Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДИПЛОМАТИЧЕСКИЯТ GPS НА МЕЖДУНАРОДНАТА ПОЛИТИКА

Кандидатите за Нобеловата награда за мир са 197. Само с двама по-малко от поставения рекорд през 2005 г., когато бяха 199. Сега 164 личности и 33 организации са в предизборна надпревара за престижната награда. Това е статистическото съобщение на Нобеловия комитет. В него няма имена. Те се пазят в тайна до последния момент през декември, когато наградата се връчва официално. Според норвежката телевизия NRK между кандидатите за нея са бившият германски канцлер Хелмут Кол, предложен от Михаил Горбачов, бившият финландски президент Марти Ахтисаари, рок музикантът Боб Гелдоф и певецът и хуманитарен активист Боно.
Статистиката на Нобеловия институт в Осло някак естествено потъна в океана от информация за изострените нерви на световната политика, разпъната между Балканите (Косово) и Персийския залив (Иран), както и между дежурните новини за предизборната надпревара в Америка и приключилото състезание за руския политически Олимп. Колкото и да изглежда незначително сред тези информации това стълпотворение от кандидати за Нобеловата награда за мир впечатлява и си струва да се спомене. Точно сега и точно в този момент, когато дипломатическите системи за глобално позициониране не изглеждат най-точните.
Ако действително имаше нещо като дипломатически GPS, той и през тази седмица изпитваше затруднения да определи кои са точните координатите за решенията на външнополитическите конфликти. Най-добрите примери са Косово и Иран. Косово продължава да е своеобразното раздвоение на личността в света на външната политика. Всъщност става дума по-скоро за разтроение, ако изобщо има такава дума. Между впрочем едва ли някога е имало подобен случай: дипломатическото решение да се колебае между бързото признаване, изчакването на признаването и непризнаването. Последният вариант - непризнаването, изглежда в цялостната картина на момента по-скоро като изключение от правилото.
Във всеки случай създаването (по-скоро - утвърждаването) на независимата Косовска държава ще е дълъг, даже много дълъг процес. Първо, и може би най-важно е колко и как самите косовци ще понесат отговорността за своята самостоятелност. Второ, реалното признаване трябва да премине през вратите на ООН в Ню Йорк, или просто казано, да бъде легитимирано с с необходимата обща договореност. Всъщност става дума да се преодолее член 4 от Устава на Световната организация, според който решение за приемане на нови членове взема Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Втората част от това условие в случая е много важна. Засега препоръката от страни членки на СС на ООН като Русия и Китай изглежда категорично непостижима. Трето, пътят на независимата косовска държава ще зависи естествено и от глобалното позициониране, след като новите лидери във Вашингтон и Москва огласят представите си за решенията на световните проблеми. Това се очаква да се случи едва в края на годината, когато новият президент на Съединените щати поеме длъжността си. Четвърто, бъдещето на Косово зависи и от развитието на други подобни казуси, а те никак не са малко. Четвърто, своето влияние ще окажат и всички по-важни нерешени конфликти, без значение дали са в съседство, или са географски отдалечени. Тяхната интензивност е важна за постигането на общата договореност.
Например много е показателен случаят с Иран. Колкото и Персийският залив на международните отношения да е отдалечен от Ахилесовата пета на Европа - Балканите, и колкото двата казуса да са различни по съдържание, те са част от скачените съдове на дипломацията. Винаги е важна атмосферата за постигането на обща договореност. Такъв е външнополитическият кръговрат - напредъкът в решението на един проблем е предпоставка за договореност по друг. Поне в иранския случай седмицата поднесе положителни новини, след като голямата шесторка от петте постоянни членки на Съвета за сигурност плюс Германия постигнаха договореност за нова резолюция. Остава само да бъдат убедени и четирите непостоянни членки на Съвета като Либия, Индонезия, Южна Африка и Виетнам.
В случая с Косово обаче има парадокси, които никак не са за пренебрегване. Най-малкото те могат да предизвикат противоположен ефект на обичайния за външнополитическия кръговрат:. постигнатата договореност по един проблем да издъни решението на друг. В подобно сложно положение е например турският проблем с кюрдските сепаратисти. Той очевидно е натъпкан с опасен потенциал. През седмицата турската армия предприе голяма военна операция срещу кюрдските сепаратисти и прекоси границата със Северен Ирак. И я проведе точно в момента, в който призна Косово. Вестник Хюриет даже публикува една статия със заглавие Дали ще признаете и Кюрдистан? и тя много точно изразява посоката на безпокойството от изострянето на т.нар. сходни проблеми. Наистина е трудно да си представим как ще изглежда регионалната стабилност, ако бъде обявен автономен Кюрдистан в Северен Ирак, или на някого му дойде нелепата мисъл за подобна автономия в Македония...
Статистическото съобщение на Нобеловия комитет за броя на номинираните за най-голямата награда - за мир, е важно, макар да изглежда забутано и неактуално сред океана от информации за международни конфликти и дипломатически казуси . Защото, ако кандидатите действително са 197, това означава, че светът е имал 197 важни проблема за решаване. Нобеловата награда за мир винаги е била визитната картичка за моментното състояние на световната политика и нейният своеобразен дипломатически GPS.

Facebook logo
Бъдете с нас и във