Банкеръ Daily

Общество и политика

Детройт се налага с афро-американско изкуство

Боб Томпсън, "Обвинението"

За последно, арт сцената в Детройт попадна по първите страници на американските вестници през 2013 г., когато се обсъждаше възможността градът да разпродаде колекцията на Института по изкуствата, за да може да изплати дълговете на общината. Сред работите, подготвени за разпродажба, бяха платна на Веласкес, Ван Гог и Рембранд.

В един момент общината се отказа от намеренията си. Множеството обсъждания, дебати и спорове обаче дадоха резултат: обособи се малка група колекционери, които решиха да насърчават и да покровителстват изкуствата в Детройт. Днес тази група е известна като „Клуб „Закуска“ - изящни изкуства в Детройт“. Създадена е през 2009 г., нейни лидери са колекционерите Харолд Брагс и Хенри Харпър, а на сбирките й местните художници показват и продават свои работи. Пред многоройна и платежоспособна публика, разбира се.

„Миналата седмица си купих две картини, които са страхотни“, хвали се Дебора Форд, съдия в щата Мичиган, колекционер на афро-американско изкуство, цитирана от „Блумбърг“.

Тези произведения са част от предстояща изложба, която ще бъде открита на 12 ноември и ще продължи до 1 март. Като цяло, в експозицията ще бъдат показани 60 произведения, „извадени“ от 19 частни колекции.

Сред тях са прочутата работа Soundsuits на съвременния художник Ник Кейв - шарени маскарадни костюми (приличащи на кукерските, но в по-ярки цветове); маслена картина на Бофорд  Дилейни - един от пионерите на ренесанса в изкуството, творил през 20-те и 30-те години на миналия век в тогавашното нюйоркско гето Харлем; творба на съвременния фотограф Кари Мей Уеймс - носител на наградата MacArthur, чиято ретроспективна изложба бе показана през 2014 г. в музея „Гугенхайм“.

„Детройт е един от градовете, където най-мощно се подкрепя афро-американското изкуство - убеден е Салвадор Салорт-Понс, директор на Института по изкуствата. - Докато организирахме изложбата, се срещнахме с най-различни хора - едни от тях познавахме, но за други не изобщо не подозирахме, че са големи колекционери.“

Трябва да се отбележи, че изложбата се открива в момент, когато и икономиката в Детройт, и пазарът на афро-американско изкуство са в подем. За последната година е регистриран скок в цените на недвижимите имоти, като в някои случаи той е с над 190 процента! Откриват се все нови и нови ресторанти, а произведения на изкуството, чието създаване е било подкрепено от местни меценати, стават все по-търсени. Такъв пример е художникът Кери Джеймс Маршал, който също ще участва в предстоящата изложба. Миналата година негова работа бе продадена на търг за рекордните 21 милиона долара.

Колекцията на Института по изкуствата в Детройт вече ще се свързва не само с мрачния епизод от времето, когато инфарктно трябваше да се спасява общинският бюджет, но и с новите позиции, които ще заема на световния пазар на съвременно изкуство.

„Имиджът на Детройт по отношение на изкуството се променя сериозно. Тук имаме арт ренесанс - всеки ден от седмицата се откриват изложби“, разказва съпругът на съдия Дебора Форд.

Също като повечето музеи, Институтът по изкуствата в Детройт винаги е разчитал на просветени меценати. „Това бяха 5-10 семейства“, казва Майкъл Кан, пенсионирал се като куратор в отдела за африканско изкуство през 2002 година. Десетилетия наред това са едни и същи хора - наследници на Хенри Форд, подкрепящи различни по мащаб проекти, имащи за цел да наложат музея като фактор в културния живот на щата.

„Идеята, че Детройт заслужава друг тип внимание към себе си, а не само като към град - лидер в автомобилната промишленост, се завръща с пълна сила - коментира Кан. И добавя - Хората, чиито колекции са изложени в Института, искат работниците от заводите им да имат възможност да дойдат и да се насладят на изкуството!“

Самият Кан организира изложби в Института по изкуствата в Детройт още от 1977 г., като, сравнявайки ги с предстоящата експозиция, забелязва следната особеност: днес колекционерите имат най-различни професии.

Едни от тях са пряко свързани с индустриалния капитал - Ричард Мануагян, например, е председател на Masco Corp., а Рой Робъртс - бивш генерален директор на General Motors Co - заедно със съпругата си Морийн, правят седемцифрен подарък на Института.

Други са хора, занимаващи се професионално с изкуство. Като Кледи Колинс Тейлър - пенсиониран преподавател и настоящ директор на друга, по-голямата галерия в Детройт. Или като Ширли Удсън - художник и председател на съюза на художниците в Мичиган.

Има и меценати - като Джейкъбс и съпругата му Катрин, които работят в сферата на медицинската психология. Те участват в изложбата с картина на Боб Томпсън - фигуративен художник, черпил вдъхновение от експресионистите. Други дарители са компаниите „Форд“ и „Фармасютикълс Уотсън“, чиито колекции включват работи на Ромар Биърдън (неговите колажи традиционно се продават за над 300 000 долара), Джейкъб Лорънс и Сам Гилиъм - една от актуалните звезди на американския пазар на изобразително изкуство.

В общия дух на възхита, само от „Форд“ и „Фармасютикълс  Уотсън“ някак "недоволно" коментират, че откакто афро-американското изкуство стана популярно, търговете и аукционите са се пренаселили и на тях им е все по-трудно да правят безценни "удари" на достъпни (за техните възможности, естествено) цени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във