Банкеръ Weekly

Общество и политика

Драги реши да разруши статуквото

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

През последните дни станахме свидетели на по-слаби от очакваните данни за състоянието на пазара на труда и особено на производствената активност на най-голямата световна икономика. Този факт намали очакванията за по-добро бъдеще на световното икономическо развитие. За това допринесоха и критично ниските цени на петрола през последните дни, каквито не е имало през последната една година. Страхът у инвеститорите, че ще понесат загуби от търгуваните на фондовите борси корпоративни книжа, повиши цената на инвестициите в по-сигурните държавни облигационни емисии. По-слабите данни за състоянието на щатската икономика бяха ясен знак да се продават корпоративни и да се купуват държавни ценни книжа.

Няколко испански и италиански банки изпаднаха в тежка неплатежоспособност и имаха спешна нужда от спасение. И ги спасиха. Банковата система се закрепи, но с цената на уронен престиж на банковата гилдия. Не беше далеч времето, когато Deutsche Bank също беше в реанимация.  Доверието в европейската банкова система отново е разклатено и това е основната причина инвеститорският интерес да се пренасочи от корпоративните към държавните ценни книжа.

Слабите данни даваха ясни команди до вторник, когато председателят на ЕЦБ Марио Драги с едно изказване раздруса статуквото и пренасочи представите на пазарните участници в диаметрално противоположна посока. Той каза, че се наблюдават нови инфлационни процеси, които изместват дефлационните. Пазарните участници мигом заподозряха, че скоро ще има преразглеждане на политиката на централната европейска банка по отношение на програмата за количествените улеснения за банковата система. Много от дилърите и от инвеститорите дори прецениха, че още през тази есен ЕЦБ ще притвори кранчето за "наливането" на пари. Очакваният дефицит на пари в банковата система пък натисна спусъка на разпродажбата както на държавните така и на корпоративните ценни книжа. От понеделник досега немският борсов индекс загуби 300 пункта, достигайки 12 550 пункта, а щатският Dawn Jones Industrial Average се прости с 200 пункта, свивайки се до нивото от 21 300 пункта. Държавните книжа по целия свят поевтиняха - не останаха встрани нито Австралия и Нова Зеландия, нито Европа и Америка. Германските десетгодишни държавни облигационни емисии поевтиняха с 1.6 евро в рамките само на два дни, а щатските им събратя с - 1 долар.

Цените и на българските еврооблигационни емисии, които отбелязаха скромно покачване в края на предишната седмица от порядъка на десетина евроцента много бързо загубиха позиции, поевтинявайки веднага след "бомбата" на Драги с по 30 евроцента в рамките на само два дни.  Поевтиняването на всичките ни емисии е с еднаква стъпка - от 30 евроцента. В резултат на което тяхната доходност се повиши с по 2 базисни пункта. Сделките с най-дългосрочните от тях - с падежи през 2035-а, 2028-а и 2027 г. вече се договарят при 2.88, 2.00 и 1.78% годишна доходност. По-краткосрочните книжа с падежи през 2024-а, 2023-а и 2022 г. също носят по-висока възвръщаемост и тя е съответно 1.22, 0.74 и 0.39% на годишна база.

Настъпва падежът на най-рано емитираната ни еврооблигационна емисия. Тя е пусната в обращение през 2012-а. От нея в  обращение са книжа с номинална стойност 950 млн. евро. На 9 юли Министерството на финансите ще трябва да изплати на притежателите на книжата главницата заедно с натрупаната лихва за последната една година от 40 млн. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във