Банкеръ Weekly

Общество и политика

Днес определено бих заложил на Иван Костов

Екс-премиерът блесна като прагматичен десен кейнсианец, Красен Станчев - като либертарианец от Чикагската школа.

Днес двама видни икономисти, но с различен управленски опит, кръстосаха индиректно шпаги по един особено важен за страната финансов въпрос - може ли и трябва ли правителството да трупа нови дългове през 2014 г., като поне за човека от улицата главната точка в спора между двамата са две думички - "може ли" и "трябва ли".

В интервю за предаването "12+3" на БНР Иван Костов в прав текст отбеляза, че "вземането на нов дълг от правителството в началото на годината е нормално. Последното нещо, от което трябва да се притесняват хората, е че България ще натрупа дългове, които няма да може да плаща. В момента такъв риск няма. Въпросът е за какво ще се взимат и какво ще се прави с тези дългове", каза още Костов. С което постави акцента другаде - върху правилното оползотворяване на взетите на заем пари.

Почти по същото време, но в интервю за агенция "Фокус", икономистът Красен Станчев, председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика (ИПИ) дебело подчерта, че властта не трябва да се взимат никакви нови заеми, защото последствията от това ще бъдат направо катастрофални: "когато искате да си купите обществената любов, но в същото време се държите предизборно и правите всякакви глупости в енергетиката и междувременно се опитвате да преразпределяте влияние в икономиката, то приходите винаги са под въпрос.

Когато кредиторите го осъзнаят (а те вече започват да го осъзнават, ако се съди по оценката на "Стандарт енд Пуурс" и надругите кредитни агенции), тогава процентът за рефинансиране на правителството ще се промени, ще се качи нагоре и ... България може да фалира, както фалираха много страни", заключи Станчев. С което акцентира върху последствията от прекомерния дълг, но не каза кога ще стане това и как. И допълни: "Вторият проблем, който имаше миналата година, произтича от промени в режима на плащане на някои данъци, включително и на данък физически лица и на някои променени процедури в плащането на данък добавена стойност (ДДС). Тогава, когато системата се намести, ако не правят резки телодвижения (а те се опитват да правят такива и по едната и по другата линия - и по данък физически лица, и по ДДС), то тогава нищо няма да се случи.

Та затова си мисля защо тези двамата се сблъскаха така противоположно.

Красен Станчев може и да знае дясната икономическа теория, но неговият опит като държавник се свежда единствено до депутатство в парламента, както и в работата като консултант няколко години в Казахстан. В същото време Иван Костов освен успешна научна кариера има и опит като депутат, министър на финансите и премиер - и трябва да отбележим в няколко съвсем нелеки времена. Което го прави не толкова десен теоретик, колкото десноцентричен прагматик, допускал в миналато и управленски грешки и успешно поучил се от тях. Докато Красен Станчев е повече известен като неуморен мисионер на ултра-пазарния капитализъм.

С една дума, ако обобщим нещата докрай можем да каже, че с изказването си днес Иван Костов се представи  като прагматичен кейнсианец, докато Красен Станчев затвърди представата за себе си като за либертариански уклонист. Или, ако направим една историческа алюзия, Костов е Франклин Делано Рузвелт, а Красен Станчев - десният Хърбърт Кларк Хувър(31-ви президент на САЩ, управлявал през Великата Депресия 1929-1933 г. и наследен от Рузвелт).

Вероятно ако управляваше Федералния резерв, г-н Красен Станчев не би наливал в банките по 1 трлн. долара на година, а би ги оставал да се оправят сами и както могат. Докато Иван Костов би заложил на паричното изкуствено дишане на икономиката като Бен Бернанке и също като него би напечатал 3 трлн. книжни долара за да "спаси капитализма от самия него", според крилатата фраза на друг американски либерал.

Днес, виждаме че основната болка и болест на българската икономка е липсата на растеж за  четвърта поредна година, като това охлаждане на бизнеса се съчетава с дефлация при необяснимо ниски нива на държавния дълг спрямо БВП. В тези условия на тотално замръзване едно умерено подгряване на икономиката с държавни пари - чрез преки държавни инвестиции и чрез държавно стимулиране на потреблението, би изиграло положителна роля, на което обръща внимание и Иван Костов. И ако бъде прекратено след година-две, това стимулиране ще си остане абсолютно безопасно за публичните финанси, защото в близко и средносрочно бъдеще, погасяването на тези нови заеми ще свие пораздутото потребление на държавата докато валутният борд не допуска никакво своеволно и безотговорно печатане на пари.

Затова, поне за година-две напред твърдо залагаме на Иван Костов и неговата рецепта: "последното нещо, от което трябва да се притесняват хората, е че България ще натрупа дългове, които няма да може да плаща. В момента такъв риск няма. Въпросът е за какво ще се взимат и какво ще се прави с тези дългове".

Facebook logo
Бъдете с нас и във