Банкеръ Weekly

Общество и политика

Държавни служители ли са българските свещеници?

Всички помним как на пресконференциите в началото на извънредното положение Бойко Борисов се възмущаваше от тези, които проявяват “бабаитлък” и не спазват ограничителните мерки. Но всъщност като същински бабаити се проявиха най-вече 14-те митрополити на Св. Синод на Българската православна църква с председател Негово Светейшество патриарх Неофит.

 

От началото на извънредното положение (13 март 2020 г.) и досега нашите миряни се причестяват в храмовете с една обща лъжичка. Всички други православни църкви издадоха най-разнообразни инструкции, за да се избегне общата лъжичка: затвориха храмовете, службите се излъчваха он-лайн, литургии се правеха само на открито и т.н. и т.н. Нашият Св. Синод се задоволи с едно Окръжно писмо от 30 март, нареждащо (между другите неща), причастие да се дава само на тези православни християни, които са се изповядали и свещеникът ги познава лично, но “чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен”!

Възприятията и настроенията на премиера

спрямо Българската православна църква обаче бяха съвсем противоположни на справедливата критика на част от обществото. Може би невъзможността на г-н Борисов да пътува в чужбина за известно време, му даде благоприятната възможност да усети мъдростта на православната религия. На пресконференция на 9 април той заяви, че не може да затвори църквите, защото “без Господа нищо не можем да направим”. Изобщо по изражението на лицето му се забелязваше едно непресторено-радостно умиление към Бога, което изпитва в началото всеки неофит (новопосветен, новообърнат) във вярата. Също така щедро прояви готовност да компенсира с каквото е необходимо, ако църквата продаде по-малко свещи и приходите й намалеят.

Щедростта на министър-председателя има солидно основание - Законът за вероизповеданията от 2002 г. и най-вече съществените му изменения и допълнения от 2018-та и 2019-та, които по мое убеждение са откровено лобистки. Практическото прилагане на въпросния норматив е “на ръба” да наруши разпоредбите на Чл. 6, Ал. 2 от нашата Конституция: “Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ... привилегии, основани на ... религия...”.

Как всъщност са уредени нещата

в Закона за вероизповеданията?

Държавата предоставя от бюджета субсидия на източноправославното вероизповедание, тоест БПЦ, мюсюлманското вероизповедание и регистрираните вероизповедания, “на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт”. При последното преброяване у нас през 2011-та самоопределилите се като източно - православни християни  са 76 %, като католици - 0,8 %, като протестанти - 1,1 % и като мюсюлмани - 10 процента. А бройката е:

- 4 374 135 души - източно-православни;
- 48 945 - католици;
- 64 476 - протестанти;
- 577 139 - мюсюлмани.

За вероизповеданията, които са над 1%, законът (чл. 28, ал. 2, т. 2) предвижда 10 лв. на едно лице. В нашия случай само католиците са под 1 процент. И е очевидно, че държавният бюджет не може да отдели такива големи суми - само за православните ще са необходими 43 741 350 лева! Ето защо в Чл. 28, ал. 3 е фиксиран един минимум, една долна граница от 15 млн. лв. за едно вероизповедание, което е над 1 процент.

Целият проблем се състои в това,

че 15-те млн. лв., гарантирани от закона, се изпълняват редовно и надлежно само за БПЦ! Протестантите например са 64 476 и тази бройка, умножена по 10 лв. за 1 лице, прави 644 760 лева. А годишната субсидия за тях в бюджета за 2020-та 160 хил. лева. Даже за Главното мюфтийство субсидията за тази година е по-малка от 15 милиона - 5 770 000 лева. Тоест, имаме нарушение на принципа на
“равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност”, залегнал в преамбюла на разглеждания нормативен документ.

Субсидиите се делят на текущи разходи и капиталови разходи. В Закона за вероизповеданията е предвидено заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията да се изплащат за сметка на текущите разходи. Като няма посочен максимален размер. Така че членовете на нашия Св. Синод - 15 на брой заедно с патриарха, могат да си гласуват каквито си пожелаят възнаграждения. Но за по-низшата степен свещонослужители в църквата - свещеници (попове), дякони, монаси и монахини, както и за църковнослужителите като клисари, певци, свещопродавачи и тези, които работят в администрациите, законът е предвидил максималните размери на основните месечни заплати.

Миналата и тази година премиерът Бойко  Борисов като един същински Зевс

изпрати “златни дъждове” на БПЦ.

За 2019-та субсидията беше 15 млн. лв., но още не беше минал януари и Св. Синод поиска спешно 5 млн. лв. за заплати. Веднага им бяха отпуснати. Тази година субсидията е 26 млн. лева. В тази сума за пръв път са включени и капиталовите разходи за най-големите ни манастири (за ремонти, текуща поддръжка, реставрационни дейности и др.). Но също и за пръв път капиталовите бюджетни средства, макар и по специални целеви сметки, се трансферираха на Св. Синод чрез Дирекция "Вероизповедания" към Министерския съвет, поради което така и не стигнаха до манастирите. Според PR-ът на Св. Синод, 26-те млн. лв. няма да са достатъчни дори за заплатите на свещениците!

Този месец - на 2 юни, премиерът посети игумена на Рилския манастир епископ Евлогий. Веднага на следващия ден, на първото заседание на правителството след извънредното положение, бяха одобрени 1 800 000 лв. допълнителни разходи от бюджета, разпределени на 4 манастира и на Софийската духовна семинария. А на 3 юни се появи съобщение на официалния сайт на БПЦ, озаглавено “Министерският съвет възстанови субсидията на ставропигиалните манастири”. Каква наглост! На практика се възстановява това, което Св. Синод е прахосал.

В последна сметка похвално е, че в тези трудни времена бюджетът има резерви да финансира манастири, които са светини за българския народ. Но също така е съвсем резонно да се търси и

финансова отговорност на Св. Синод.

А сега Дирекция "Вероизповедания" към МС "може" (такава е думата, употребена в Закона за вероизповеданията) да контролира усвояването на субсидиите, но само въз основа на обобщени справки.

Съгласно Конституцията, църквата е отделена от държавата. В същото време тя е прикрепена към финансовото проявление на държавността, към държавната хазна. Държавният бюджет е закон и на тази основа , и във връзка със Закона за вероизповеданията, българските свещеници са de facto на държавна издръжка. Те са квази-държавни служители. И месечните им заплати са приравнени към средните стойности на заплатите на учителите.

От друга страна Уставът на Българската православна църква изброява около десетина собствени източници на приходи - дарения, продажба на свещи, дивиденти, наеми и др. Всеки от нас е плащал и такси на свещеник за извършването на св. кръщение, църковен брак,  опело, молитви, водосвети, освещавания и мн. други. Размерът на таксите се определя от Св. Синод, но засега поне аз не ги намирам публикувани в официалния сайт на църквата.

При такова щедро държавно субсидиране обаче той е длъжен в най-къс срок да изготви единен, хармонизиран и изчерпателен ценоразпис за църковните такси, плащани от нас миряните, и да осигури прозрачността и разпространението му.

Иван Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във