Банкеръ Weekly

Общество и политика

Дър­жав­ник кон­фе­ран­сие

След мъчително инвитро зачеване, акуширано от мастити наши и международни експерти, точно в 13.37 ч. на 5 ноември държавният глава Росен Плевнелиев застана пред камери и светкавици в Гербовата зала на "Дондуков" 2 и рече тържествено: "С Указ 243 президентът постановява: Възлагам на Бойко Методиев Борисов да състави правителство." 

Пременен в бутиков костюм, стопанинът на Бялата къща за пореден път призова към ново равнище на институционална и политическа стабилност и... най-неочаквано пое ролята на конферансие. Нещо като водещ, който дава думата на участниците в концерта. Някой ще каже: защо неочаквано?! Очевидно хората от протокола му не бяха предвидили журналистите да зададат въпроси към новия премиер, за да се знае какво по-точно се случва зад дебелите стени на властта. Навярно затова нямаше микрофони за репортерите, нито за мандатоносителя. Обаче той, в желанието си да убеди народа как оттук насетне трябва все повече да му съчувства за предстоящото затягане на коланите, най-изненадващо за президента пожела да говори.

Въпросите заваляха като лавина: ще има ли трети партньор в политическия договор, ще бъдат ли изпълнени исканията на АБВ за социални реформи, какво по-точно пише в програмното споразумение и прочее.

И тъкмо Борисов да открехне малко завесата, домакинът, изпълняващ ролята на конферансие, благодари за вниманието. Сиреч, край на спектакъла. Така, макар поканени на инак важното събитие, репортерите не успяха да си свършат работата. Те не зададоха най-важните си въпроси: С цената на какви компромиси политиците сглобяват пъзела "правителство"? Какъв е приносът на президента в този нелек за държавата ни стрес тест, при който се сдобихме с кабинет долюбван, но и не дотам от европейските партньори на десницата? Дали заради лични сметки, или за да изолират вкупом ДПС от кокала, Борисов и сие все пак накрая приеха кръста на властта? Има ли представители на олигарсите в новия кабинет, както твърди политологът Огнян Минчев? Защо начело на трудните министерства застават лица без стаж в съответния ресор? И т. н.

Очевидно, президентът бе решил, че има право да даде антракт за пишещите и за снимащите. Поне докато са на негова територия. Добре само че тя му е отдадена временно от народа. Представете си само какво е било в главата на бащицата на нацията ни, когато след консултации с него лидерът на ДПС Лютви Местан обеща цели 600 дни подкрепа на кабинета. Ами че това е времето до президентските избори. В такъв случай как да не го разбере човек уважаемия г-н Плевнелиев? Нали сам Борисов рече, че няма да е кандидат за президент, ако правителството му удържи четиригодишния си мандат. Така, току виж птиченцето кацнало на президентското му рамо, отреждайки му още пет години като обединител на нацията. Съвсем отделен е въпросът как той разбира обединението.

Всъщност, за какво се консултира Плевнелиев с партийните лидери цяла седмица, след като пред очите на цяла България победителят в изборите водеше паралелни преговори с парламентарно представените партии, които не спряха да обясняват коя от тях е най-загрижена за бъдещето на България. Меглена Кунева дори отиде на крака при Бойко Борисов, а обяснението за пред публиката беше, че двамата уговаряли нейна визита в Брюксел, на която партията й ДБГ бе поканена да се присъедини в семейството на ЕНП. Реформаторите до последно не спряха да дават разнопосочни сигнали относно участието си в изпълнителната власт. Дърляха се и за това кой да е премиерът. Но накрая получиха своето.

То и Сергей Станишев направи жалки опити да убеди наследника си Михаил Миков БСП да участва в широка коалиция с ГЕРБ, само че удари на камък. АБВ дълго обясняваха как няма да подкрепят дясноцентристки кабинет, обаче накрая получиха дори вицепремиерско кресло, при това от квотата на ГЕРБ.

ДПС изигра някакво странно танго, което скоро едва ли ще му донесе силни икономически дивиденти, на каквито е свикнало. Патриотите останаха докрай праволинейни, обещавайки, че ще дадат експерти, но не и политически лица в правителството на Борисов.

И лидерът на ЕНП Жозеф Дол спешно долетя в София, за да обясни без особени аргументи кой не трябва да е в кабинета.

А Борисов разкри, че един от най-видните консерватори Джефри Ван Орден му се обадил по телефона, за да му предложи подкрепата на... ББЦ.

Излезе, че хаосът си е бил разпределен във времето.

Тогава на какво отгоре надпартийният президент трябва трупа негативи върху имиджа си? След изборите през 2016-а той има два пътя пред себе си. Или пак в политиката, или обратно към бизнеса. Обаче и в двата случая ще му е нужна благословията на политиците.

Facebook logo
Бъдете с нас и във