Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДРУГОТО ЛИЦЕ НА БСП

Да работиш в екип означава да губиш половината от времето си, за да обясняваш на останалите къде грешат, твърди създателят на квантовата психология Стивън Волински. Партийната работа е също работа в екип. В БСП обаче подобно правило явно не се прилага, а и едва ли някой е правил опити. В столетницата не само не си обясняват къде грешат, но и избягват да признаят, когато са сгрешили. Вероятно затова работата в екип все повече започва да куца. Особено след като левицата влезе в коалиция с НДСВ и ДПС, което голяма част от нейните членове не желаеха. Различни мнения се чуват все по-често от редиците на БСП, а двете й лица - на партията, която обещаваше преди изборите, и на ръководството й, което изпълнява след изборите - не са просто различни, а диаметрално противоположни.

По-малко от три месеца във властта бяха достатъчни, за да избухнат първите сериозни скандали в БСП. Причината е политиката на кабинета Станишев, която раздвои мненията на депутати и министри, а като следствие - и партийната маса.
Партията обещаваше активна социална политика, а днес представителите й в кабинета увеличават шоково цените. Партията обещаваше да разследва сделката с автомагистрала Тракия, а по-късно партийният министър заяви, че няма друга алтернатива... Всеки обещаваше нещо от името на партията и след това пак така се оказваше, че става точно обратното. И избиратели, и депутати започнаха да се изнервят.
Двете лица на БСП се появяват все по-често, едното все по-често отрича направеното или обещаното от другото. Всички помнят искането на социалистите заради АЕЦ Козлодуй да се отложи подписването на присъединителния договор с ЕС, който стана факт на 25 април 2005 година. Идеята бе, че има възможност да се спасят III и IV блок на АЕЦ Козлодуй. Но те не само не бяха спасени, а част от ръководството на партията направо отрече възможността това да стане.
Подложен на чести критики и нарастващо вътрешнопартийно недоволство, неотдавна премиерът Сергей Станишев призна, че БСП не е в състояние да извърши в пълния си обем онова, което е обещала. Но проблемът на левицата не е само в разминаването между обещанията и реалността. Ръководството на партията откровено се опитва да заглуши недоволството на собствените си членове, третирайки ги просто като партийна маса, на която не й е нужно да знае да участва в изработването на решения или да изказва мнение. Подобно отношение стана причина за размяна на остри реплики в публичното пространство между министър Румен Овчаров и депутата Костадин Паскалев. Ядосан, че си е позволил да го критикува, Овчаров обвини Паскалев в кариеризъм и в подготовка за завземане на властта в партията.
Всъщност липсата на равнопоставеност между елитите в БСП и хората, които трябва да ги подкрепят, става все по-изявена. Противно на приказките за свобода на мненията, диалогичност и отвореност левицата става все по-авторитарна партия, в която няма място за партийна критика, пък била тя и градивна.
Елитът на социалистите, който осем години чака момента да се завърне във властта, не търси дебат с членската маса, а се отдалечава все повече от нея. Май забравя, че привилегията да се вози в министерските мерцедеси и беемвета е само за четири години, а може да бъде и скъсена. Ръководството на партията открито игнорира мнението и на депутатите, и на партийните членове, а симпатизантите изобщо не ги пита. То наказва различното мнение в партията, както направи с бившия шеф на Генералния щаб на Българската армия ген. Любен Петров. На последния пленум преди изборите той предвидливо зададе неудобните за ръководството на БСП въпроси, които поради липсата на отговори всеки партиен член продължава да си задава в кафенето, вкъщи сред роднините, в автобуса или в разговор с непознати. От подобен род е и развихрилата се в последната седмица драма между кадидатката за кмет на София Татяна Дончева, члена на ВС на БСП Божидар Димитров и партийното ръководство...
Примерите за казаното, обещаното и отреченото от БСП, особено през последните пет-шест месеца, са много. Например по въпроса за разполагането на военни американски бази на територията на страната. Докато бившите министри Соломон Паси и Николай Свинаров обясняваха колко много ще спечели страната ни от присъствието на чуждите войници на наша територия, БСП даваше разнопосочни сигнали по темата, без да заема становище. Такова впрочем няма и до момента, въпреки че БСП вече е управляваща партия и би трябвало да има по-ясна позиция по въпроса. По-прагматичните червени депутати още преди изборите си даваха сметка, че разполагането на базите ще укрепи отношенията със САЩ, но, от друга страна, по-националистически ориентираните знаеха, че противостоенето на идеята ще привлече гласове в полза на партията и затова се обявиха против евентуалното чуждо военно присъствие.
Не беше толкова отдавна и времето, в което партийният елит бе обявил подкрепата си за НАТО, а голяма част от симпатизантите и членската маса бяха против. Всички помнят и вътрешнопартийните брожения, когато се издигаше кандидатурата на Сергей Станишев за министър-председател. Хора, които подкрепиха избирането му за лидер на БСП и са в близки отношения с него, заявиха, че не става за премиер. Депутатът Янаки Стоилов и стратегът-ветеран Александър Лилов бяха категорични, че това не бива да се случва. Подкрепиха ги и депутатките Евгения Живкова и Татяна Дончева.
БСП е модерна партия. В хода на дискусията при нас винаги са се чували и ще се чуват различни мнения, оправдават се от ръководството на БСП. Различните мнения обаче определено не са просто част от хода на дискусията и показват все по-голямото разграничение между партийния елит и ръководството. Едва ли някой ще забрави и разнопосочните сигнали от партийната кухня за номинираната за кандидат-кмет за София от левицата Татяна Дончева, когато бившият шеф на столичните съветници от БСП Божидар Димитров заяви, че тя няма качествата да бъде кмет, и открито застана в подкрепа на генерал Бойко Борисов.
Тези открити разногласия всъщност отразяват вътрешното състояние на БСП. Колкото и да се консолидира левицата в опозиция и по време на криза, когато вземе властта, не може да удържи единомислието в редиците си. Подобно поведение е губещо за левицата. А когато някой губи, друг печели. В случая печелят партиите в опозицията и онези, които добре знаят цената на простите изречения и искреността на думите. Защото и една невярна дума може да убие доверието, а лъжливите думи в БСП станаха повече от делата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във