Банкеръ Weekly

Общество и политика

Днешната прокуратура – мокрият сън на вчерашните управници

Незабрава в хронологичен порядък

S 250 7414ea10 a672 4596 8dad bc0173d70215
S 250 c610cc79 c1ed 4aad 913d 8ded3fb44e7b
S 250 9c892e16 8859 48dc b5f4 bad0cf4a2f7a
S 250 d5ced2d9 32b5 418f 8c6d e4f4da77a5de

От 24 август прокуратурата не е това, което беше. Най-популярните версии за зле скалъпеното и идеологически евтиното сборище в резиденция "Бояна" са две.

Едната звучи страховито - по подобие на Бойко Борисов, главният прокурор Иван Гешев също демонстрира мускули: след като мога да докарам в работен ден и летен сезон 700 прокурори и следователи, представете си какво ще се случи, ако утре накарам всички 2500 колеги да си отворят устите?

Втората версия е по-мека като послание, но не по-малко зловеща като евентуален краен ефект: Иван Гешев и подопечните му магистрати полагат символична клетва за вярност пред "чекмеджето с пачките и кюлчетата" и публично декларират, че ще направят всичко по силите си, но проектоконституцията на ГЕРБ да мине през Осмото Велико народно събрание и да спре в "Държавен вестник".

Която и от двете версии да си изберем, случката се случи: прокуратурата на Иван Гешев излезе от глухата защита. Вярно - все още не е минала в настъпление, но, ако съдим по решителността, изписана по лицата на т. нар. редови обвинители - мракът е близо. Е, за ония, които не са съгласни с политиката, водена от главния прокурор и неговите патрони в законодателната и изпълнителната власт. За останалите Гешев ще си бъде такъв, какъвто винаги си е бил - радост!

Безспорно, една от големите перверзии в случая е мястото, където подопечните на Гешев подпечатаха преклонението си пред Волята му: моравата, между спалните на президента и премиера. 

Защо там, а не в централата на Съюза на юристите или в Зала 1 на НДК - е ясно: щом мога да ги докарам тук, значи мога всичко! Само поритайте срещу ръжена още малко...

Втората и далеч по-брутална перверзия е мотото, под което мина т. нар. форум: “Отстояване на независимостта на българската прокуратура с оглед предотвратяване на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл.7 от Договора за Европейския съюз”

Проблемът тук е, че тази разпоредба предвижда процедурата, по която една държава членка може да бъде санкционирана, ако допусне нарушаване на чл. 2 от Договора: "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете".

А как точно прокуратурата, която открай време не признава дори собствения си Закон за съдебната власт, се е загрижила за европейския имидж на България - ето това си е въпрос за 1 млн. долара!

Всъщност, истината е проста. Иван Гешев прекрасно знае, че тия, които искат да прекроят из основи обвинението, нямат шанс да влязат във властта поне до края на мандата му след шест години и половина. А ония, които могат и ще управляват, ще се задоволят с радикални... козметики. Защото, ако искаха друго, можеха да го сторят поне 200 пъти досега.

 

Незабрава в хронологичен порядък

1991-1996 година. Управляващи - СДС и правителството на Филип Димитров (с малко и за малко), ДПС и правителството на проф. Любен Беров, БСП и правителството на Жан Виденов. Главен прокурор е Иван Татарчев - адвокат по професия, откровено политическо назначение. Законът за съдебната власт (ЗСВ) е приет през 1994 г. - с 3-годишно закъснение, което си е нарушение на конституцията. Висшият съдебен съвет (ВСС) е разтурян три пъти - уж заради "разни" изменения на ЗСВ, инак - в търсене на удобните членове. Националната следствена служба (НСлС) е "реформирана" най-малко пет пъти: първо - заради изваждането й от МВР, второ - заради девоенизирането на личния състав, трето - заради неколкократното местене на помощник-следователите в МВР и обратно. Резултатът? Вината за провала на държавата в борбата с престъпността (само през 1994-1995 г. са регистрирани над 700 000 престъпления), контрабандата (78% от вноса) и сивата икономика (около 60% от БВП) е стоварена върху следствието. Аргументите - близо 2 млн. престъпления, над 1.7 млн. следствени дела, не повече от 120 000 ефективни присъди. Прокуратурата на Татарчев - цялата в бяло.

1997-2001 година. Управлява коалицията "Обединените демократични сили", правителството е на Иван Костов, но т. нар. съдебна реформа се диктува от "талибаните" на Йордан Соколов - Васил Гоцев (министър на правосъдието) и депутатите Димитър Абаджиев (заместник-председател на СДС), Иван Димов, Юрий Юнишев, Пламен Марков и Петър Рафаилов. През 1998 г. ВСС е разтурен за пореден път. Формалният повод е създаването на апелативни съдилища и прокуратури, плюс разбиването на НСлС на 29 самостоятелни служби - 28 окръжни и една специализирана. Истинската причина обаче е номинирането и избирането на Бойко Рашков за наследник на Иван Татарчев. 

Резултатът е повече от печално известен. Главен прокурор става Никола Филчев, който превръща Върховната касационна прокуратура в нещо като "бригада за мокри поръчки". Своеволията му стигат до там, че незаконния инспекторат към ВКП започва да проверява дори съдии.

Решаващата схватка за следствието е в навечерието на Великден 2001 година. Поводът е благоприличен - основен ремонт на НПК, според който разследването на 98% от престъпленията се "прехвърля" в МВР, а в следствието остават ПТП-тата с летален изход, престъпленията зад граница, престъпленията срещу деца и престъпленията срещу мира и човечеството.

Дали защото осъзнава какво чудовище е на път да произведат неговите хора, или защото в последния  момент разбира, че от 1997 г. непрекъснато е манипулиран за главната роля на следствието в "досъдебния" провал на държавата в борбата срещу престъпността, в последния момент премиерът Иван Костов стопира ликвидирането на следствието. Някъде на 11-ия час от началото на гласуването, правосъдният министър Васил Гоцев оттегля проекта на Министерския съвет за ремонт на НПК, а 30-40 минути по-късно Димитър Абаджиев оттегля и проекта на "синята" парламентарна група.

Единият резултат е известен: Иван Костов става основен враг на Никола Филчев. За другият резултат никой не иска да говори под страх, че ще стане пациент на Прокуратурата Му: държавното обвинение е превърнато в добре смазана машина, която е способна да съсипе всеки и всичко.

2001-2005 година. Отначало управляват НДСВ и ДПС, а министър-председател е Симеон Сакскобургготски. Министър  на правосъдието е бившият съдия Антон Станков, а  ексшефът на следствието - Бойко Рашков, е депутат от гражданската квота на БСП. 

Правосъдното министерство предлага, а Народното събрание приема, основен ремонт на ЗСВ, призван да възстанови равновесието и да ускори работата на съдебната система. По инициатива на главния прокурор Филчев и председателя на ВКС Иван Григоров - с активното съдействие на конституционния съдия Георги Марков, този ремонт е пратен в Конституционния съд и... на практика обезличен: почти половината от 109-те поправки са отменени като противоконституционни, въпреки че това не е точно така.

Като знак на "добра воля", Националната следствена служба е възстановена в пълния й блясък. За сметка на това, неин директор става Ангел Александров - следовател по делото срещу Ахмед Доган и благодетел на прохождащия по онова време юрист Делян Пеевски.

Малко по-късно, по искане на главния прокурор Никола Филчев и председателя на ВКС Иван Григоров, Конституционният съд приема две последователни решения, според които изваждането на прокуратурата от съдебната система може да бъде извършено само от Велико народно събрание. За да изглежда всичко като истинско, КС отсича, че изваждането на Националното следствие от съдебната система също може да бъде извършено единствено от ВНС.

Следствието отново е нарочено за главен виновник за провала в борбата срещу престъпността и корупцията. И за основна пречка пред съдебната реформа - особено в наказателното правораздаване. Мантрата е, че то дублира дейността на прокуратурата, която по дефиниция е "господар на досъдебното производство".

Към онзи момент обаче решенията на Конституционния съд от времето на Костов пречат на "жълтите" да сбъднат лелеяната мечта на обвинението и МВР - между тях да няма независим буфер. Ето защо те изпълняват "пъкления" план на два етапа. Първо - възстановяват полицейското дознание и прехвърлят за разследване около 45% от престъпленията. И второ - пишат проект за нов Наказателнопроцесуален кодекс, който всъщност е... най-обикновен преразказ на проваления от Иван Костов НПК, съчинен от Йордан Соколов и парламентарните му "талибани".

2005-2009 година. На власт е тройната коалиция БСП - НДСВ - ДПС. Премиер е Сергей Станишев, но решенията за бъднините български се вземат в от т. нар. Коалиционен съвет, в който влизат лидерите на трите партии. Бурен мандат. И плодоносен, що се отнася до политизирането на съдебната система и утвърждаването на прокуратурата като "господар на държавата".

Приет е новият НПК, писан от "сините" и редактиран от "жълтите" и "лилавите". Националната следствена служба е изпразнена от съдържание и се превръща в добре платена "резервна гума". Чрез нарочен ремонт на конституцията през 2006 г., прокуратурата не само става господар на досъдебното производство, но получава (образно казано) правото сама да си го започва и сама да си го приключва - когато си иска и по какъвто повод си пожелае. А Висшият съдебен съвет завинаги се сбогува с правото да пише проектобюджета на третата власт, защото с тази мисия вече е натоварен правосъдният министър.

През същата тази 2006 г. главен прокурор става Борис Велчев, който тържествено обещава, че ще подложи на тотална ревизия управлението на предшественика си. Година и половина по-късно обаче от реформаторския му ентусиазъм не остава и блед спомен. А авгиевите обори на Татарчев и Филчев са разчистени по брутално перверзен начин: по давност са прекратени над 900 000 досъдебни производства, от които поне 60 000-70 000 са срещу известни извършители, включително и организирани престъпни групи. Според юридическата терминология, "това" се нарича незаконна амнистия. А според обикновения български език, става дума за оневиняването най-малко на 80 000-100 000 дребни кокошкари, разнокалибрени бандити и "бели якички".

2009-2020 година. Събитията са пресни, а спомените ярки. Освен това, всичко случило се от първия парламентарен мандат на ГЕРБ може да бъде открито в интернет. Затова маркираме само най-важното по темата.

Главен прокурор е Сотир Цацаров  който чрез няколко решения на КС и няколко тълкувания на ВКС и ВАС циментира обвинението като бойна единица, независима от всичко и всички.

Следствието е ликвидирано окончателно - според рецептата на Никола Филчев: окръжните служби стават отдели в окръжните прокуратури, Националната следствена служба става "личен отдел" на главния прокурор, а нейният директор - негов заместник. Тотално нарушение на конституцията, защото тези "неща" вече не са органи по смисъла на закона - не са юридически лица, нямат си собствен печат, нямат си счетоводство, деловодство и т.н.

Създадена е Специализираната прокуратура, която още с раждането си е обречена да работи по поръчка свише: с разследващи полицаи, определени с изрична заповед на министъра, и с разследващи митничари, определени със заповед на председателя на агенцията. Защо спец прокурорите нямат право да работят със следователите от НСлС - до ден днешен отговор няма.

ВСС е разделен на две колегии - съдийска и прокурорска. Ефектът - потресаващ. Защото, за да си назначи окръжен прокурор по стария режим, човек трябваше да плати поне 15 рушвета. Сега "това" вече става само чрез плащане на едно гише.

Чрез ремонт на т. нар. Закон за защита на свидетелите, направен тихомълком преди половин година, главният прокурор получи правото да си има лична гвардия - Бюрото за охрана. Която, освен да се грижи за личната му сигурност, може да "осигурява" и провеждането на процесуално-следствени действия. 

Резултатите? През периода 2010-2019 г. са прекратени по давност още 120 000 - 150 000 дела. Тоест - извършителите на общо около милион и половина престъпления, вече дишат спокойно!

Така че Иван Гешев може да се хвали, че за първи път е вкарал в предварителния арест петима-шестима олигарси. Но защо не стане първият Обвинител # 1, тикнал зад решетките своите предшественици, чадъросвали въпросните олигарси? 

Или поне половината от живите прокурори, участвали в провалянето на прекратените по давност дела?

Така че оттук нататък загадката е само една: докога  ще издържат протестите? Защото другия филм сме го гледали вече десетина пъти. И ни е писнал до смърт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във