Банкеръ Weekly

Общество и политика

Държавата точи 100 милиона от фирмите

Дори Националният статистически институт не можа да си изкриви душата и отчете, че за година безработните са се увеличили с 10% и вече достигат рекордните 400 хил. души. Независимо от плачевната ситуация на пазара на труда синдикатите и работодателските организации продължават да договарят повишения на минималните осигуровки по икономически дейности за 2013 година. Досега споразумения са постигнати за 49 от 85 професии, като преговорите ще продължат до края на август. Бизнесът алармира, че повечето сектори на икономиката изпитват сериозни проблеми заради свиващите се продажби, по-скъпите горива и електроенергия. Въпреки това социалните партньори предприеха рисковия ход да вдигат осигуровките. Което означава, че следващата година ще е още по-критична от сегашната и много малки и средни предприятия или ще трябва да съкратят персонала, или просто да фалират. За сметка на тях обаче отдавна фалиралото държавно обществено осигуряване ще гушне над 100 млн. лв. от увеличените осигурителни прагове, без да се интересува особено как щe го понесат работодателите и служителите. Така с пари от изнемогващия бизнес министър Симеон Дянков ще попълни част от дупките в социалната хазна, за да му излезе сметката след повишените заплати и осигуровки на чиновниците.


За икономическите дейности с най-много работници и служители


ще е предизвикателство да оцеляват

nbsp;


с по-високите минимални осигуровки. Търговците на едро и дребно, включително и тези на автомобили и мотоциклети, които плащат заплати на 380 хил. души, ще внасят с 11% повече в социалната хазна. За 39 хил. нискоквалифицирани продавачи осигурителният праг се вдига от 390 на 410 лева. Само от този 5-процентен марж социалното осигуряване ще прибере над 2 млн. лева. С възможното повишение средно с 5% за всички заети в сектора, чиято базова минимална заплата е около 450 лв., сумата би скочила до около 30 млн. лева.


За други 100 хил. работещи в производството на облекло и трикотажни изделия минималната ставка нараства с 15 на сто, независимо че първоначалната договорка бе увеличението да варира около 10-те пункта. При средно минимално осигуряване от 400 лв. това означава още 15-16 млн. лв. за държавата.


Стотина хиляди са и заетите в леката промишленост. Те ще платят лепта със същото повишение, като и оттук бюджетът ще се запълни с допълнителни 15-тина милиона.


Най-застрашен от крах

nbsp;


е горският отрасъл. Там бе постигната договореност за 35-процентно увеличение на осигуровките на нискоквалифицираните работници, които са една трета от всички изкарващи прехраната си в сектора. Справка за минималните доходи, валидни за 2012-а, показва, че според спецификата на работата си горските внасят в НОИ осигуровки на база между 296 и 478 лева. След повишението минималните заплати ще са в рамките на 400-650 лева. А след 17-18-процентното увеличение за специалистите и ръководителите в бранша те вече ще се осигуряват на ставки между 590 и 807 лева.


В селския бизнес също ще се лее пот. Там работниците, заети в производството, ще се осигуряват върху 10-11% по-високи суми. Техните минимални осигурителни вноски досега бяха върху 270 до 440 лв., а след повишението те ще се формират върху суми от 300 до 489 лева. По груби сметки - при около 194 хил. заети в селското, горското и рибното стопанство, поне


50 хил. ще попълват бездънната каца

nbsp;


на националното осигуряване с близо 25 лв. месечно отгоре, разделени между работодателя и работника. Така само за година ще се събере немалката сума от около 25 млн. лв., от които 15 млн. лв. ще легнат върху плещите на бизнеса. Отделно доходите в селското стопанство ще пострадат и от замразените цени на основните хранителни стоки, което означава, че земеделците и фермерите ги очакват тежки времена.


Между 5 и 11% ще е и увеличението на минималните прагове в растениевъдството, животновъдството и лова, където са заети повече от 55 000 души. Най-много ще плащат на държавата квалифицираните работници и операторите на машини и съоръжения, които досега се осигуряваха съответно върху 396 и 526 лева. Ставката в тези три сектора се очаква да скочи с 9.6 процента. При среден минимален осигурителен доход от около 450 лв. това означава 6.62 млн. лв. повече в държавната хазна през 2013-а.


За хотелиерството, ресторантьорството и туристическата агентска дейност е предвидено увеличение на минималните осигуровки с 1 до 5 процента. С 45 лв. отгоре ще плащат мениджърите, с 20 лв. - специалистите, помощният и административният персонал е натоварен с 15 лв., а квалифицираните и неквалифицираните работници ще вадят по 5 лв. повече. В тази сфера са ангажирани към 113 хил. души, като повече от половината (73 хил.) досега се осигуряваха под прага на дейността си. От тях държавата вече си е гарантирала допълнителен приход от 1 млн. лв, а ако допуснем, че до края на месеца синдикатите и работодателите се разберат праговете за всички да скочат, то този приход най-малкото ще бъде утроен. На практика хотелиерите и ресторантьорите за пореден път ще са принудени да бръкнат в джобовете си, след като управляващите, първо, ги накараха да инвестират маса пари в клетки за пушачи, а после изгониха половината им клиенти със забраната за тютюнопушене на закрито, нанасяйки им огромни щети.


Цели 20 млн. се чакат от здравеопазването

nbsp;


Най-шоково ще е увеличението през 2013-а за около 3000 души, работещи в зъботехническите лаборатории, които ще плащат 19.5% отгоре. Болниците ще трябва да поемат нов осигурителен праг за медицинските сестри, акушерките и началниците на клиники и отделения. За първите, които са около 23 хил., ръстът е между 6.3 и 8.9% и отговаря на минимална заплата от 447 лева. Увеличението на праговете за шефовете пък е с 13.2% и ще достигне 950 лева. Повече ще плащат и ветеринарите.


Със 7.4% се повишава осигуровката за производителите на хартия, които наброяват 10 хил. души. Подобно е положението и при производството на дървен материал, изделия и мебели, където ще се плаща със 7.1 процента отгоре.


Въпреки кризата, която преживяват търговците и производители на мебели, и оттам ще дойдат поне около 2 млн. лева.


За работещите в АЕЦ Козлодуй

nbsp;


тецовете и други съоръжения, свързани с производството, преноса и разпределението на електрическа енергия, увеличението е с над 5 на сто и ще засегне машинните оператори и монтажниците, които са към 20 хил. души. С други думи, ето още няколкостотин хиляди от осигуровки.


При ремонта на компютърна техника, лични и домакински вещи, както и при други персонални услуги е набелязано увеличение от 3.5 на сто за помощния персонал, който е към 10 хил. човека. Колкото до охранителите и следователите, те сами могат да разследват защо във фишовете им за заплата осигуровката ще е с над 7% по-висока.


Професионалистите, свързани с пощите, жп транспорта и строителството на пътищата, засега могат да си отдъхнат - осигурителният им доход се запазва на нивата от тази година. По закон обаче социалният министър Тотю Младенов може да наложи


административно увеличение

nbsp;


във всички недоговорени сектори, което да покрива средния ръст на споразуменията.


Интересното е, че Европейската комисия препоръча на правителството да ограничи административното въздействие върху доходите, за да се постигне баланс между цената на труда за нискоквалифицираните работници и мерките за намаление на сивия сектор. В този ред на мисли работодателските организации пък настояват да се установи колективно договаряне на ниво предприятие, за да се отчете икономическото състояние на всяко от тях


Какво точно ще предприеме министър Тотю Младенов не се знае, но социалното осигуряване пак взе своето. Главно за сметка на частния бизнес.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във