Банкеръ Weekly

Общество и политика

Държавата на паразитите

Не българи, а паразити са започнали да населяват милата ни Татковина. Всеки иска държавата да му осигури прилични доходи (под формата на помощи, добавки и надбавки), но никой не иска да работи. Най-добре, ако може да му плащат затова, че си стои в къщи. Тези, които все още вярват, че трябва да се трудят, за да изкарат пари и да живеят нормален живот, пък започват да приличат на истински балъци - не стига, че с техните данъци се финансират всички социални помощи, ами държавата се отнася с тях като с втора категория хора.


На тези мисли ме наведе тазседмичната олелия около детските надбавки и коментарът на заместник-министъра на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Въпросната госпожа заяви следното: Тези, които имат нужда от по-голяма подкрепа, трябва да я получат. Тези, които нямат нужда от подкрепа и се справят сами, няма нужда държавата да им дава въпросните 35 лева. Кой и как ще определя нуждата не е ясно, но посланието е кристално ясно - храна за паразитите ще има, та дори и в повече, а работещите да си гледат работата.


Това че държавата се грижи (колкото може) за едни деца, а на други е обърнала гръб, няма да го коментирам. Няма да засягам и въпроса с малцинствените групи, които имат привилегията да не плащат данъци и сметки за комунални услуги, да не пращат децата си на училище, но да получават всички възможни помощи. Ще направя обаче една съвсем простичка сметка. Да приемем, че едно софийско семейство с две малки деца има общ брутен месечен доход 1400 лв. (чисто 1100 лв. ). Тези хора ще получат 70 лв. детски надбавки, ще вземат помощи за отопление, хранителни добавки (от ЕС, от ДФЗ, и от БЧК) и още редица други бонуси. И най-важното - заради това, че спадат в графата социалнослаби , ще имат преднина в общинските детските ясли и градини, където таксата за едно дете е 50-60 лева. С други думи, разполагаемите им средства на месец биха били далеч над 1100 лева.


Какво обаче се случва с другото семейство, което има доходи от 2000 лв. (чисто 1560 лв. ) и според държавата е много богато. То не получава надбавки за децата, не взима и никакви други социални помощи. А най-лошото е, че няма никакъв шанс за общинско детско заведение, което автоматично означава - частна градина или бавачка. И двата варианта са около 500 лв. на месец за дете. Сами си направете сметката с колко пари остава това иначе много богато семейство.


Разбира се, може майката да остане в къщи и да си гледа децата. Тогава доходът ще падне, ще се включат социалните дажби и изведнъж ще се окаже, че е по-рентабилно да си безработен. Ето как една жена бива принудена да стане паразит.


Големият проблем е, че все повече хора предпочитат да живеят по този начин не защото са мързеливи и не им се работи, а просто защото така е по-изгодно. Неслучайно от 1 януари Латвия отряза почти всички социални помощи, за да върне хората към пазара на труда. За жалост не вярвам, че това може да се случи и у нас. Българските политици разчитат единствено на гласовете на тези, които хранят. Останалите, които се оправят сами, никога не са им били приоритет.


И накрая ще си позволя един съвет към заместник-министър Симеонова и всички управници. Вместо да делят хората на такива, които имат нужда, и такива, които се оправят сами, да погледнат как е решен въпросът в някои от най-развитите страни. Един пример, който би имал огромен ефект у нас е да се дават детски надбавки само за първите три деца, а при повече да се спират всички помощи. Логиката е, че щом едно семейство е решило да има голямо потомство, значи разполага и с необходимите средства да го отгледа. Така обаче се спира кранчето за всички онези, които раждат деца само за да получават държавните субсидии. По този начин ще има и повече пари за останалите. На това му се казва демографска политика. А такава у нас няма!

Facebook logo
Бъдете с нас и във