаване от облагане с данъци на вноските в съответните фондове. Средствата от допълнителното осигуряване ще са основният източник за споменатото доплащане на ползваните медицински услуги.
- Да се премахне монополът на НЗОК, като се даде право на лицензирани частни осигурителни фондове да предлагат срещу задължителните и доброволните осигурителни вноски пакети от медицински услуги. Осигурителните фондове да бъдат задължени да не отказват членство на никой гражданин и да сключват договори с всички доставчици на медицински услуги, които отговарят на установените критерии. За да се избегне селекция на членовете според възраст, пол и други признаци (или диференциация на осигурителните вноски), допълнителният риск, свързан с нееднаквия състав на осигурените лица, да се компенсира от специален публичен фонд.
- Минималните задължителни здравни осигуровки и доплащането за медицинска помощ на социалнослабите и в неравностойно положение граждани да се субсидират от специален публичен фонд или директно от бюджета. От същите източници да се финансират и спешната помощ, имунизациите и лечението на някои особено тежки заболявания.
- Преобладаващата част от болниците да се приватизират, а останалите държавни и общински болници да получат статут на финансово автономни търговски дружества.
С тези промени се създават условия за по-голяма икономическа обособеност на участниците в здравноосигурителната система и за ограничена конкуренция между тях. Чрез тях основните недостатъци на сегашния модел се смекчават, но не се премахват. Запазва се принципът да се взема от богатите и здравите и да се дава на бедните и болните. Не се установява зависимост между осигурителните вноски на отделните граждани и ползваната от тях медицинска помощ. Така реформираният модел на здравно осигуряване си остава неподходящ за България, защото е много скъп и неизбежно дефицитен при ниските доходи, застаряващото население и противоречивостта на интересите на участващите в него. Той не поражда достатъчно силни стимули за опазване на собственото здраве, за плащане на осигуровките, за рационално ползване на медицинските услуги и за ефикасен контрол на пациентите върху количеството и качеството на тези услуги. Между пациента и доставчика на медицински услуги ще продължат да стоят осигурителните фондове, посредничеството на които е скъпо, недостатъчно ефективно и често е съпроводено със злоупотреби и корупция.
Другата възможност е здравноосигурителната система в България да се реформира в посока към ограничаване на принципа на солидарността до възможния минимум и засилване на личната отговорност, спестовност и свобода на избор. Това може да стане ако:
- Сегашната задължителна здравна осигуровка от 6% върху годишния доход на отделното лице (преди облагането) се внася в негова лична медицинска спестовна сметка, открита в свободно избран осигурителен фонд. Запазва се правилото част от осигуровката да се плаща от работодателя, а другата част да се удържа от възнаграждението на работника, като съотношението ежегодно се променя, докато достигне през 2009 г. паритета 50 на 50 процента. Титулярът на сметката има право да прави допълнителни вноски в личната си сметка, примерно до 15% от дохода си, които също са необлагаеми. Наличните средства по тази сметка се използват само за заплащане (например чрез дебитни карти) на получените медицински услуги и лекарства от лицето и членовете на семейството му. Ако те не са достатъчни за покриване на по-големи текущи разходи за медицински услуги, лицето има право авансово да ползва заем срещу очакваните постъпления в сметката през следващите две години. При навършване на определена възраст, примерно 60 години, титулярът на сметката може да използва натрупаните средства над определен таван за други свои нужди. При смърт на титуляра остатъкът на средства по сметката се наследява (без облагане) от посочено от него лице.
- Разходите за медицинска помощ на социалнослабите и в неравностойно положение лица, а също разходите за спешна помощ, имунизации и изискващи продължително лечение особено тежки заболявания би следвало да се субсидират в определена степен от специален публичен фонд, формиран от общите бюджетни приходи (и от бюджетния излишък).
- Запазва се правото на гражданите да купуват здравни застраховки и да участват в доброволни здравнноосигурителни фондове, дейността на които се регулира от закона.
- Доставчици на здравните услуги са общопрактикуващите лекари и специалистите, частните болници и медицинските центрове. Публична собственост остават ограничен брой финансово автономни болници (главно университетски), изследователски и специализирани медицински центрове.
- Държавата установява законовите рамки и критериите за акредитация, лицензиране и контролиране на организациите и дейностите в здравноосигурителната сфера, а също за регулиране на цените. При наличие на реален пазар и конкуренция между доставчиците и купувачите на медицински услуги и лекарства, както и между осигурителните фондове се ограничава необходимостта от пряк административен контрол върху тяхната дейност и върху цените.
- Нужен е поне едногодишен преходен период, през който да се правят установените вноски в личните медицински спестовни сметки, без да се извършват разходи от тях. Разходите за доболничната помощ, а също по клиничните пътеки и диагностичносвързаните групи през този период би следвало да се извършват по съществуващия ред от наличните остатъци на средства в НЗОК и от бюджета.
По своите основни характеристики този модел на здравноосигурителна система се доближава в максимално възможната степен до еквивалентните пазарни отношения. Същевременно той отчита стохастичния характер на потреблението и жизненоважното значение на медицинската помощ, като осигурява нейното предоставяне на всички нуждаещи се лица.
Отделните граждани при такъв пазарно ориентиран здравен модел поемат основната отговорност за формиране на собствен резервен фонд, от който те заплащат (с отделни изключения) ползваните медицински услуги и лекарства. При това положение те са силно заинтересовани (и отговорни) да извършват установените със закон вноски в личните си здравни сметки, да избират доставчици на такава медицинска помощ, която е възможно най-качествена при дадена цена или най-евтина при дадено качество. Личните стимули, а не административният натиск, ще ги накарат да декларират всичките си доходи. Високият (до 30-35%) дял на сивата икономика ще намалее. Тези стимули обаче могат да бъдат обезсилени, ако ставките на другите подоходни данъци не се намалят до възможния минимум (10-15%) и ако пенсионното осигуряване не се преустрои постепенно на основата на личните осигурителни капиталови сметки в частните пенсионни фондове.
При пазарноориентирания модел на здравноосигурителна система ще се ограничат злоупотребите, корупцията и огромните разходи, свързани с дейността на публичните и частните осигурителни фондове, които сега играят ролята на посредник в отношенията между потребителите и доставчиците на медицинска помощ. Гражданите ще получават по-качествени и на по-ниска цена медицински услуги и лекарства. При същия процент на задължителните осигурителни вноски (6 на сто) в личните здравни сметки вероятно ще постъпват два пъти повече средства - поради интереса на хората да спестяват за собственото си здраве. Нерегламентираните плащания за медицинските услуги, които сега са над 1 млрд. лв., ще загубят смисъл и ще изчезнат в частните здравни заведения. Освен ако държавата не се опитва да определя цените и заплатите в тях...
Поставени в конкурентни условия, частните здравни заведения ще бъдат принудени и ще могат да рационализират дейността си, да ограничат загубите и разхищенията, да инвестират в съвременно медицинско оборудване и в повишаване на квалификацията на персонала. Ще се нормализира заплащането на лекарския труд. Това ще доведе до относително намаляване на разходите и цените, които ще се формират на пазара, при установени от държавата правила и контрол. Подобни промени ще настъпят и в поведението и работата на държавните и общинските болници, ако те придобият реална автономия и се самоиздържат.
Когато плащат от собствените си спестявания по личните медицински сметки, гражданите ще бъдат допълнително стимулирани да водят по-здравословен начин на живот, за да ограничават разходите си за медицински услуги и лекарства. Това вероятно ще доведе до намаляване на тютюнопушенето, употребата на алкохол и наркотици, екстремните развлечения. Ще се подобри здравният статус на населението, изразен в по-малката заболеваемост и детска смъртност, в по-дългото запазване на трудоспособността и в по-голямата продължителност на живота.
Главният недостатък на разгледания здравноосигурителен модел е свързан с ограничаването на принципа на солидарността за сметка на засилване на принципа на личната отговорност при осигуряването и разходването на средствата за медицинска помощ. Той може да се смекчи чрез използването на застрахователните и осигурителните фондове.
Въвеждането на пазарноориентирана здравноосигурителна система е в интерес на всички граждани, в това число и на социалнослабите и нископлатените. Засилващата се дефицитност и неизбежната деградация на социалната здравноосигурителна система поставя в най-тежко положение социалнослабите и нископлатените граждани, които нямат средства за растящите плащания в наличност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във