Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДОБРОСЪСЕДСКИ ИГРИ И ЯДОВЕ

На финала на форума на Азиатско-Тихоокеанското сътрудничество в Пусан (Южна Корея) руският президент Владимир Путин и американският президент Джордж Буш се огледаха облечени в еднакви сини корейски национални носии. Руският президент бе настанен в хотел Мариот, а местопребиваването на американския президент бе поставено в най-дълбока тайна. Двамата се срещнаха в Мариот за малко повече от час, но от приближените им изтече къса и суха информация. Разговорите бяха обявени като продължение на редовния диалог, който има непрекъснат характер. Ирак е бил обсъждан кратко, а за Иран двамата лидери по чудо са намерили много съвпадения.
От Южна Корея Путин се отправи към Япония, където преди това вече беше Буш, който пък замина за Китай и Монголия. От Китай Буш-младши има далечни спомени още от времето, когато баща му е работил в американското посолство там. Най-приятната част от програмата бе карането на велосипед из Пекин и подписването на договора за доставка на 70 американски самолета Боинг-737 за 4 млрд. долара. Карането по лабиринта на китайско-американските различия в международната политика бе далеч по-уморително. Като компенсация в Монголия Буш срещна симпатии, на които все по-рядко се радва даже в родните си Съединени щати. Той похвали храбрите 132 монголски войници в коалицията на волята в Ирак, а в замяна монголският президент със задоволство отбеляза, че в лицето на САЩ Монголия е получила трети съсед, след Русия и Китай.
Путин също не бе посрещнат с особени възторзи в Япония, където проблемът за северните територии е повече от болезнен. Решаването на спорния въпрос за четирите Южнокурилски острови непрекъснато се отлага във времето, като скъсява пребиваването във властта на японските премиери. Заради островите Токио и Москва формално са в състояние на война. Условието за мирен договор е връщането на островите. Москва смята за юридическа основа договора от 1956 г., когато Никита Хрушчов обеща да върне 17% от спорните територии - остров Шикотан и веригата острови Хабомай. Това е единственият юридически признат от ООН документ, според който Москва трябваше да върне тази част от Южните Курили след подписването на пълномащабен мирен договор. Япония държи на Токийската декларация от 1993 г., когато президентът Борис Елцин призна териториите за спорни, а принадлежността им трябваше да се реши с преговори.
Посърналият японски премиер Дзюнитиро Коидзуми вяло наблюдаваше как навъсеният руски президент Владимир Путин поучаваше японските журналисти внимателно да четат и слушат казаното от него. Ние си разяснихме един на друг логиката на нашите позиции, обясни Путин за разговорите си с Коидзуми, като призна, че решаването на териториалния спор едва ли ще бъде лесно. Ние и по-нататък ще си сътрудничим, за да запълним рова в нашите отношения, лаконично отбеляза Коидзуми. Като компенсация за огорченията Путин обеща ускоряване на съвместните енергийни проекти и на прощаване бе приет от императора Акихито.
Като се пресметне и предишната визита в Турция за откриването на газопровода Син поток по дъното на Черно море, Путин отново набира скорост по посещенията в чужбина. Според статистиката на всеки 17.5 часа от президенството му се пада един час във въздуха, като така значително изпреварва географски и по време своя американски колега Буш. Рекорд в посещенията на Путин държат две страни - Украйна и Германия. В Украйна той е бил 15 пъти, а в Германия - 14. Следват Италия - 9 пъти, Франция - 7, Китай - 5, Белорусия, Казахстан, САЩ и Великобритания - по 4 пъти, Япония и Киргизия - по 3, а Полша - 1 път. Тъй като Александър Квашневски е бил 6 пъти в Русия, новият полски президент Качински няма да навестява Москва, преди да посрещне Путин във Варшава. И без това трудният период в руско-полските отношения се наслагва и с новата ситуация в Германия. Бившият канцлер Герхард Шрьодер бе един от най-близките приятели на Путин сред европейските лидери и той посети Русия 8 пъти. За отличничката от олимпиадите по руски език Ангела Меркел обаче по-близките столици са Лондон, Париж и Варшава. И, разбира, се Брюксел. Руският президент бе сред първите чуждестранни лидери, които поздравиха Меркел. Новият германски външен министър Франк-Валтер Штайнмайер подсказваше на Шрьодер в крачките му навън, което вероятно ще означава запазване на приемствеността в отношенията Русия - Германия. Без мъжките емоции и излишества като срещите без вратовръзки например.
Москва обаче има повече главоболия с близките си съседи. Едва Кремъл преглътна разочарованието си от оранжевата революция, сега възникнаха нови усложнения. Премиерът Михаил Фрадков отложи визитата си в Киев заради спора по газовите въпроси. Украйна иска, както и преди, да купува газ по вътрешни цени, докато Русия настоява за световни. След прокарването на газопровода Русия - Турция по дъното на Черно море и предстоящото изграждане на пряк газопровод по дъното на Балтийско море между Русия и Германия, енергийните опоненти на Москва - Украйна и Полша, чувстват, че не им стига въздух. В Украйна опозицията отново набира сила на фона на слабите икономически резултати на оранжевата власт. ЕС обещава да помага да се преодолява разочарованието. А междувременно в източните области на страната бе създадена партия Политици на Путин. Почитателите на руския лидер го дават за пример и това е явен вътрешен упрек към украинския президент Виктор Юшченко, който реши да обяви деня на оранжевата революция за национален празник. В навечерието му американският Сенат поиска от камарата на представителите да одобри отмяната на поправката Джексън-Веник за Украйна.
По-тъжна изглеждаше картината на празника на годишнината от революцията на розите в Грузия, където доста емоционалният президент Михаил Саакашвили бе обвинен в диктаторски забежки и нарушения на правата на човека от Амнести интернешенъл заради мъчения в затворите. Грузинският парламент заплаши Москва, че Грузия ще излезе от ОНД, което предизвика учудване в руската Дума. Кавказката република напълно зависи от руските енергийни доставки, а 700 хил. грузинци в Русия едва ли ще изпаднат в дива радост от перспективата за затягане на визовия и регистрационния режим.
Докато Вашингтон очевидно не се е отказал от идеята си да притиска Русия в нейните граници и в нейните сфери на влияние, Москва също не пропуска да се възползва от американските трудности сред урагана Катрин, войната в Ирак и разхвърлянето на влияние по далечни географски точки. Путин събира руската мощ и влияние около границите, като засилва стратегическото партньорство с гиганти и конкуренти на САЩ като Китай и Индия. В отговор САЩ планират да разположат в Азербайджан и Молдова радиолокационни станции с далечно действие, които вероятно ще бъдат снабдени със средства за радиолокационно разузнаване. Охраната на каспийските нефтени коридори се превръща в зона на съперничество. САЩ също се опитват да изтласкат руските миротворчески части от Приднестровието и Кавказ (в Абхазия и Южна Осетия). Силното охлаждане на отношенията на Москва с Грузия и Молдова създава предпоставки за нови подходи при регулирането на регионалните конфликти, за намеса на външни миротворчески сили, срещу което Русия се съпротивлява активно.
След като Узбекистан остави без една буква регионалната организация ГУУАМ (Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова), страната обяви съюзнически отношения с Русия и поиска от САЩ за шест месеца да изтеглят частите си от военновъздушната база в Карши-Ханабад. Предполага се, че тяхното място ще заемат руски войски, а още един руски мотострелкови батальон с 30 вертолета ще бъде разположен в Термез по границата с Афганистан. Това се развива на фона на засилване на интереса към Русия в света и на укрепване на позициите на президента Путин в невралгичните центрове на световната политика и вътре в Русия. Кремъл успя да си възвърне инициативата по близките граници в изключително важен момент, когато властта в централноазиатските републики изпитва поредните симптоми на нестабилност. В някои от републиките се състояха парламентарни и президентски избори, в други предстоят.
Русия е също пред труден избор. Тя в отделни случаи трябва да избира между лоялността и перспективата, за да запази не само влиянието си, но и диалога със сегашните си партньори. Трябва да бъде изпреварен и процесът на предаване на властта в Русия след 2008 г., когато Владимир Путин ще трябва да се оттегли от президентския пост. Дали новият лидер ще успее да запази линията на приемственост и да намери общ език със своите колеги от съседните страни? Кръстословицата трябва да бъде решена, преди отговорите да се наредят сами.

Facebook logo
Бъдете с нас и във