Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОХОДИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ КАЙМАК ИЗЛИЗАТ НА СВЕТЛО

В сряда (9 ноември) депутатите от парламентарната Комисия по въпросите на държавната администрация единодушно гласуваха промени в Закона за публичния регистър на имуществото и доходите на висшите държавни служители. Това стана буквално за секунди без каквато и да било дискусия, вероятно под давление на невидимата сянка на Европейската комисия, по чието искане бяха внесени въпросните поправки. А те са важна част от хармонизирането на българското законодателство с европейското, тъй като се отнасят до тема, по която европейците са особено чувствителни - по-голямата публичност и прозрачност.
Основната промяна в закона предвижда всеки български гражданин да има достъп до публичния регистър за имотното състояние на депутати, министри, магистрати и всички други висши чиновници. Тя отразява главната препоръка на експертите от Еврокомисията, които бяха у нас в началото на септември във връзка с изпълнението на глава 24 Правосъдие и вътрешни работи. Тогава те оцениха закона като недостатъчно добър, защото според тях в този си вид той съдържа разпоредби, които ограничават прозрачността. Една от специфичните им препоръки бе декларациите на висшите държавни служители да се публикуват в ИНТЕРНЕТ. Според информация от самата Сметна палата обаче в страните от Европейския съюз няма единна практика, а в някои от тях, като например Гърция, регистърът не е публичен.
На този етап Сметната палата не разполага с обективни технически, административни и финансови възможности за изграждане на необходимата информационна система за публикуване на данните в ИНТЕРНЕТ пространството, се казва в мотивите на вносителя - Министерския съвет.
Нов текст в закона изисква достъпът до регистъра да става в присъствието на служител от върховната одитна институция, а мястото и времето ще се определят със заповед на нейния председател, която ще се публикува на страницата й в ИНТЕРНЕТ. В специалния дневник на хората, получили достъп до публичния регистър, ще се вписват данни за лицето и информация за сведенията, които са представлявали интерес за него. Целта е да се осигури прозрачност, без да се създават предпоставки за злоупотреба с личните данни на лицата, заемащи висши държавни длъжности.
Съгласно разпоредбите на закона своите имоти и доходи декларират 29 групи висши държавни служители - президентът и вицепрезидентът, депутатите, премиерът, заместниците му, министрите и членовете на политическите им кабинети, висшите магистрати, главният прокурор, областните управители, омбудсманът, кметовете, шефовете на БНБ, на Агенция Митници, председателят и членовете на СЕМ, генералните директори на БНТ, БНР, БТА и т.н. Нов текст в закона предвижда всяка година между първи октомври и първи ноември председателят на Сметната палата да огласява в бюлетин имената на онези висши държавни мъже и жени, които не са подали декларацията си.
Другите препоръки на Еврокомисията са свързани с увеличаване на размера на глобите при нарушаване на закона. В момента за неподадена декларация санкцията е от 500 до 1000 лева. Очевидно тя не е стряскаща за 5837-те длъжностни лица (от тях 3588 са съдии, прокурори и следователи), които по закон са длъжни да обявят всяка година имотите и доходите си - а още по-малко пък за 38-те висши държавни служители, които тази година не подадоха декларации. Сред тях има 23 бивши депутати, двама бивши заместник-министри и дори четири лица, които в момента заемат висши държавни длъжности.
В крайна сметка като отговор на европейския призив за по-строги санкции вносителят вдигна глобата до смехотворните 800-1500 лева. По презумпция се очаква тя да действа разколебаващо на непослушните и да направи закона достатъчно добър. Съвсем друг обаче е въпросът доколко тази сума е съизмерима с необявените доходи на политическия ни каймак.

Facebook logo
Бъдете с нас и във