Банкеръ Weekly

Общество и политика

Депутатите пак се изгавриха с референдума

Депутатите ни тълкуват резултатите от проведения през миналата година референдум така, както дяволът чете Евангелието. Единият от трите въпроса на допитването, иницирано от "Шоуто на Слави", беше за партийната субсидия и категоричният отговор на гражданите е да се намали от 11 на 1 лев за подаден реален глас. Но народните избраници се направиха на разсеяни и я оставиха непроменена в бюджета за тази година. Не пипнаха и Закона за политическите партии.

В края на миналата седмица обаче, докато течаха всевъзможни междупартийни разправии, бюджетната комисия прие набързичко на второ четене държавния бюджет за 2018-а, като в него между другото се промъкна

един изключително скандален текст

Предложението за него беше направено от лидера на "Воля" Веселин Марешки, а колегите му приеха да намалят субсидията на извънпарламентарните партии за догодина на 1 лев за глас. За парламентарните обаче си остават досегашният размер – 11 лв. на глас.

Като се има предвид дребният мащаб на мислене на нашенските политици, Марешки най-вероятно е целял да отмъсти на Костадин Костадинов, председател на партия "Възраждане", която спечели над 1% на последните избори и единствена от извънпарламентарните формации получава държавна помощ. Аптечният бос в момента е със свален депутатски имунитет и подсъдим по дело за побой, заведено от Костадинов още през 2015-а, на когото Марешки ударил шамар, когато и двамата са били общински съветници във Варна.

Лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов обяви, че няма нищо против субсидията да е 1 лв., но да е за всички толкова. Според него

поправката всъщност е "Антивъзраждане"

и е гласувана шест дни след като той е внесъл сигнал в прокуратурата за изказването на премиера Бойко Борисов за "наркотрафикантите в парламента". 

"Така че можем да се похвалим с това, че вече се готви специален закон за "Възраждане". Гнусното е, че ние субсидията я даряваме, а така - благодарение на управляващите патриото-гербаджии с притурка Марешки, няма да можем да продължим да подпомагаме двойки с репродуктивни проблеми, както го правим вече половин година", коментира Костадинов.

Ако това предложение обаче мине в пленарната зала, последиците за политическия живот у нас ще бъдат пагубни. То не само че е дискриминационно и показва мерене с двоен аршин, но застрашава устоите на демокрацията в страната ни. А тя, демокрацията ни, и без това е фасадна и едва крепяща се на косъм. Да не говорим, че така парламентарните партии, особено големите, си осигуряват служебно влизане в Народното събрание. И не на последно място по този начин се бетонира сегашното статукво.

Преподавателят в юридическия факултет на Софийския университет Атанас Славов определи идеята за намаляване на партийните субсидии на формациите извън парламента като елиминиране на конкуренцията. "Това очевидно е много изкривено ехо от гласа на гражданите, което чуват депутатите. Да, имаше решение на референдум, да, това решение не е пряко задължително, но основните политически сили все пак декларираха, че в някаква степен ще се съобразят с това решение.

Това, което е подготвено в Закона за бюджета, не бих го нарекъл съобразяване, а точно обратното, в някакъв смисъл

елиминиране на възможностите за политическа конкуренция

Защото тези, които са вътре, имат достъп до всички права и привилегии. А тези, които са отвън, имат много малък шанс изобщо някога да получат достъп до субсидии и т.н.", коментира докторът по конституционно право.  Представители на граждански организации пък нарекоха цинично предложението формациите извън Народното събрание да получат 1 лв. на глас, докато тези в парламента запазват размера на субсидията си от 11 лв. на глас.

"Изключително неуместно решение е субсидията на извънпарламентарните партии да стане 1 лв., а на парламентарно представените да остане 11 лева. Не сме подкрепили това решение", каза пък заместник-председателят на парламентарната група на "БСП за България" Жельо Бойчев. Според него по този начин се търсят служебни резултати и победа. "Така се разчиства теренът и се правят опити да се натиква конкуренцията в ъгъла. Няма да подкрепим такова решение", категоричен е той.

Бойчев е на мнение, че това е тема на по-голям дебат, а не в рамките на бюджета. "Трябва да се коментира Законът за политическите партии, където бяха ограничени доста възможности за финансиране, което е европейската практика, за да е ясен източникът на финансиране и се позволи това да става чрез държавния бюджет. Вижда се, че има слабости в тази система - с оглед на отчитането на тези средства. Но за мен няма съмнение, че европейският модел е този, защото когато се отреже такъв тип финансиране и то не е публично, се намират винаги начини за непрозрачни средства", посочи още социалистът.

Отношение по темата взе и изборният експерт проф. Михаил Константинов, според когото

"двойният аршин е най-дразнещото нещо"

И предупреди, че "липсата на справедливост се наказва". Математикът за пореден път препоръча на депутатите да се поправят и да гласуват една субсидия за всички партии, получили над 1%, и тя да е 6 лв. за глас. Това е средното на сбора от 11 лв. и 1 лев. Той разясни, че в богата Германия партийната субсидия е 3 евро, или 6 лв. По думите на професора не ни отива да се мерим с тази страна, а политиците могат да се издържат с двойно по-ниска субсидия. "Депутатите имат един поправителен. Нека си вдигнат ръцете и да гласуват едно средно число между това, което е в момента, и това, което хората поискаха, гласувайки на референдума", призова Константинов.

Народните избраници разбраха всъщност от медиите какво точно са гласували в комисията. Някои от тях се оправдаха, че не са се ориентирали какво точно се приема, защото текстовете и предложенията по проектобюджета за догодина между първо и второ четене са гласувани много бързо без дебати. Други пък обясниха, че няма политическо решение на групите им по това предложение на Веселин Марешки и то ще бъде обсъдено преди влизането на текста в пленарната зала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във