Банкеръ Weekly

равносметка

Държавата толерира осигурителния дефицит

Ожесточените, но нецеленасочени дебати в парламента, белязали обсъждането на приетия оптимистичен бюджет на държавното обществено осигуряване за 2013-а, за пореден път показаха, че политическата ни класа е твърде късогледа. Депутатите отказват да се вгледат в глобалните проблеми, а се ровят в дребните детайли. Управляващи и опозиция се счепкаха за увеличението на пенсиите, замразяването на майчинските и индексацията на доходите, вместо да търсят начини как да елиминират очаквания 3.5-милиарден дефицит в осигурителната система. Резервите в това отношение са огромни, стига държавата да предприеме адекватните мерки, с които да запълни течовете от милиарди левове. Ако правителството успее да се пребори със сивия сектор, да намали безработицата, да накара бизнеса да осигурява служителите си върху реалните заплати, балансира осигурителните прагове и създаде условия на майките да се връщат на работните си места, към държавната хазна и пенсионните фондове ще потекат далеч повече пари. И тогава няма да търсим смешните 15 млн. лв. за повишение на детските.


Най-големи са щетите, които икономиката ни и конкретно държавният бюджет търпят от


твърде високия дял на сивия сектор

Неотдавнашно изследване на Асоциацията на индустриалния капитал разкри, че според работодателите 36.8% от българския бизнес не плаща данъци и не осигурява служителите си, а по мнение на служителите пък процентът дори надвишава 41. Най-близо до сивата гама се оказват секторите електротехника и електроника, парфюмерия и козметика, както и полиграфията, следвани от строителството, туризма и здравеопазването. В същото време средноевропейското равнище на сивата икономика е 15 процента.


Посоченият резултат е по-фрапантен дори от публикуваните през март 2012-а данни в доклада на Европарламента. Там България е определена като страната с най-голям сив сектор в общността. Евроекспертите изчислиха, че 35.3% от общия продукт на българската икономика не е бил обложен с данъци, в резултат на което хазната ни е загубила 3.7 млрд. евро само през 2009-а. Ако съотнесем тази цифра към очаквания БВП за 2013-а, ще излезе, че догодина бюджетът ще бъде ощетен с поне 4 млрд. евро. А с тях държавата спокойно би могла да компенсира липсващите пари за осигурителни и социални плащания.


В борбата със сивия сектор положителна, но недостатъчна бе стъпката с последните корекции в Закона за обществените поръчки, с които вероятно непрозрачните, нагласени процедури ще намалеят, а бизнесът ще вземе глътка финансов въздух. Служителите обаче смятат, че много по-ефикасно би било премахването на


разплащанията в брой за над 15 000 лева

nbsp;


и честите съвместни проверки на Главната инспекция по труда и приходната агенция за недекларирана заетост.


Някакво решение е и подготвяното инкриминиране на неплащането на данъци и осигуровки. Бюджетната комисия към парламента вече изпрати за становище до бизнес организациите проектозакона за допълнение на Наказателния кодекс, предвиждащ затвор и глоби за некоректните работодатели. Но залегналите в текстовете му санкции - глоба до 5 хил. лв. и затвор от една до шест години за бизнесмени, невнасящи здравни и социални осигуровки, обаче изглеждат твърде меки. Защото отсега е ясно, че никой няма да отиде зад решетките, а работодателите ще предпочитат да плащат глоба от 2-3 хиляди лева, вместо да осигуряват служителите си за 10 пъти по-голяма сума на година.


Другият генерален проблем е галопиращата безработица, срещу която явно никакви временно действащи мерки и програми за заетост не помагат. Съдейки по статистиката на Евростат, без работа у нас до края на 2012-а ще бъдат към 13% от българите, а по последни данни на Агенцията по заетостта 372 хиляди души са регистрирани в бюрата по труда. Това на практика означава, че неофициално безработните са минимум половин милион души. Голяма част от останалите на улицата прекъсват регистрацията си в бюрата, след като изтече периодът да вземат социални помощи.


Страшна е ситуацията и с младежката безработица, където сме сред лидерите в Европа и гоним 40-процентната бариера. От Брюксел дори изчислиха, че загубите за българската икономика от младежи, които нито учат, нито работят, са


около 2% от брутния вътрешен продукт

nbsp;


От НОИ казват, че един зает допринася с 6226.9 лв. за икономиката ни. Така че, ако успеем да намалим безработицата само с около 100 хиляди души и я сведем на практика до официалните данни, в държавния бюджет ще влязат минимум 600 млн. лева. В доклада за икономическа свобода през 2012-а и институтът Фрейзър ни препоръчва да се фокусираме именно върху заетостта и откриването на нови работни места, вместо безсмислено да детайлизираме регламентите в Кодекса на труда. Освен това експертите допълват, че предприятията ни трябва да спрат практиката насилствено да разпростират колективните трудови договори.


Всевъзможните прагове и прагчета също не играят в полза на общественото осигуряване. Заради едни 30-40 млн. лв. от повишените минимални осигуровки по икономически дейности за 2013-а повечето от браншовете в икономиката ни ще изпитат сериозни проблеми заради спада в продажбите си, по-скъпите горива и електроенергия. Следващата година ще е критична за редица малки и средни предприятия, които ще са принудени или да съкращават персонал, или да фалират. И при двата случая хазната ще загуби много повече от посочената по-горе сума. Най-застрашено от крах е горското стопанство, където нискоквалифицираните работници ще се осигуряват на заплати между 400 и 650 лева. И бездруго това е един от секторите, който най-трудно се контролира, а сега вероятно незаконната сеч ще нарасне в пъти. Ударени с по-високи прагове бяха също така селското и рибното стопанство, растениевъдството, животновъдството и ловът, производствените работници, операторите на машини и съоръжения, търговците, леката промишленост и кой ли още не.


Дори и хотелиерите и ресторантьорите ще плащат между 1 и 5% по-високи минимални осигуровки на над 40-те хиляди заети в сектора, въпреки че претърпяха огромни загуби от забраната за тютюнопушене. Така че административното регулиране на осигуровките не разрешава, а само задълбочава проблемите и затова е необходимо да бъде напълно премахнато. Същото в още по-голяма степен се отнася до облагаемия таван. Независимо че бе вдигнат от 2000 на 2200 лв. и това повишение ще донесе допълнителни 43.8 млн. лв. в НОИ, не е ясно, защо въобще съществува. С него на практика държавата стимулира хората с най-високи доходи да ги укриват законно. А точно този таван е вързан и с максималната пенсия, която при все че вече е 770 лв., не отговаря на осигурителния принос на хиляди пенсионери.


Особено неуместен ход бе вдигането от 1 януари на минималния осигурителен праг на


420 лв. за самоосигуряващи се

nbsp;


с доход до 5400 лева. Като цяло това са или търговци на дребно, които ще бъдат подтикнати да крият обороти и да преминават към сивата половина, или свободни професии, които ще забравят да декларират приходите си и да правят месечни отчисления от над 100 лв. към хазната. Много от фриленсърите получават заплатите си чрез международната система за трансфер на пари по интернет PayPal и могат с ловки маневри да останат невидими за данъчните, така че повишението на осигуровките съвсем няма да ги стимулира да бъдат коректни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във