Банкеръ Daily

Тайните на Северното Черноморие

Дуранкулак привлича с 90 века история и дива природа

Изглед към Дуранкулашкото езеро, зад него се вижда Черно море.

Почивните дни и топлото слънце ни теглят навън - да обуем туристическите обувки и да вземем раницата или да се качим на колата и да запрашим нанякъде. По-дългата ваканция около Великден ни дава възможност да стигнем дори до другия край на България. Например...

Дуранкулак. Малкото селце е крайната североизточна населена точка в България, последното село на българското Черноморие преди северната граница. Центърът му се намира едва на 6 км южно от границата с Румъния и на 3 км по права линия навътре в сушата от Черно море. Като най-източно разположено селище на България (489 км на изток по въздушна линия от София), Слънцето изгрява (съответно - залязва) приблизително 18 минути по-рано, отколкото  в София,  Благоевград,  Враца  или Видин.

Дуранкулак е най-голямото село в община Шабла по брой на жителите (331) и по землището си от почти 30 km².

Едно тресавище, успоредно на морския бряг, възпрепятства прекия достъп от Дуранкулак до морето по права линия или от юг. Затова достигането до морето е възможно единствено чрез заобикаляне на въпросната мочурлива преграда северно от блатото. По този начин най-кратък е пътят малко след северния край на селото до къмпинга на Дуранкулак - "Космос" (на 4 км от центъра на селото). Изграден е през 60-те години на ХХ век и е бил посещаван изключително от почиващи от тогавашната Чехословашка република. Чехословашки са и едностайните бунгала със санитарен възел, които още се намират на територията на къмпинга.

От тази точка са достъпни два плажа, единият на север, а другият на юг. Освен към къмпинга има и други подходи към морето, всички те още по̀ на север.

Дуранкулак е на крайбрежния международен път Е-87. Разстоянието Дуранкулак - Варна е точно 100 км, а Дуранкулак - Констанца е около 60 километра. Разстоянието от София по автомагирстрала "Хемус" е 560 километра. 

Землището на Дуранкулак е населявано 90 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България, изравнявайки го по археологическо значение с Варна, София, Караново (Сливенско), Градешница (Врачанско) с. Телиш и тези най-стари селища в България, които съществуват непрекъснато от толкова отдалечена епоха, като ранния неолит

Дуранкулак е най-значимият зърнопроизводителен център между Шабла и границата с Румъния, тук е и граничният пункт със северната ни съседка със специфичните търговски и други дейности, необходими за първо/последно селище на българска територия на основна европейска магистрала.

В землището на Дуранкулак са най-големите плажове на север от Шабла и свързани с тях известни природозащитни и научни обекти.

Езерото, блатото и заблатената долина до с. Ваклино, както и двата плажа от границата с Румъния до с. Крапец са обявени за защитена територия.  Дуранкулашкото езеро заедно с Шабленско-Езерецкото езеро е единствения крайбрежен лиман (плитък залив (езеро или естуар), образуван при устието на река) по българското Черноморие със запазен естествен характер. Около южните брегове на езерото се намират останки от някогашни първични степи, един от най-редките видове екосистеми в България. В района на езерото се срещат 5 ендемични растения за Балканския полуостров и други 27 вида с важна международна и национална консервационна значимост.

Тази територия – влажна зона (територия по Рамсарската конвенция), е в оста на пътя на сезонна миграция на птиците "Виа Понтика", с което тя е от национално, общоевропейско и световно значение. 

Дуранкулашко езеро и близките Шабленски езера формират заедно най-многочисленото съвременно зимовище на застрашената от изчезване в световен мащаб червеногуша гъска. Най-голямо е значението на мястото за опазване на птичата фауна като зимуващите популации на четири вида водолюбиви птици (малък корморан – Halietor pygmeus, голяма белочела гъска – Anser albifrons, сива гъска – Anser anser и червеногуша гъска – Branta ruficollis). Тези птици имат главна заслуга за международното признание на влажната зона като Рамсарски обект.

Природният комплекс осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Мястото е широко известно в страната и особено в чужбина, включително на множество международни организации, занимаващи се с наблюдение и изучаване на птиците и/или опазване на дивата природа.

Езерото е и единственото в България доказано находище на див шаран.

Големият остров - Дуранкулак, известен сред специалистите като "Европейската Троя" и "Езерният град", е първият палеоисторически музей на открито в България. На това знаково за световната и европейската история място са открити:
- находки от палеолита (над 100 века пр. Хр.),
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр. Хр.),
- първите каменни градежи в Европа (51 век пр. Хр.),
- най-старото обработено злато в света (50 век пр. Хр.),
- първи наченки на писмени знаци в човешката история (50 – 48 век пр. Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост,
- най-ранните форми на парично-разменни ценности (50 – 48 век пр. Хр.),
- тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55 – 54 век пр. Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна култура Хаманджия.

 

Кухня

Дуранкулак е известен със своя вид Рибена чорба по местна рецепта, в която основните продукти са няколко вида риба и вода от Дуранкулашкото езеро, а подправките за нея и „саламуриката“ – редки за Добруджа билки от дерето в селото и специален сорт местен „пипер“ (чушки). Тя не е бистра като на повечето други места – „Гръцка“, „Дунавска“ и пр. рибена чорба, а по-гъста и с по-наситен вкус.

Дуранкулак е прочут и със своя хляб.

Facebook logo
Бъдете с нас и във