Банкеръ Daily

Общество и политика

Дипломатът Вито Позитано спасява София от опожаряване

S 250 a45de55a 1341 4947 bbe4 fa839912c4cb

Не един и двама са чужденците, които са свързани с миналото и историята на България. И за които си спомняме с благодарност. Един от тях е италианският дипломат Виторио Позитано (Vittorio Positano, 1833-1886 г.), наречен Вито Позитано.

От 1876 г. той е вицеконсул в София. При приближаването на отряда на генерал Йосиф Гурко към София по време на Руско-турската освободителна война в края на 1877 година Вито Позитано заедно с Леандър Леге и Йозеф Валдхард, вицеконсули съответно от Франция и Австро-Унгария, отказва да напусне София, като по този начин предотвратяват опожаряването му от османците. След изтеглянето на османските части от града Вито Позитано организира въоръжени отряди за борба с мародерстващите банди, както и пожарни команди за потушаване на избухналите пожари.

Виторио Позитано е роден на 2 октомври 1833 година в Бари, столица на региона Пулия, тогава в рамките на Кралството на двете Сицилии. Той влиза в армията, участва в унищожаването на разбойничеството и стига до чин капитан. След това постъпва в пожарната команда в Бари.

Според някои сведения Позитано е бил и гарибалдиец - участва в движението на Джузепе Гарибалди за обединението на Италия.  

След обединението на Италия от 1863 година е в дипломатическия отдел на Министерството на външните работи в Рим. Става дипломатически агент в Триест (тогава в рамките на Австро-Унгария), а по-късно заема консулски служби предимно в Османската империя - на остров Корфу, в Малта, в Алжир и в Цариград.

Виторио Позитано е награден с руски орден и на 20 декември 1878 година е обявен за почетен гражданин на София.

През 1881 година Позитано става консул в Дамаск, а след няколко години - в Йокохама (Япония), където умира на 26 ноември 1886 година.

Днес неговото име носят улици в центъра на българската столица и в родния му град Бари.

"Вито Позитано", обикновено наричана само "Позитано", е централна улица в София. Често под Позитано се подразбира и централата (или ръководството) на Българската социалистическа партия, която е разположена на тази улица (на №20).

Тази улица се простира от ул. "Леандър Леге" до улиците "Алеко Тунджата" и "Антон" в ж.к. "Разсадника-Коньовица". Пресича се в центъра с основния булевард "Христо Ботев". Почти по цялото ѝ протежение успоредно на нея върви булевард "Александър Стамболийски". Улицата се прекъсва четири пъти от разположени по нея по-големи обекти.

По протежение на самата улица или в района около нея се намират: хотел "Рила", Богословският факултет на Софийския университет, Съдебната палата, Софийският апелативен съд, площад "Позитано", 91 НЕГ "Проф. Константин Гълъбов", Посолството на Португалия, Солни пазар, хотел "Ренесанс", Професионалната гимназия по подемна, строителна и транспортна техника, Столична дирекция "Полиция", 136 СОУ "Любен Каравелов" и Националният дворец на децата.

На сградата на Съдебната палата в София, откъм улица "Вито Позитано, е поставена паметна плоча на Виторио Позитано.

Facebook logo
Бъдете с нас и във