Банкеръ Daily

Общество и политика

Доспат е най-високопланинският град в България

Зимата вече властва в нашите дни и зажъднели за снега и ските много хора вече поглеждат към планината. Една такава дестинация може да бъде и 

Доспат 

който се намира в Област Смолян. Градът е разположен в планински район, в западните дялове на Родопите и със своите 1358 м надморска височина е най-високопланинският град в България. В непосредствена близост до града се намира язовир "Доспат". Разположен на 1200 м надморска височина, площта му е 18.3 km² и е сред най-големите по площ и обем в България. Язовирът е дълъг 19 км и широк около 3 км, разположен в посока северозапад – югоизток. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.

Построен е на река Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура). Тя пресича областите Пазарджик, Смолян и Благоевград и преминава в Гърция, където е ляв приток на река Места. Дължината на река Доспат е 110 км, от които на българска територия са 96.2 км, която ѝ отрежда 29-о място сред реките на България. Названието Сура е тракийско и означава „река“.

Язовир "Доспат" е едно от любимите места на риболов, като в него може да се улови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

Голяма част от водите на язовира чрез подземен водопровод се прехвърлят във ВЕЦ „Тешел“ и след като се преработят се включват надолу в хидроенергийната каскада на река Въча. Водноелектрическата каскада "Доспат-Въча" е най-големият хидроенергиен комплекс в България. 

Релефът около град Доспат е планински, силно пресечен. Пролетта настъпва късно, лятото е прохладно, а есента топла. Вследствие на беломорското влияние по поречието на река Доспатска 

зимата е мека, но се задържа сняг.

В европейски карти от XVIII и XIX век Родопите са отбелязани като Despoto daghDospada JailasiDozpat Jaïlassi. Според "Българския етимологичен речник" името е производно от деспот с "о" вместо "е" или под влияние на вокалната хармония в турския език или вероятно от *дêспат, окащ говор. Според други се нарича така по името на деспот Алексий Слав, самостоятелен български владетел, от династията на Асеневци, владял Западните Родопи в началото на XIII век. Сравнимо е и засвидетелстваното име на Родопите Славееви гори.

Има и теории, че името на града произлиза от името на гръцкото село Доксат. През османско време се среща като „Янъкли“ и „Хамидие“. В други османски документи се среща и под името Доспод).  Французинът д-р Ами Буе, обиколил Балканите в периода 1836-1838 г., го споменава под името Доспада-Хан.

В околностите на града са намирани останки от IV-V век пр.н.е. Край Доспат са открити и ранни керамични фрагменти от славяните.

Икономиката на град Доспат е насочена най-вече в картофопроизводството, дърводобива, дървообработването и леката промишленост - производство на вълнен трикотаж, обувно производство. Туризмът се развива също. В последните години голяма атракция е предлагането на услугата разходка с лодка и водни спортове на язовир "Доспат". През лятото някои жители се препитават от събиране на диворастящи гъби, билки и плодове (боровинки, малини, къпини, диви ягоди). На разположение на туристите са малки семейни хотели.

Всяка година през последния уикенд на август се организира събор. Традицията е започнала през 80-те години на миналия век като

събор на майсторите на чешми.

Организиран и проведен е за първи път през 1986 година. Тогава се прави и първата фотоизложба на всички действащи в района чешми. В района има построени над 180 крайпътни чешми като дарение от местните жители. Този събор се е утвърдил като селищен празник на Доспат.

Името на града е познато и в Антарктика, където един връх на остров Ливингстън е наречен "Доспат".

Песни от Доспат са били включени във "Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха" - сборник с народно песенно творчество, публикуван от босненския хърватин Стефан Веркович в два тома през 1874 г. и през 1881-а. Песните от сборника са предоставени на Веркович от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години. 

Местната кухня 

Традиционните доспатски гозби са: боб; „топчета“ (зелеви сарми, направени от специален сорт зеле „лана“, който на цвят прилича на лозов лист, но е много по-вкусен и сочен от него; сармите се завиват в млади листа от алабаш), родопска баница, млин/баклава, клин (вид баница с 2 кори, яйца и ориз), мусака и други ястия с картофи.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във