Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОСИЕТАТА ОСТАВАТ ЗА СПЕЦИАЛНА УПОТРЕБА?

Месец измина, откакто лидерите на трите партии от управляващата коалиция обявиха, че архивите на бившата Държавна сигурност ще бъдат отворени. Тогава допуснахме, че може с тази невероятна прибързаност те целят просто по-бързото потулване на скандала и затова предупредихме да не отслабва общественият натиск, защото само той може да ги принуди да не се отклонят от обещаното.
Развитието на събитията показа, че сме били прави. Защото и до днес все още не е направено нищо за уточняване на регламента, по който трябва да стане разсекретяването на архивите. Според част от управляващото мнозинство, информацията, съдържаща се в тях, не представлява някаква тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, поради което документацията може незабавно да бъде предадена в Държавния архив. Но според други това не може да стане преди приемането на специален закон.
Липсата на яснота по този въпрос, както и по това, дали разсекретяването трябва да бъде наистина пълно, или само частично, говори, че реченото преди месец е било обикновен камуфлаж.
Основанията ни да не вярваме, че точно сегашните управляващи ще разсекат гордиевия възел с досиетата на бившата Държавна сигурност произтичат от крайната им непоследователност досега.
Да започнем от Ахмед Доган, който най-категорично от всички членове на съвета на тройната коалиция защити идеята процесът да бъде приключен веднъж завинаги. Малко странно изглежда точно той да стане инициатор за това, след като неговото име вече бе официално свързано със службите на Държавна сигурност през 1997 г. от комисията за отваряне на досиетата, оглавявана от бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Впоследствие цялата парламентарна група на ДПС в 38-ото Народно събрание подкрепи приемането на Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия. Обаче през 2002 г. в качеството си на съуправляващи заедно с НДСВ народните представители от ДПС допринесоха за фактическата отмяна на същия закон, за чието приемане самите те бяха гласували.
Симеон Сакскобургготски също е отговорен, че именно по време на неговия мандат се допусна стопиране на процеса по разсекретяване на архивите. През 2004 г. той изненадващо призова да бъде прочетено миналото в архивите на Държавна сигурност, което предизвика поредната обществена дискусия по тази тема. Тогава обаче за малко не се стигна до унищожаване на досиетата по предложение на оглавяваното от него правителство.
Премиерът Сергей Станишев пък на няколко пъти категорично заявяваше, че въпросът с досиетата не стои в дневния ред на обществото и също призова за тяхното окончателно унищожение. Учудващо е колко скоро след това и той даде вид, че се съгласява с точно противоположната позиция - за пълното им отваряне.
Що се отнася до президента Георги Първанов, не би трябвало да се забравя, че той също стана съучастник на НДСВ и ДПС в закриването на достъпа до архивите на ДС, доколкото не наложи своето президентско вето върху закона за класифицираната информация. Нищо че малко преди това бе заявил пред Дойче веле, че страницата с досиетата трябва да бъде прочетена.
И най-последното развитие на темата за досиетата не само че не дава признаци за навлизане в лоното на професионализма и коректносттта, но дори доведе до още по-шумен скандал, засегнал както настоящия, така и бившия държавен глава на България. Ако нещата продължат по същата спирала, няма как да не се стигне до тотално компрометиране на самата идея за пълно отваряне на досиетата. Което вероятно е и целта на онези заинтересовани кръгове от политическия и икономически елит на България, на които не им изнася да бъдат прочетени всички архиви на бившите тайни служби.
Какво ни остава тогава? Може би лидерите на управляващата коалиция би трябвало да се съберат отново и да декларират още веднъж своята непоколебима воля. Този път вече сериозно...

Междувременно в деловодството на 40-ото Народно събрание опозицията внесе поредния си законопроект за начина, по който трябва да стане разкриването и обявяването на документите на бившата Държавна сигурност. Негов автор е Йордан Бакалов, член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Ето какво сподели той за БАНКЕРЪ:
Законопроектът предвижда създаването на независим орган - специална 7-членна комисия, чийто състав да бъде избран от Народното събрание с изричното условие никоя от парламентарните групи да няма мнозинство.
Освен това на членовете на комисията трябва да бъде осигурен пряк достъп до самите архиви. Комисията трябва да бъде на самостоятелен бюджет, с оглед нейната независимост. На два пъти в годината тя ще трябва да подготвя отчет за своята дейност, който ще се приема от Народното събрание.
Технологията на отваряне на самите досиета предвижда това да бъде задължително в случаите, когато се касае за лица, заемащи публични длъжности, които, най-общо казано, имат отношение към управлението на държавата - от най-високото до най-ниското ниво на йерархията.
Големият проблем с пълното отваряне на досиетата произтича от това, че след закриването на Държавна сигурност фактически много от бившите служители продължиха да работят в системата. За разлика от други страни, където след падането на комунистическите им режими те бяха прочистени.
Новият законопроект не противоречи на внесения преди време, пак от ОДС, законопроект за необходимостта от създаване на институт за националната памет, нито пък на този, който внесоха колегите от ДСБ. Напротив, това доказва силната воля на опозицията да се реши веднъж завинаги този въпрос.
Надявам се, че управляващото мнозинство няма да ги пренебрегне. Нормално е, когато си станал инициатор за нещо от толкова голямо значение за обществото, да не възпрепятстваш неговото осъществяване или поне да използваш готовността на опозицията да помогне. Но от това, което наблюдавам в момента, стигам до извода, че ако все пак се стигне да приемането на нов закон за досиетата от сегашното Народно събрание, то няма да стане преди изборите за президент.

Касим Дал, заместник-председател на ДПС:
Категоричната и ясна позиция на ДПС е за отварянето на всички досиета. Българското общество има правото да узнае цялата истина, без някой да я селектира и веднъж завинаги да се спре с манипулацията с досиетата. Случващото се в последните дни е срамно и недопустимо за хора, които се наричат държавници. За съжаление всички без изключение нарушават сега съществуващите закони и клетвените декларации, които са подписали членовете на т.нар. комисия Андреев.
В изпълнение на решението на коалицията за пълното отваряне на досиетата на бившата ДС вече работи подкомисия към Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в НС. Тя се оглавява от г-жа Татяна Дончева, с членове от всички парламентарно представени партии. До този момент сме изслушали представители на всички служби и комисии, които са имали отношение по въпроса. Например членовете на комисията Андреев, сегашните шефове на службите и последните, които са ги управлявали преди демократичните промени, сегашния шеф на архива на МВР и неговия предшественик. Предстоят срещи с ръководството на държавния архив и може би с представители на гражданските организации, които имат отношение по темата.
След като приключи работата си, подкомисията ще излезе с обобщен доклад пред Народното събрание и ще бъдат предложени варианти за законопроект за архивите на ДС.
Целта, която ДПС си постави, е да намерим консенсус между управляващи и опозиция по този законопроект. Освен това с него трябва да се гарантира пълна прозрачност при отварянето на досиетата. За целта Движение за права и свободи ще предложи да се извършва мониторинг на процедурата от експерти на ЕС. Предвиждаме в законопроекта да залегнат санкции за тези, които са унищожавали досиета и документи, за такива, които не са предали информация, която притежават по законен или незаконен път, както и за такива, които притежават и публикуват материали от архива на ДС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във