Банкеръ Daily

Общество и политика

ДПС се наежи, нещо предстои

Александър Маринов

 

Бързата и всеобхватна дестабилизация на управлението, пусков механизъм на която се оказа скандалът около продажбата на ЧЕЗ, извади от летаргия ДПС. Ако перифразираме премиера Бойко Борисов, приятният комфорт на статуса "Хем в опозиция, хем рахат с властта" бе заменен с дискомфорта на необходимостта да се подготви почвата за твърде възможни радикални стъпки. През последните месеци движението "тъчеше на два стана" и периодично излъчваше противоречиви сигнали от типа "Подкрепяме стабилността на държавата, но това не означава, че подкрепяме стабилността на властта". Заканите "да се демонтира това управление" се редуваха с реципрочни актове на подкрепа в добър синхрон с ГЕРБ. Опозиционността бе изискано редуцирана до ритуалност в духа на прочутата Хашекова формула "Умерен прогрес в рамките на закона".

Изглеждаше, че тази игра може да продължава неопределено време, докато един енергиен тайфун с нежно име не разклати държавата, че и половин Европа. ДПС-арският консилиум бе спешно свикан на познатото знаково място и произнесената след това констатация прозвуча като епитафия на "Борисов-3". Изявлението на Мустафа Карадайъ бе лаконично, но внесе няколко съществени нови момента в позицията на ДПС.

Първо, намесена бе темата за европредседателството, и то в негативен контекст - като застрашено от предизвикваните от управляващите скандали. Препратката към предишното Боянско послание от декември миналата година не бе случайна. Тогава движението аргументира фактическата си подкрепа за ГЕРБ с държавния интерес в предстоящия шестмесечен период. Сега, два месеца по-късно, внушението е, че оказаното доверие не е оправдано.

Второ, оповестената оценка на ДПС за ставащото в държавата съвсем еднозначно възлага отговорността на управляващите - именно те "непрекъснато генерират скандали и конфликти - дори между институциите, а тези скандали пораждат напрежение в обществото". Тук камъкът е хвърлен определено в градината на Борисов и ГЕРБ, тъй като под "конфликти между институциите" няма какво друго да се разбира освен постоянните им провокации спрямо президента Румен Радев.

Трето - и това е твърде изненадващо - за първи път в подобно изявление не бяха поименно споменати "националистите" в правителството, традиционно сочени за "обществен враг № 1". Досега неизменно бе използвано разграничението между "добри управляващи“ (ГЕРБ) и "лоши управляващи" (Патриотите). Призивите за "демонтаж на управлението" всъщност бяха оферта към първите за прогонване на вторите от "храма на властта" срещу подкрепа за правителството и лично на Бойко Борисов. Сега това разграничение изчезна и вместо него се използва обобщаващото "властимащи" - лош знак и недвусмислено предупреждение към ГЕРБ.

Четвърто, открито бе заявено, че партията започва "да се готви за управление на държавата", макар и с изричното уточнение, че за момента не става дума за предизвикване на предсрочни избори. Това по-скоро звучи като покана за неофициални консултации относно бъдещи формули на управление, защото едва ли има реалистични (и на приемлива цена) варианти за открито включване на ДПС във властта в рамките на мандата на този парламент.

Пето, въпреки предишните четири момента ДПС все още не захлопва вратата вероятно нетолкова като израз на продължаващо желание за партньорство с ГЕРБ, колкото като стремеж да се осигури време за ориентиране и пространство за маневриране при вземането на трудни решения. Изчакването очевидно е пряко свързано с развоя на скандала около ЧЕЗ и последиците (политически, икономически и др.) от него  В същото време оповестената по-късно позиция на движението, противопоставяща се на включването на държавата в собствеността на електроразпределителното дружество, е предупреждение да не бъдат пренебрегвани интересите на ДПС като цяло и особено на известни влиятелни фактори в него. Разбира се, удобно маскирани с лозунги за неотклонната либерална ориентация на формацията, звучащи правдоподобно в присъствието на сър Греъм Уотсън.

Познавачите на манталитета и поведението на ДПС знаят добре, че движението козината си мени, но нрава не. По всичко личи, че проведените анализи са довели до извода за безперспективността на по-нататъшния политически флирт с ГЕРБ и за необходимостта от готовност за препозициониране. В характерния си стил ДПС няма "да пукне първата пушка", но ще действа без всякакви сантименти към поредния губещ. Както се казва, "нищо лично, просто бизнес".

В този смисъл има видима аналогия между действията на движението в момента и начина, по който бързо се дистанцираха от правителството на Пламен Орешарски след изборите за Европейския парламент през 2014-а. Още повече, тогава ДПС бе коалиционен партньор в управлението, а сега няма никакви официални ангажименти към правителството освен прокламираната загриженост за "стабилността на държавата", а и тя вече е ясно рамкирана във времето.

От друга страна, предстоящата политическа маневра съвсем не е лесна, а в някои отношения граничи със салтомортале - поне по три причини. На първо място, няма никакви реалистични варианти за пряко печеливш ход. Потъващото пробито корито е ясно, но не и спасителната лодка, на която ДПС би могло да отплава към желаната власт. Движението е желан партньор за потайна властова връзка, но кандидати за официален политически брак няма.   

На второ място, съществуват много здрави лични връзки между определени ключови фактори в движението и ГЕРБ. Не е ясно как тези връзки ще бъдат преформатирани, а и дали изобщо ще е възможно да бъдат съхранени при бърз срив и смяна на управлението. Като се има предвид стойността на залога (политическа, икономическа и дори екзистенциална), ефектите от една неконтролирана раздяла могат да надхвърлят тези от разрива, предизвикал колапса на КТБ. Известен компенсиращ момент е, че подобни лични връзки съществуват и между въпросните фактори в ДПС и влиятелни лица в други политически формации.

Трето, тежат неясните перспективи и заплахите пред бъдещите взаимоотношения на Европейския съюз, Турция и други глобални играчи. Този неблагоприятен регионален и световен контекст несъмнено допълнително тежи на ДПС, въпреки че непосредствената опасност, произтичаща от ДОСТ, като че ли е елиминирана.

С една дума, движението се готви за неизбежната сложна политическа развръзка, но не разполага с ресурс да играе основната роля в нея. Предстои да видим дали ще успее да спечели някаква награда за поддържаща роля.           

Facebook logo
Бъдете с нас и във