Банкеръ Weekly

Общество и политика

ДЕСНИТЕ СЕ ОТЧЕТОХА КАТО ОПОЗИЦИЯ

Първият вот на недоверие срещу правителството на Сергей Станишев бе отхвърлен в парламента със 166 гласа против, 61 за и един въздържал се. Той бе иницииран от СДС и по-специално от синия лидер Петър Стоянов. Опозицията настоя да се гласува недоверие на управляващите заради несправяне с проблемите, възникнали след наводненията в страната, и за съществуването на трайни корупционни практики при усвояване на отпуснатите средства за щетите.
Едва ли някой би могъл да храни илюзията, че намерението на десните сили в парламента е било да предизвикат сваляне на правителството и съответно предсрочни избори, което впрочем би трябвало да е крайната цел на всеки вот на недоверие, поискан от опозицията. Задачата на партиите вдясно от центъра в случая бе много по-скромна и това бе признато без усуквания от различни нейни предствители. Просто бе крайно време да се покаже, че десницата е способна на консолидирани действия, след като възнамерява да се явява с обща кандидатура на предстоящите избори за президент. Така погледнато, чрез този вот по-скоро се търсеше самоутвърждаване на десните като реална опозиционна сила.
Като страничен ефект предизвиканите дебати в парламента трябваше да покажат, че сегашното правителство на България, създадено с мандата на Движението за права и свободи, е източник и закрилник на корупцията. Целта бе да се убеди обществото, че тройната коалиция и основно министрите на ДПС са злоупотребили с помощите, които държавата е отделила за пострадалите при наводненията.
Осъществи ли своите намерения десницата?
Само донякъде. Работата е там, че опозицията не успя достатъчно аргументирано да докаже тезата си за наличието на корупционни механизми при усвояване на средствата за възстановяване на щетите от наводненията. Дебатите по вота преминаха доста вяло, което се дължеше на недостатъчната подготвеност с факти на ораторите от опозицията.

Лютви Местан, заместник-председател на ПГ на ДПС:
ПРОВАЛИ СЕ ОПИТЪТ ДА СЕ ЗАБИЕ КЛИН В КОАЛИЦИЯТА
За мен са важни политическите изводи в случая. Първият е, че не бяха улучени нито времето, нито темата на този вот на недоверие към правителството. Бих разбрал опозицията, ако атакуваше управляващите партии за това, че са влошили по някакъв начин някаква успешна държавна политика. Но не само че няма такова нещо, но дори трябва да се каже, че това е първото правителство, което се опитва да систематизира някаква целенасочена държавна политика за управление на кризи, предизвикани от природни бедствия.
Вотът даде възможност да се убедим, че тройната коалиция е единна, независимо че е първата разноидеологическа коалиция в историята на прехода у нас. Тя осъзнава тази своя стабилност като решаващо условие за реализиране на стратегическите цели не само на кабинета, а и на българската държава. Казвам това, за да подчертая, че се провали опитът да се забие клин в коалиционното единство чрез насочване на атаката срещу министри само от ДПС. Колегите от НДСВ и БСП проявиха очакваната зрялост, прочитайки правилно скритите мотиви на вносителите на вота.

Станимир Илчев, депутат от НДСВ:
МОЖЕШЕ ДА СЕ ПОТЪРСЯТ ДРУГИ МОТИВИ
Особеното на този вот и като избор на време за депозирането му, и като начин на структуриране на мотивите не бе в неговата предизвестеност, която можеше да се изчисли лесно, а в това, че обсъждането се характеризираше с доста ниско равнище на фактологическата аргументираност. Казвам го и в сравнителен аспект. Вотовете на недоверие, които преживя при предишния мандат правителството на НДСВ и ДПС, като че ли бяха по-старателно подготвяни, мотивирането им съдържаше аргументи, от които ние съдехме, че лавина от факти ще се стовари върху мнозинството по време на разискванията, и това ни принуждаваше да се готвим много усилено, да разпределяме внимателно ролите между основните оратори, съпътстващите ги реплики, дуплики и т. н.
Освен това неуспешно бе избрана самата тема. Очевидно е бил търсен конкретен повод и е намерен лесно. Избягнато е да се потърси по-дълбока причина. Ако вместо повода, който е под носа им, бяха помислили по-задълбочено, вероятно щяха да се окуражат да формулират искането на вот на недоверие заради последните тревоги в обществото, свързани с членството ни в Европейския съюз.

Веселин Методиев, заместник-председател на ПГ на ДСБ:
ИЗПЪЛНИХМЕ СВОЕТО ОПОЗИЦИОННО ЗАДЪЛЖЕНИЕ
Цялостната оценка на тези дебати не може да бъде положителна. Основната им слабост произтича от отказа на управляващите да отговарят на конкретни въпроси. Все пак положителният момент в тях бе изнасянето на конкретна информация - имена на фирми, предмет на дейност на тези фирми, защо им е възложена работата по възстановяване, след като техният предмет примерно са търговия или хранителна промишленост или нещо подобно. Благодарение на това можа да проличи какво всъщност означава обръчът от фирми. Видя се какви значителни финансови средства са изтекли в този обръч от джобовете на българските данъкоплатци.
Освен това десницата получи възможност да демонстрира своята способност да действа единно като опозиция. Мисля, че тя изпълни своето основно задължение като такава - а именно да разкрива слабостите в управлението на държавата.

Елеонора Николова, депутат от ПГ на ОДС:
НЕ ПОЛУЧИХМЕ ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЕРСТВАТА
Неудовлетворени сме от това, че правилникът на Народното събрание ограничи времето на опозицията в твърде незадоволителни рамки, така че същностен дебат нямаше как да се получи. Освен това бе наложено пълно информационно затъмнение по различните министерства досежно материалите, които се отнасят за възложената работа във връзка с възстановяване щетите от наводненията. Успяхме да получим желаната информация само от Министерството на финансите.
Чрез този вот всъщност показахме липсата на управленски ресурс и най-вече на координация в работата на сегашния Министерски съвет при справянето със задачите в една конкретна сфера от живота на хората.

Facebook logo
Бъдете с нас и във