Банкеръ Daily

Заради безхаберието на ГЕРБ и проклетията на ВМРО

Държавата презря неправителствения сектор като партньор

Според чл. 4, ал. 2 от Конституцията, държавата "гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество".

 

Къде мирно, къде бурно от влизането в сила на основния закон -  13 юли 1991 г., минават цели две десетилетия, през които на неправителствения фронт не се случва нищо кой знае какво обезпокоително. Който иска работи, когато на управляващите нещо не им изнася, реагират стандартно - или обявяват фактите за манипулирани, или просто не им обръщат внимание.

През 2011 г. Българският център за нестопанско право (БЦНП) започва

целенасочена кампания

за създаване на единна стратегия за държавна подкрепа на неправителствените организации (т. нар. граждански сектор). Центърът е видял добри примери за подобно взаимодействие в страните от Централна и Източна Европа и не вижда нищо лошо те да бъдат адаптирани и приложени у нас.

Цел № 1 - приемане на Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България - е постигната изумително бързо. За нашите географски ширини, естествено.

През януари 2012 г. екипът на БЦНП и министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, инициират обществена дискусия за необходимостта от държавна политика, подкрепяща развитието на гражданското общество.

Месец по-късно - през февруари,

със заповед на премиера Борисов

е създадена смесена работна група, чиято основна задача е да разработи цялостна визия и стратегия за развитието на гражданския сектор.

През май проектостратегията е публикуван за обществено обсъждане, през юни е организирана публична дискусия по темата, а на 5 септември Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България за периода 2012-2015 г. е приета с решение на Министерския съвет. Приети са и други два ключови документа - Визия за създаване на Механизъм за финансиране на гражданския сектор и План за изпълнение на мерките по Стратегията.

Оттук нататък започва такова размотаване, че днес малцина си спомнят не само за стратегическата Цел № 1, но и за останалите фундаментални намерения. Само един пример.

Органът, който трябва да следи и координира изпълнението на Стратегията е наречен Съвет за развитие на гражданското общество. По дефиниция той е помощно звено към премиера, чиято дейност трябва да се подпомага от администрацията на Министерския съвет.

През 2016 г. основните постулати на Стратегията са "вкарани" в Закона на юридическите лица като самостоятелен раздел - "Подпомагане и насърчаване от държавата". Разпоредбите на "съответния" чл. 4 (общо 12 алинеи) са обнародвани в бр. 74 на "Държавен вестник" от 20 септември 2016 г. и

влизат в сила на 1 януари 2018 година.

Нито в буферния период, нито по-късно обаче никой не се сеща нито за стратегически дефинирания Съвет за развитие на гражданското общество, нито за задължението на правителството да го учреди и да осигури пари за физическото му съществуване.

Дългоочакваното правителствено пробуждане се случва чак през май 2020 г. - в разгара на пандемията. "Събитието" е толкоз изненадващо, че никой не си задава логичния въпрос то има ли нещо общо с протестите и връзва ли се по някакъв начин с все по-осезаемото усещане за политическа криза и предсрочни парламентарни избори.

Нещо повече. Разчупването на ледовете е толкова внезапно, че никой не се сеща, че въпросният съвет е създаден и узаконен заради Стратегията за развитие на гражданското общество, престанала да действа още през 2015 година. За сметка на това изборът на членовете на Съвета протича по сложна процедура и... под диктата на държавния чиновник:


  • разработена е електронна платформа за национално гласуване, поддържана от Министерския съвет;

  • изборна комисия към Министерския съвет одобрява кои от неправителствените организации, регистрирали се в платформата, имат право да гласуват;

  • въпросната комисия одобрява и кои НПО имат право да бъдат избирани.

Резултатът е странен. В България са регистрирани около 20 000 неправителствени организации, от които реална дейност развиват не по-малко от 4500-5000 фондации и сдружения. От тях обаче

през правителствената цедка

минават само една-две шепи НПО-та: с право да избират са подбрани 379 неправителствени организации, от които само 123 са заявили желание да бъдат избирани за членове на Съвета.

Крайният резултат е известен - в Съвета влизат 7 сдружения и 7 фондации:


  • "Български дарителски форум",

  • "Асоциация на европейските журналисти – България",

  • "Асоциация на парковете в България",

  • "Българска асоциация за алтернативен туризъм",

  • "Български червен кръст",

  • "Български хелзинкски комитет",


  • „Еквилибриум“,

  • „Български фонд за жените“,

  • „Български център за нестопанско право“,

  • „За нашите деца“,

  • „Заедно в час“,

  • „Карин дом“,

  • „Работилница за граждански инициативи“,


  • „Светът на Мария“.

За другия краен резултат всички мълчат: Съветът за развитие на гражданското общество в България

отново не е конституиран,

а администрацията на Министерския съвет не му е намерила офис, не му е осигурила техника и финанси. Нищо, че председател на този Съвет е вицепремиерът Томислав Дончев, а конституирането му е задължително по силата на закон.

Тъжната истината лъсва едва преди няколко дни, когато 14-те "съветнически" организации изпращат отворено писмо до президента Румен Радев и служебния министър-председател Стефан Янев, в което "изразяват надежда Съветът за развитие на гражданското общество да бъдат възможно най-бързо конституиран".

По този повод Красимира Величкова – директор на Сдружение „Български дарителски форум“, обясни специално за "БАНКЕРЪ" причината, поради която

кабинетът "Борисов 3" е отказал

да изпълни разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, т.е. да конституира Съвета.

Оказа се, че в дъното на този произвол стоят вицепремиерът Красимир Каракачанов и "воеводите" му от ВМРО, които изобщо не били съгласни със съществуването на подобна структура. А мнението им натежало, защото били коалиционен партньор на ГЕРБ... с бъдеще - предвид предстоящите (и тогава, и днес) парламентарни избори.

Дали да се чудим къде остана древната максима, че хубав или лош, законът трябва да се изпълнява? Или просто да се доверим на инстинкта си, че открай време за българския политически елит единственото развито гражданско общество е... селяндурското?

Facebook logo
Бъдете с нас и във