Банкеръ Daily

Общество и политика

Димитър Тончев е най-младият председател на Народното събрание

Димитър Тончев

Строителите на съвременна България са били млади, образовани и амбициозни. Младостта не ги е спирала да заемат най-важните държавни поставе в освободена България. 

Димитър Стоянов Тончев, юрист и политик, е един от тях. Той е най-младият председател на Народното събрание - заел е този пост, когато е бил само на 28 години. Бил е и седем пъти министър в различни правителства, както и депутат в десет Народни събрания, включително и в третото Велико Народно събрание.  

Той е един от водачите на либералната (радославистка) партия, а през 1904 г. сформира собствена Младолиберална партия, която оглавява до края на нейното съществуване през 1920 година.

По време на Първата световна война Димитър Тончев е бил  и финансов министър на България и един от лидерите на управляващата коалиция.

Димитър Тончев е роден е на 7 ноември (26 октомври стар стил) 1859 г. в Калофер. Бил е възпитаник на Южнославянския пансион на Т. Минков в град Николаев. Тук през 1867 г. е открито училище за децата на имигранти от балканските страни с цел образованието на бъдещ политически елит на Балканите. Димитър Тончев завършва реално училище в Николаев (1880 г.) и Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса (1883 г.). 

След завръщането си в България е съдия в Пловдив, от 1884 г. е адвокат, а след Съединението се премества в София. Тончев е привърженик е на Либералната партия и от 1884 до 1886 г. е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. От 1886 до 1907-а той издава вестник "Пловдив".

След извършения преврат срещу княз Александър I Батенберг Димитър Тончев става част от течението, оглавено от Стефан Стамболов, което е наричано Народнолиберална партия.

Тончев е председател на парламента (1887-1888 г.), а след това и министър на правосъдието (1888-1891 г.). През 1891 г. напуска правителството и се присъединява към Радославистката партия. През следващите няколко години, в които е в опозиция, той пише няколко труда по гражданско право.

През 1899-1891 г. Димитър Тончев участва в правителствата на либералите. 

През 1900 г. той става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

През 1903 г. Тончев е осъден на осем месеца затвор за злоупотреби от Държавния съд заедно с други министри от кабинета на Тодор Иванчов. Амнистиран е от Народното събрание след падането на прогресисткото правителство през май същата година. През 1904-а Тончев сформира своя политическа формация, наречена Младолиберална партия, лидер на която е до нейното вливане в Народнолибералната партия през 1920 година.

Заедно с Васил Радославов и Никола Генадиев, Димитър Тончев е лидер на една от трите партии в либералната коалиция, управлявала по време на Първата световна война. На 4 ноември 1919 г. е арестуван, след което е осъден от Третия Държавен съд на доживотен затвор като един от главните виновници за включването на България във войната на губещата страна и за последвалата Втора национална катастрофа. В затвора е до 1924-а, когато е амнистиран. Пуснат на свобода, прави опит да се включи в дейността на Националлибералната партия, но това не е допуснато от нейните водачи, които се опитват да се разграничат от старите компрометирани лидери на либералните партии.

През следващите години Тончев се оттегля от активна политическа дейност и пише осемтомен коментар на Закона за задълженията и договорите.

Димитър Тончев умира на 20 февруари 1937 г. в София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във